Определение № 10 от 22.01.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Шумен, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20233600900023 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.118, ал.2 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по предявени от З. А. Т., ЕГН **********, гр. Нови пазар, ул. „....“ №1 и А. А. Т., ЕГН **********, гр. Нови пазар, ул.

„....“ №3 и двете със съдебен адрес – гр. София, ул. „.... №60, ет.3 против „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, ул. .... №196 субективно съединени установителни искове да бъде признато за установено, че ищците не дължат на банката остатъка от сумите по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№261/2014 г. по описа на НпРС, въз основа на които е издаден изпълнителен лист от 17.03.2014 г., поради погасяването им подавност на 02.09.2020 г. или евентуално най-късно на 18.02.2023 г., а именно: 149677.71 лв. – остатък от претендирана от взискателя главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 20.03.2012 г., 18 200.65 лв., претендирана от взискателя законна лихва върху главницата за периода от 22.03.2018 г. до 07.04.2023 г., законната лихва върху главницата от 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Излага се следната фактическа обстановка: На 20.03.2012 г. бил сключен Договор за жилищен и ипотечен кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Т.И.М.. Във връзка с последния на същата дата – 20.03.2012 г. бил сключмен договор за поръчителство между банката от една страна и А. А. Т., ЕГН **********, З.А.Р. ЕГН **********, Ж.Н.Е., ЕГН .... и М.Г.Х. ЕГН **********, по силата на който последните поели задължения за поръчителство по договора за кредит. сочи, че на 17.03.2014 г. бил издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.

№261/2014 г. по описа на НпРС, по силата на която кредитополучателката – Т.И.М. и четиримата поръчители А. А. Т., З.А.Р. Ж.Н.Е. и М.Г.Х. били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 99391.40 евро – главница, 10035.61 евро договорна лихва от 19.01.2014 г. до 13.03.2014 г., 8655.95 евро санкционна лихва от 29.04.2013 г. до 13.03.2014 г., 2478.94 евро заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.03.2014 г., както и разноските в заповедното производство от които 4715.97 лв. – 1 държавна такса и 3396.58 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №121/2014 г. на ЧСИ .... с рег.

№774 на КЧСИ. На 18.05.2014 г. по изпълнителното дело като взискател се присъединила и държавата срещу А. А. Т., З. А. Т., Ж.Н.Е. и Т.И.М.. На 18.06.2014 г. били наложени запори върху банковите сметки на всички длъжници в „Банка ДСК“ АД. А. Т. получила ПДИ на 25.06.2014 г., а З. Т. на 30.06.2014 г. В законоустановения срок възражение против заповедта подал единствено длъжника Ж.Н.Е.. На 20.11.2014 г. била подадена молба за спиране на изпълнителното дело, но същото било възобновено на 19.08.2016 г. по молба на банката. На 04.10.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на А. Т..

Предприети са и други мерки към останалите длъжници. Твърдят, че към момента на завеждане на ИМ по изпълнителното дело е платена сумата от 253281.57 лв., като основната част от нея е платена от поръчителите А. Т. и З. Т.. Сочи, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК подлежи на установяване по отделно за всеки един от длъжниците и може да настъпи по отношение на само някои от тях. Цитира практика в подобен смисъл – Решение по т.д.

№404/2015 г. II ТО на ВКС, Решение по т.д. №907/2016 г. II ТО на ВКС, Решение по гр.д.

№1667/2017 г. на 4 ГО на ВКС. Сочи се, че такава перемпция е настъпила по отношение на длъжницата Т.И.М., тъй като последното предприето по отношение на последната изпълнително действие е на 05.12.2017 г., а до 14.08.2020 г., когато е наложен запор по банковите й сметки по изпълнителното дело срещу нея не са били предприемани изпълнителни действия. Подкрепят твърденията си с установеното от ТР №2/2013 г. по ТД №2/2013 г. на ВКС (т.10), както и трайната практика на ВКС, която сочат и цитират подробно в ИМ. Намират, че давността по отношение на задълженията на главния длъжник – Т.И.М. е започнала да тече от последното валидно изпълнително действие, което сочат, че е предприето на 11.12.2017 г. и е изтекла на 18.02.2023 г. – след пет години два месеца и седем дни, предвид спирането на давността по време на извънредното положение. Сочат, че ищците в настоящото производство А. Т. и З. Т., които са солидарно задълени, като поръчители на главния длъжник могат да противопоставят по смисъла на чл.142 от ЗЗД всички възражения принадлежащи на длъжника, в това число и възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че след като давността е изтекла по отношение на главния длъжник, то следва да се счита, че е изтекла и по отношение на солидарните длънжици, предвид акцесорния характер на задълженията им. Молят да бъде признато за установено, че ищците А. Т. и З. Т. не дължта на ответника – Банка ДСК“ АД остатъка от сумите по Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.

№261/2014 г. по описа на НпРС, въз основа на които е издаден изпълнителен лист от 17.03.2014 г., поради погасяването им подавност на 02.09.2020 г. или евентуално най-късно на 18.02.2023 г., а именно: 149677.71 лв. – остатък от претендирана от взискателя главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 20.03.2012 г., 18 200.65 лв., претендирана от взискателя законна лихва върху главницата за периода от 22.03.2018 г. до 07.04.2023 г., законната лихва върху главницата от 07.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Молят ответника да бъде осъден да заплати на ищците и сторените от последните съдебни и деловодни разноски в производството. Молят да бъде осъден 2 ответника да заплати на процесуалния представител на ищците .- адвокат Г. В. на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата и справедливия размер за адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищците А. Т. и З. Т..

Ищците имат и следните доказателствени искания: да се изиска и приложи към материалите в производството и ч.гр.д. №261/2014 г. по описа на НпРС, да се изискат и представят от ЧСИ ...., с рег. №774 на КЧСИ и следните данни относно действия по изпълнително дело №121/2014 г.: кога са връчени поканите за доброволно изпълнение на Т.И.М., А. А. Т. и З. А. Русева.

В дадения срок от страна на „Банка ДСК“ АД е депозиран отговор на ИМ. В него на първо място се съдържа твърдение, че в настоящото производство ищците имат качеството на потребители. Това виждане се подкрепя с твърдението, че според Решение по дело С-7415 на Съда на Европейския съюз, свързано с приложението на параграф 1, член 2, буква б“ от Директова 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС от 5 април 1993 година поръчителите по договори за кредит се приравняват на потребители. В тази връзка сочи, че нормата на чл.113 от ГПК предвижда исковете водени от потребители следва да се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Сочи, че нормата на чл.113 от ГПК е императивна и отклонение на съда от нея ще представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо моли настоящото т.д. №23/2023 г. да бъде преобразувано в гражданско такова. В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ищците не могат да бъдат разглеждани като потребители и делото ще бъде разгледано като търговско, желае да бъде взето предвид възражение за местна неподсъдност на спора. Сочи, че съобразно общото правило на чл.108, ал.1 от ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Сочи, че ответника в настоящото производство „Банка ДСК“ АД е юриди„ческо лице със сдедалище в гр. София, поради което намзира, че производството по настоящото дело се явява неподсъдно на Окръжен съд – Шумен.

В отговора са озложени съображения и във връзка с допустимостта на производството, както и основателността на предявения иск. Предвид обаче двете първи възражения относно процесуалния ред за разгледжане на производството, както и направеното възаржение за местна неподсъдност съдът намира, че първо следва да се произнесе по тези възражения.

По отношение на направеното възражение за съдопроизводствения ред, по който съдът следва да разгледа делото, образувано като търговско, а според ответника – по смисъла на чл.113, ал.2 от ГПК – гражданско, съдът намира, че в настоящата хипотеза съдът не може да определи ищците като потребители. цитинраното от ответника Решение по дело С-74-15 на Съда на Европейския съюз е строго казуистично и касае хипотеза, в която две лица са поръчителствали на търговско дружество, собственост на техния син. Самият диспозитив на решението е изключително казуистичен и не дава възможност за разширително тълкуване: „По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 1, параграф 1 и член 2, буква б) от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се 3 тълкуват в смисъл, че тази директива може да се прилага към договор за обезпечение върху недвижим имот или за поръчителство, сключен между физическо лице и кредитна институция за гарантиране на задълженията, които има търговско дружество към тази институция по силата на договор за кредит, когато това физическо лице е действало за цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него дейност по занятие, и то няма връзка от функционално естество с посоченото дружество.“ Качеството на потребител на поръчителите в тази конкретна хипотеза е обвързано с поръчителстването по задължение на търговско дружество, когато поръчителството е извършено с цели, които не попадат в рамките на упражняваната от него (търговското дружество) цели и занятие. Тази казуистична хипотеза не прехвърля автоматично качеството на потребител върху всички поръчители по договори за кредит. Предвид изложеното съдът не приема твърдението, че в настоящия казус ищците са потребители по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета на ЕС от 5 април 1993 година, нито по смисъла §1, т.13 от Закона за защита на потребителите, действащ у нас. Ето защо не е налице основание да се приеме, че производството следва да бъде разгледано като гражданско такова, както това установява чл.113, изр.2 от ГПК.

По отношение на възражението за местна неподсъдност на спора съдът намира, че последното е допустимо, тъй като е направено от ответника своевременно – с депозирана пред съда на отговора на ИМ. От друга страна същото е основателно. Съобразно с общото правило за определяне на подсъдността по смисъла на чл.105 от ГПК искът се предявява пред съда, в райно наа който е седалището на ответника. Както може да се установи ответника в настоящото производство е със седалище в гр. София. Ето защо местно компетентен да разгледа настоящия спор е Софийски градски съд.

Предвид изложеното настоящото прозиводство следва да бъде прекратено, а делото изпратено на СГС по подсъдност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №29/2023 г. по описа на ШОС.

Изпраща делото по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна от ищците в едноседмичен срок от връчване на съобщението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

4