Определение № 6295 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6295 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513259 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във връзка с чл.

130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. срещу определение с peг. № 39119/19.09.2025г. на СРС 159 с-в, с кое то е върната исковата молба на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на определението, тъй като в исковата молба ясно е записано, че се предявява иск за установяване по отношение на ответниците В.В. Д.а и „Вавилон 2001" ЕООД , че официалният свидетелстващ документ Нотариален акт№ 168. т. 111, рег.№ 46847, д. №568/19,09.2008г. на нотариус А.Ч., е неистински документ , а не нищожност на нотариално удостоверяване, както е посочено в определението.

Излага съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение в частта, в която са осъдени да заплатят на В. Д.а разноски в размер на от 3000 лв. адвокатско възнаграждение, без да е представен документ за сторените разноски от страна на ответника.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК са постъпили отговори от В.В. Д.а и „Вавилон-2001“ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема следното от фактическа страна следното:

1

Предмет на жалбата е определение с peг. № 39119/19.09.2025г. на СРС 159 с-в, с което е върната исковата молба на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

Производството пред СРС е образувано по искова молба вх. № 83513/10.03.2025 г., подадена от Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д. С. Срещу В.В. Д.а и „ВАВИЛОН 2001“ ЕООД, с искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че нотариален акт № 168/19.09.2008, том III, рег.

№ 46847, дело№ 568/2008 г. на нотариус А.Ч., е неистински документ.

В исковата молба са изложени съображения, че ответницата В.В. Д.а е предявила срещу Д. Л. С. и съпругата му /впоследствие починала/, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за предаване владението на 11,1111 идеални части от Гараж №1, находящ се в гр. София, бул. „********, на кота – 2,62 метра и кота – 10 метра, целият с площ от 294,35 кв.метра, по който е образувано гр.д. № 36812/2013г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, като към момента на подаване на исковата молба е налице висящ спор между страните в Софийски градски съд по в.гр.д. № 7743/2023 г. Поддържат, че ответницата се легитимира като собственик на описания недвижим имот с нотариален акт № 168/19.09.2008г. на нотариус А.Ч., който документ представила като доказателство към исковата молба, а с отговора на исковата молба ответниците го оспорили по реда на чл. 193 ГПК, тъй като същият бил с нищожни нотариални удостоверявания по чл. 576 ГПК, вр. чл. 574 ГПК.

Обосновават правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че посоченият нотариален акт им се противопоставя в гражданскоправен спор, а първоинстанционния и въззивния съд отказали да открият производство по чл. 193 ГПК, за оспорване истинността му. Излагат съображения, че при изповядване на сделката, обективирана в процесния нотариален акт, като титул за собственост на „Вавилон 2001“ ЕООД е представен нотариален акт № 193/17.12.2007, по силата на който „Вавилон 2001“ ЕООД е придобил не гараж, а Апартамент № 1 в сградата, построена в УПИ IV-36. Поради това, било невъзможно „Вавилон 2001“ ЕООД да прехвърли на В. Д.а правото на собственост върху 11,1111 ид. части от гаража, като твърдят, че сделката, обективирана в нотариален акт № 168, том III, рег.

№ 46847, д. № 568/19.09.2008г. на нотариус А.Ч., е с невъзможен предмет и нотариалното удостоверение е нищожно, а документът – неистински.

2

В срока за отговор ответникът В. Д.а излага съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че за ищците не е налице правен интерес от водене на делото. Навежда твърдения, че с влязло в сила решение по гр.д. № 5135/2011 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав, е установено, че Д. Л. С. и П.Д. С.а, не са собственици на недвижим имот в сградата, находяща се в гр. София, бул. „********, както и на ¼ идеална част от подземен гараж, който е идентичен с Гараж № 1. С посоченото решение е установено, че праводателят на В. Д.а – „Вавилон 2001“ ЕООД е собственик на 88,8889 % идеални части от гараж № 1.

По делото е постъпил писмен отговор и от ответника „Вавилон 2001“ ЕООД, в който се излагат съображения за недопустимост на иска. Поддържа се, че ищците извеждат правния си интерес от възможността да се позоват на влязлото в сила решение по този установителен иск в производството по висящ исков процес, в който Нотариален акт № 168/19.09.2008г. е бил представен. Въпреки че ищците са оспорили неговата истинност, то и двете съдебни инстанции са отхвърлили това тяхно оспорване. Навеждат се твърдения, че ищците правят опит да възложат на съда пререшаване на един вече решен инцидентен спор, относно истинността на посочения нотариален акт, което е недопустимо.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав приема следното от правна страна:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 5/2012г. на ОСГТКВКС недопустим е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК.

В исковата молба, по която е образувано производството пред СРС, ищците изрично заявяват, че правният интерес от предявяване на иск за установяване неистинност на нотариален акт, в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот, се обуславя от това, че същият е 3 представен от ответницата в производството по гр.д. № 36812/2013г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, като е налице неприключило въззивно производство по в.гр.д. № 7743/2023г. Твърди се, че с оспорения документ ответницата установява активната си материалноправна легитимация по предявения ревандикационен иск и е своевременно оспорен, но нито първоинстанционният съд, нито въззивния съд са открили производство по чл.193 от ГПК за установяване неистинност на документа.

При наличие на висящо производство, в което е представен процесния документ и е надлежно оспорен, възраженията за процесуални нарушения при разглеждане на делото следва да се преценяват в рамките на същото производство. Твърдението за неправилност на процесуалните действия на съда не обуславят правен интерес от образуване на отделно исково производство за установяване неистинност на оспорен своевременно документ. В рамките на висящото производство съдът следва са прецени наличието на предпоставките за откриване на производство по чл.193 от ГПК като вземе предвид обстоятелствата, на които се основава оспорването. При неправилност на процесуалните действия на съда при разглеждане на спора, същите подлежат на отмяна по реда на чл.253 от ГПК. Ако това не бъде направено от съответния състав, дали са налице предпоставките на чл.193 от ГПК следва да прецени следващата съдебна инстанция в рамките на същото производство.

Следва да се вземат предвид и мотивите към тълкувателно решение №5/2012г. на ОСГТКВКС, според които правото да се оспори истинността на представен по делото документ, чрез процедурата по чл.193 ГПК, може да се упражни в предвидения в чл. 193, ал. 1 срок – най-късно с отговора на процесуалното действие, с което насрещната страна го е представила.

Пропускането на този срок лишава страната от правото да оспори истинността на документа и възможността за оспорване истинността на документа в това производство се преклудира. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждане на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото по исков ред да установи неговата неистинност, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 ГПК се обосновава само с висящия процес в който е направен пропускът.

4

Предвид изложеното следва да се направи извод, че е недопустим иск с правно основание чл. 124, ал.4 от ГПК за установяване неистинност на документ, който е оспорен във висящ исков процес.

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на предявените искове, поради което правилно първоинстационният съд е върнал исковата молба при наличие на предпоставките на чл.130 от ГПК, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

В частната жалба е направено възражение за прекомерност и недължимост на присъдените по реда на чл.78, ал.4 от ГПК разноски, по което първоинстанционният съд не се е произнесъл, но следва да се произнесе след влизане в сила на настоящото определение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Л. С., Л. Д. С. и Д. Д.

С. срещу определение с peг. № 39119/19.09.2025г. на СРС 159 с-в, с кое то е върната исковата молба на основание чл.130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА молбата по чл.248 от ГПК за изменение на определение с peг.

№ 39119/19.09.2025г. на СРС, 159 с-в, в частта за разноските, обективирана в частната жалба, за произнасяне от Софийски районен съд, след влизане в сила на настоящото определение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищците при условията на чл. 274, ал.

3, т. 2 вр.с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5