Решение № 161 от 09.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20251800101001 по описа за 2025 година

Предявен е от Ц. Н. Д. от гр. П. чрез адв. Н. иск срещу Н. К. М. с правно основание чл. 5 ЗЛС, вр. чл. 336, ал. 1 ГПК за поставянето му под запрещение.

Ищцата твърди, че е майка на ответника, който страда от психично заболяване с диагноза „параноидна шизофрения“, като заболяването датира от 2018 год. с маниакални епизоди, като станал напрегнат, неспокоен, подозрителен, като през м. октомври 2018 год. опитал да се самоубие.

Настаняван е на задължително лечение в ЦПЗ-София. Ищцата поддържа, че вследствие на заболяването ответникът не разбира свойството и значението на действията и не може да ръководи постъпките си, поради което моли същият да бъде поставен под пълно запрещение.

Ответникът, действащ чрез особен представител, е подал отговор на исковата молба с твърдение, че искът не е доказан с оглед неизяснения му здравословен статус. В о.с.з. на 12.03.2026 год. изразява становище, че искът е неоснователен, евентуално – моли съда да постави ответника под ограничено запрещение.

Представителят на СОП счита, че са налице предвидените в закона 1 предпоставки за поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй като състоянието му не е толкова тежко, че да води до извод за наличието на пълна недееспособност.

При преценка на събраните доказателства, съдът счете за установено следното:

Ответникът Н. М. е роден на 07.07.1965 год., като видно от приетото копие на удостоверение за раждане на Община П. ищцата е майка на ответника.

С експертно решение № 93441 от 18.11.2024 год. на ТЕЛК към „УМБАЛ Св. Анна-София“ АД на ответника Н. М. е призната 80% ТНР с чужда помощ пожизнено с водеща диагноза „параноидна шизофрения“. Посочено е, че при същия се наблюдава персистираща халюцинаторно-параноидна симптоматика с висок суицидален риск, както и настъпил устойчив дефицит с непрекъснат ход.

Видно от епикриза от 18.03.2023 год., издадена от „Уни Хоспитал“, гр.

Панагюрище, ответникът е хоспитализиран в клиниката във връзка с болка в цялата глава, като след извършен КТ на главен мозък е установено, че същият страда от атипична лицева болка, като състоянието му е съпроводено с тревожност, безпокойство и главоболие. Споделил, че след преживян развод станал много неспокоен, а появилото се главоболие било с постоянен характер; постоянно се движел, не можел да стои и лежи спокойно; появили се ритмични движения с изваждане на езика и скърцане със зъбите през цялото денонощие.

Предписана му е медикаментозна терапия с деанксит и клонарекс.

Според епикриза от 18.06.2024 год. на „ЦПЗ-София“ ЕООД ответникът бил доведен принудително в лечебното заведение въз основа на

Постановление на РП-Елин Пелин за преценка на необходимостта от настаняване на лечение. Посочено е, че състоянието му се влошило няколко седмици преди това, когато възобновил употребата на алкохол, като от една година спрял да приема предписаните му медикаменти; започнал да говори, че няма сили и че вече е починал, а животът му е безсмислен; смята, че е увреден от поставена му упойка; на 26.04. заявил, че ще скочи от терасата на седмия етаж, за да се самоубие; призовал близките си да викат катафалка и да правят некролози. Хоспитализиран бил по спешност поради висок риск от 2 себеувреждащо болестно мотивирано поведение. При първичния преглед споделил налудната си убеденост, че постъпва в болницата, за да бъде убит с ток. След проведено лечение е изписан с препоръки за преглед при психиатър.

Ответникът е хоспитализиран повторно със същите оплаквания през м. ноември 2024 год., видно от епикриза на „ЦПЗ-София“ ЕООД на л. 11 по делото.

Според заключението на приетата съдебно-психиатрична експертиза на в.л. Г. от 21.01.2026 год. ответникът е прегледан за нуждите на експертизата от вещото лице, като изследването е извършено след запознаване с данните по делото и личен разговор с Н. М.. По време на прегледа ответникът бил спокоен външно, но вътрешно напрегнат с постоянно настояване да си тръгва; избягва очен контакт; паметта му е съхранена; ориентиран е за време, място и собствена личност; интелектът му е болестно ангажиран – чувства се застрашен за живота си; смята, че е умрял. Контактът с него е неинформативен. Същият е на 60 год. със завършено средно образование, като е работил в дърводелски цех. След настаняването в психиатричен стационар и опит за самоубийство през 2018 год. е пенсиониран по болест първоначално с диагноза „органично налудно разстройство“, впоследствие с водеща диагноза „органично разстройство на личността“ до 2022 год. В момента е безработен; разведен е и има две деца, които живеят самостоятелно.

В момента живее с майка си; не поддържа социални контакти; трикратно е лекуван в психиатрични лечебни заведения с диагноза „параноидна шизофрения“. Вкъщи не приема редовно предписаните му медикаменти, поради което се влошава психически с налудности, като си въобразява, че всеки момент ще умре. Според експертизата ответникът страда от душевна болест – параноидна шизофрения, като не е в състояние пълноценно да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за себе си.

Според показанията на св. М.а – съпруга на брата на ответника, последният страда от шизофрения, като е на медикаментозна терапия от години, но не приема редовно предписаните му медикаменти. Заболяването се отключило след развода със съпругата му през 2008-2009 год. Живее с майка си от 3-4 години. Майка му споделя, че е напрегнат и емоционално превъзбуден; случва се нощно време да не спи, като вместо това се разхожда из апартамента и говори сам на себе си; споделя убедеността си, че вече е 3 умрял. Некритичен е към заболяването си, като не съзнава състоянието си.

Отказва да общува с околните. Правил е опит за самоубийство. Единствено майка му следи да приема редовно предписаните му лекарства и се грижи за него. Ответникът не може сам да се обслужва и да излиза от дома си. Не може сам да пазарува. Излиза сам единствено за малко отвън до входа, после се прибира. Има нужда някой да го подкани да се изкъпе и да си смени дрехите.

Сам не би могъл да се справи успешно в ежедневието.

Съгласно показанията на св. Г. – леля на ответника, след развода последният останал съвсем сам, тъй като и децата го напуснали; започнал да гладува и да изпитва проблеми с паметта; правил опит да се намушка с нож; лежал неколкократно в клиники. Сам не може да се справя в ежедневието. От няколко години гживее с майка си, която следи да си взима лекарствата редовно. Не иска да излиза сам навън. Изпитва непрекъснато страхове; не може да седи спокойно на едно място; не е конфликтен.

Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на ответника. Същият е ориентиран за време и място; съобщава имената и възрастта си; разбира зададените му въпроси и отговаря с кратки изречения; знае, че страда от шизофрения от 2018 год.; казва, че няма проблеми от здравословно естество и се разбира добре с майка си и роднините; излиза навън само с майка си; не общува с децата си и не ги търси; майка му го подсеща да си пие лекарствата, както и за хигиената; понякога изпитва чувство на безпокойство и страх, като се подобрява от медикаментите; споделя, че няма сили за нищо.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от близък роднина на ответника – неговата майка, която е активно легитимирана, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. С оглед вида и степента на заболяването на ответника същият следва да бъде поставен под ограничено запрещение.

Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване, 4 което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.

5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица. Сама по себе си душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение, т.е. за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от душевна болест или слабоумие и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.

От събраните в производството по делото доказателства безспорно се установи, че ответникът страда от душевна болест – параноидна шизофрения, съпроводено с налудности и суицидни мисли, като не е в състояние пълноценно да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за себе си; нуждае се от помощ и подкрепа. Следователно, налице е първият критерий - медицински за признаването на ответника за частично недееспособен по чл. 5 от ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Този извод съдът прави въз основа на събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза. По делото се установи, че същият не може самостоятелно да се грижи пълноценно за себе си, като състоянието му обаче не е дотолкова увредено, че да обуславя поставянето му под пълно запрещение. Основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото. В конкретния случай е налице необходимост от ограничаване дееспособността на ответника, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че той страда от 5 психично заболяване с вредни зависимости и занижен самоконтрол. Макар ответникът да може да се грижи в известна степен за ежедневните си дейности, той не би могъл да контролира напълно поведението си, некритичен е към състоянието си и при липса на контрол от неговите близки не приема медикаментите, занемарява хигиената си и не може да се грижи адекватно за задоволяване на основните си потребности. Затруднено е неговото самостоятелно социално функциониране и е налице зависимост от близките, а перспективата за развитие на състоянието му е неясна.

Тези изводи се потвърждават частично и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като ответникът има представа за време, място и собствена личност, възприема адекватно заобикалящата го среда, демонстрира добра памет за значими събития от неговия живот и формира ясна и логична мисъл. В конкретния случай прогнозата за състоянието на ответника е непредсказуема, тъй като, видно от заключението по СПЕ и от изявленията на в. л. в открито съдебно заседание тя зависи от това дали същият ще продължи да взема предписаните медикаменти, като при прекратяване приема на лекарствата със сигурност ще настъпи влошаване на психичното му състояние. Следователно, като цяло превес имат факторите, които обуславят влошаване на заболяването на ответника, но при своевременно лечение и избягване употребата на алкохол е възможно овладяване на деградивните процеси и запазване на моментното му състояние.