Решение № 141 от 15.06.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Разлог, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20251240200395 по описа за 2025 година

Производството поделото е по реда на чл.59 от ЗАНН. Образувано е по жалба, подадена от М.С.Р., ЕГН*, с/у НП №*/12.06.2025 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец и за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП като се твърди, че не е извършил вменените му АН.

АНО не изпраща представител. Със съпроводителното писмо взема становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от фактическа страна следното:

На 12.06.2025 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на адм. нарушение за това, че на 23.05.2025 г. в 00:10 часа в о.Б., по път Общински №BLG2022 било установено, че С.М.Р., на 15 г., в родство по права линия с жалбоподателя като водач на л. а. „С.Й.М..“ с рег.

№*, по път BLG2022, с посока на движение от с.Ч. за с.Е., който при подаден от контролен орган сигнал за спиране не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, с което е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, както и управлява описаното МПС, без да е правоспособен водач, с което е нарушил разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН №*/02.06.2025 г. е издадено атакуваното НП №*/12.06.2025 г. С него на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за 1 месец и за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв.

НП е връчено на жалбоподателят на 26.06.2025 г. и е обжалвано на 07.07.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от 1 приетите писмени док-ства, както и от показанията на свидетелите М.Д., Ш.А., М.Р., обясненията на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията на св. Ш.А. относно извършената проверка и съставянето на АУАН, доколкото същите са логични и последователни. Същевременно съдът отчита, че свидетелят не заявява да е възприел непосредствено водача на автомобила в момента на управление на процесното МПС. От показанията на свидетеля се установява, че при подаване на светлинен сигнал шофьорът на автомобила е напуснал ПС и се е укрил, като самият свидетел изрично казва, че след извършен оглед на място „не установихме никакъв водач“. Следователно свидетелят не е възприел непосредствено самоличността на лицето, управлявало автомобила към момента на проверката, нито е осъществил пряк контакт с него.

След извършена справка било установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателя.

Що се отнася до показанията на св. М.Д., доколкото същият не е очевидец на случилото се, съдът ги намира за относими и ги кредитира само в частта досежно твърдението му, че актът е съставен в присъствието му, както и в присъствието на М.Р. и неговия баща.

По делото е разпитан като свидетел С.Р. – син на жалбоподателя, който в показанията си отрича да е управлявал автомобила. Заявява, че нито е спиран от полицията, нито е преследван. Съдът отчита евентуалната заинтересованост на свидетеля, предвид родствената му връзка с жалбоподателя, но не намери основание да не се довери на показанията му, доколкото същите са правдоподобни и житейски логични, като същевременно не се оборват от останалия доказателствен материал.

Съдът обсъди и обясненията на жалбоподателя М.Р., като ги прецени съобразно тяхната двойствена процесуална природа – едновременно средство за защита и източник на доказателствена информация. В частта, в която жалбоподателят твърди, че процесният автомобил е бил отнет без негово знание и съгласие от неизвестно лице и че непосредствено след установяване липсата му е подал сигнал до органите на МВР, обясненията му не се опровергават от останалите док-ства по делото. Дори напротив, същите намират опора до известна степен от справката на Д„НС112“, макар от нея да се установява, че сигналът е подаден в 01.07 ч. на 23.05.2025 г., докато твърдените нарушения са извършени в 00:10 часа на същата дата, т.е преди подаване на сигнала. В тази връзка следва да бъдат отчетени и показанията на св. А., който също споменава за подаден сигнал за противозаконно отнемане на процесния автомобил, както и че същият впоследствие е бил намерен изоставен на разстояние около 1 км под селото.

Съдът кредитира писмените док-ства, приложени в адм. нак. преписка, така и допълнително изисканите такива в хода на съд. следствие, тъй като същите са относими към предмета на доказване и кореспондират с останалите събрани по делото док-ства.

Жалбата с/у НП е допустима. Същата е подадена в срок от лице легитимирано да обжалва НП. Разгледана по същество, жалбата е основателнали

Настоящото производство е от адм. нак. хар-р. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да осъществява състав на адм. нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП като нарушител и дали е извършено виновно. Следва да се отбележи, че АУАН нямат обвързваща доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл.14 от НПК, обвиняемият /адм. отговорното лице/ се счита за невиновен до доказване на противното. С оглед на това, в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин пред съда, че е налице адм. нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, за АН, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 г. и поставени под пълно запрещение отговарят, съответно, родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

За да бъде ангажирана отговорността на родител на основание чл.26, ал.3 от ЗАНН, за адм.

2 нарушение, извършено от малолетен или непълнолетен на възраст от 14 до 16 г., какъвто е разглежданият случай, е необходимо родителят съзнателно да е допуснал извършването на нарушението. Док-ства в тази насока обаче не се събраха. В случая не се доказа непълнолетният С.Р., който към релевантния момент е бил на 15-год. възраст, да е взел процесното ПС и да го е управлявал, респ. жалбоподателят като негов баща да е знаел за това и да го е допуснал.

На първо място, от приобщените писмени док-ства, а и от показанията на свидетелите не се установява по несъмнен и категоричен начин самоличността на лицето, управлявало процесното ПС на посочената дата. В тази насока по делото са налице единствено предположения. При това положение съдът намира, че не е доказана обективната страна на вменените нарушения, доколкото както твърдяното неизпълнение на задължението за плавно спиране вдясно при подаден сигнал от контролен орган, така и управлението на МПС от неправоспособен водач, предполагат безспорно установяване на лицето, което е управлявало автомобила.

На следващо място, както в АУАН, така и в обжалваното НП не е посочено, че жалбоподателят съзнателно е допуснал извършването на описаното нарушение, за което е санкциониран. В тази вр. следва да се вземе предвид, че Постановление №10 на Пленума на ВС от 28.09.1973 г. разглежда въпроса за тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, и се произнася в насока, че при решаване на въпроса за субективната страна на деянията при отговорността на родителите, попечителите и настойниците за извършени от малолетните, непълнолетните на възраст до 16 г. и поставените под пълно запрещение АН, разпоредбата следва да се тълкува в насока, че понятието "съзнателно" допускане на извършване на адм. нарушение от тях има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта. По делото липсват док-ства, от които да бъде направен обоснован извод, че жалбоподателят "съзнателно е допуснал" извършването на нарушението. Сред материалите по делото няма каквито и да било данни, които по какъвто и да било начин да установяват наличието на умисъл в действията на М.Р. "съзнателно" да е допуснал извършването на нарушението от сина му. За наличието на умисъл в действията на едно лице - в случая за "съзнателно допускане" по чл.26, ал.3 от ЗАНН, следва да са налице данни в обективната действителност, установени с док-ства, от които да бъде направен извод, че лицето /допустител/ е знаело за действията на извършителя и по никакъв начин не е предотвратило извършването на нарушението, а такива "уличаващи" бащата док-ства НО не е представил. Както и по-горе бе отбелязано, от представената справка от Д„НС112“ е видно, че жалбоподателят на 23.05.2025 г. в 01.07 часа е подал сигнал за откраднат автомобил, което подкрепя тезата му, че същият не е знаел къде се намира автомобила му и е потърсил съдействието на компетентните органи.

С оглед на изложените съображения, недоказана остана както обективната, така и субективната страна на процесните твърдени нарушения, поради което атакуваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид извода за основателност на жалбата и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.143 ал.1 от АПК, и пар.1, т.6 от ДР на АПК, в тежест на РУ-Р. при ОДМВР-Б., следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащането на адв. хонорар за 1 адв. от 179.00 € съгласно представен списък на разноските.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №*/12.06.2025 г.издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на жалбоподателя М.С.Р., ЕГН*, за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв. и „лишаване от право да управлява 3

МПС“ за 1 месец и за нарушение по чл.150 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, е наложено адм. наказание „глоба“ от 100.00 лв., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА РУ-Р. при ОДМВР-Б., ДА ЗАПЛАТИ на М.С.Р., ЕГН*, сумата от 179.00 € разноски за платен адв. хонорар.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4