Определение № 851 от 10.11.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 851 гр. София, 10.11.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500744 по описа за 2023 година Производството е по реда на. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Подадена е частна жалба от "С.в." АД срещу Определение № 513 от 12.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 379/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин, с което съдът е допълнил Определение № 448/24.07.2023 г. по ч. гр. д. № 379/2023 г. по описа на РС - Елин Пелин, като е осъдил дружеството - жалбоподател да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат И. А. Н., пълномощник на длъжника В. Б. М., разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева.

Жалбоподателят твърди, че определението на районния съд е неправилно, тъй като при подадено възражение срещу заповед по чл.

410 ГПК и последвалото й обезсилване разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адв окатските възнаграждения била неприложима. В случая по аналогия следвало да се зачете правилото на чл. 6, т. 5 от същата Наредба и възнаграждението на процесуалния представител на длъжника следвало да се определи като "за изготвяне на други молби". Следвало съдът да вземе предвид и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване на СРС, което съгласно чл. 633 ГПК било задължително за всички съдилища. Искането е за отмяна на обжалваното определение и намаляване размера на възнаграждението на адвоката на длъжника при съблюдаване правилото на чл. 6, т. 5 от посочената по-горе 1 наредба.

Ответникът по частната жалба я оспорва.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното.

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

На 05.04.2023 г. РС – Елин Пелин издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя "С.в." АД срещу длъжника В. Б. М., която в срок подала чрез пълномощника си адв. И. А. Н. възражение по чл. 414 ГПК. В представения с пълномощното договор за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г. е уговорена безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Районният съд е дал указания до заявителя по чл. 415 ГПК, съобщени му редовно на 18.05.2023 година. В рамките на указания едномесечен срок заявителят не е представи л доказателства да е предявил иск за оспорените вземания, поради което с определение от 24.07.2023 г., постановено в заповедното производство, съдът обезсилил заповедта за изпълнение и прекратил производството по делото. В производството по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано в срок по молба на длъжника, съдът допълнил определението за прекратяване на заповедното производство, като присъдил на адв. И. А. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

При тези факти от правна страна съдът прие следното.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос е не дължат ли се разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, а по кой ред се определя размерът на възнаграждението на адвоката, когато срещу заповедта по чл. 410 ГПК е подадено възражение и е последвало обезсилване на заповедта и прекратяване на производството по делото, тъй като действията на адвоката по същество се свеждат само до фактическото попълване на образеца за възражение. В тази хипотеза спорен е въпросът дали приложение следва да намери разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или правилото на чл. 6, т. 5 от същата Наредба.

Действието процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 2

09.07.2004 г. случаи. Ето защо на основание § 1 от ДР от тази наредба възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав намира, че действията на адвоката по преценка дали при издадена заповед за изпълнение следва да се подаде възражение или не имплицитно включват действия по проучване на делото с даване на мнение по него. Ето защо в тези хипотези приложение следва да намерят случаите, предвидени в чл. 6 от Наредба № 1 – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му, свързани с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, чийто образец е връчен на длъжника заедно със заповедта. В обобщение трябва да се посочи, че следващото се в настоящия случай адвокатско възнаграждение се определя при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година. Тъй като присъденото възнаграждение е дори под този минимум, извод за основателност на частната жалба е изключен.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 513 от 12.09.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 379/2023 г. по описа на РС – Елин Пелин.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3