Решение № 812 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110202295 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП № 885297-F856177/21.04.2026г. на на Зам. Директор на ТД НАП - В., издадено на основание чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН.

С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, твърди се, че АУАН е съставен при нарушаване разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Оспорва се факта на извършено нарушение, като се сочи, че се касае за различен документ и не е следвало нарушението да бъде квалифицирано по чл.66 от ЗМИП. Счита се и, че е налице хипотеза на чл.28 от ЗАНН. Приема се, че е била нарушена нормата на чл. 57, ал. 1т. 4 от ЗАНН, оспорва се приетата за установена фактическа обстановка, твърди се, че неправилно не е била приложена разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН и се приема, че не са били обсъдени депозираните възражения, като в заключение се иска отмяна на НП.

За съдебното заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от ЮК Н., надлежно упълномощена и приета от съда.

Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество се иска отмяна на НП на изложените основания и се претендира възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от упълномощен процесуален представител ю.к. Г., която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, мотивира неприложимост на нормата на 1 чл. 28 от ЗАНН и моли НП да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.08.2025г. служители на ТД-НАП, сред които св. Т., извършили проверка на търговски обект – игрално казино, находящ се в гр. В., кк. "Зл. п.", хотел „И.“, стопанисван от „Х. И." АД. При проверката с констатирано, че възз.дружеството е организатор на хазартни игри съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри №000030-5524/04.07.2025 г. издадено на основание чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта от Изпълнителния директор на НАП и което отразява актуалното състояние на лиценз, издаден с Решение № 000030-5049/19.06.2025 г. на същия орган.

В хода на проверката е било установено, че за „Х. И." АД, са настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП при осъществени залози на обща стойност, равна или надвишаваща 2 000.00 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, спрямо лицето Е.

Ю. А. осъществил залог в размер на 2 500 евро (две хиляди и петстотин евро) на дата: 11.08.2025 г..

При преглед на документите проверяващите установили, че въз.дружество като организатор на хазартни игри съгласно Удостоверение за издаден лиценз №000030-5324/04.07.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 10, т. 4 от 3МИП, изясняване произход на средствата спрямо горепосоченото лице, не е използвал поне два от способите визирани в чл. 66 ал. 1 от ЗМИП за изясняване на произхода на средствата, с които е направен съответният залог пристъпил е към изясняване на произхода само чрез писмена декларация - въпросник по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, попълнена и представена от лицето, в която декларация е описан произход на средства по данни декларатора.

Констатациите от проверката били описани в протокол за извършена проверка в обект на организатори на хазартни игри № серия АА 0001043 от 23.08.2025г.

Тъй като установеното в хода на проверката в игралната зала стопанисвана от възз.дружество представлявало нарушение на разпоредбите на ЗХ, бил съставен АУАН против въззивното дружество. В него били описани констатациите от проверката си, а именно че на процесната дата в игралната зала е извършено административно нарушение на на чл. 66, ал. 1 от Закон за мерките срещу изпирането на пари вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от 3МИП и във вр. с чл. 10, т. 4 от 3МИП..

Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава 2 възражения не били направени и депозирани.

В законоустановеният срок били депозирани писмени възражения, срещу съставения АУАН. Те били разгледани от АНО, но не били уважени.

Поради това АНО въз основа на акта издал процесното НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.66, ал.1 от Закон за мерките срещу изпирането на пари вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП и във вр. с чл. 10, т. 4 от 3МИП..

За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание в минимално предвидения в чл.116 ал.1 т.2 от Закон за Хазарта в размер на 1500евро.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 123, ал. 1 от ЗМИП , както и представените заповеди.

Спазени са предвидените от закона срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация, поради което не са налице основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Дружеството-жалбоподател предоставя услуги като организатор на хазартни игри, получило е лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република Б. съгласно Закона за хазарта, което му придава качеството задължен субект по чл. 4, т. 21 от ЗМИП.

За организаторите на хазартни игри съществувало задължение да извършват комплексна проверка на клиентите си, включваща изясняване на произхода на средствата, чрез прилагане на предвидени в закона способи.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. Т., протокол за извършена проверка; протоколи за проверка декларации и др.

Показанията на св. Т. са такива на пряк очевидец на нарушението и кореспондират с установеното посредством писмените доказателства по делото, безспорно установявайки характера и вида на осъществяваната дейност, както и извършеното от въз.дружество в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 10, т. 4 от 3МИП, изясняване произход на средствата спрямо горепосоченото лице, не е използвал поне два от способите на чл. 66 ал. 1 от ЗМИП за изясняване на произхода на средствата, с които е 3 направен съответният залог пристъпил е към изясняване на произхода само чрез писмена декларация - въпросник по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, попълнена и представена от лицето, в която декларация е описан произход на средства по данни декларатора, без да е са приложени други способи.

Показанията на този свидетел са в унисон с писмените доказателства по делото и по конкретно с приложеният, отразяващ допълнителното зареждане и липсата на положени подписи от съответните лица. Поради това и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства в кредитираните части, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Зам. директор на ТД НАП Варна, съгласно разпоредбата на чл.108 ал.6 т.3 от ЗМИП и заповед. Актът също е съставен от компетентно лице, тъй като актосъставителят е длъжностно лице на което са били възложени контролни функции със заповед.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Актът, както и наказателното постановление са били съставени в предвидените в чл. 34, ал. 2 от ЗАНН срокове.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Съдът намира, че правилно административно-наказващия орган е приел, че от страна на възз.дружество е нарушена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Закон за мерките срещу изпирането на пари вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от 3МИП и 4 във вр. с чл. 10, т. 4 от 3МИП.

Съдът следва да посочи, че АНО правилно е посочил датата на извършване на нарушението 11.05.2025 г. - Нарушението е извършено на 11.05.2025 г. датата на осъществяване на залог в размер на 2 500 евро (две хиляди и петстотин евро), тогава е следвало да бъдат приложени мерките за комплексна проверка на клиент. Също така и правилно е посочено мястото на извършване на нарушението. За коректност е посочена и датата на която нарушението е установено.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение чл. 66, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 , вр. чл. 10, т. 4 от ЗМИП .

В чл. 3 ЗМИП са предвидени мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, сред които (т. 1) е и мярката "комплексна проверка на клиентите". Тези мерки са задължителни за субектите по чл. 4 от ЗМИП , сред които попадат и организаторите на хазартни игри, получили лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България (т. 21).

Съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП лицата по чл. 4, т. 21 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при: изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки;

В разпоредбата на чл. 10, т. 4 от ЗМИП е посочено, че комплексната проверка на клиентите включва изясняване на произхода на средствата.

Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМИП произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи: 1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; 2. събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; 3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; 4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; 5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо. Според ал. 2 на същия член, при невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на 5 произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник.