Протокол № 1277 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1277 гр. Варна, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Катя К. Апостолова

Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100601516 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОД.- ПОДСЪДИМ Й. С. – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. – редовно упълномощен.

ЖАЛБОПОД.- ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ И ГР. ИЩЕЦ О. Р. – редовно призован, не се явява и не се представлява.

Р. А. – родител и законен представител, редовно призован, не се явява.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, неявяването на гр. ищци не е основание за отлагане на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

На основание чл.331 ал.2 НПК делото се докладва от съдия Попов АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, правя искане за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.250 ал.1 т.1 пр. последно вр. чл.24 ал.5 НПК, тъй като частния тъжител не се явява, не се явява и негов процесуален представител. Доколкото тъжбата по принцип следва да се поддържа от частния тъжител както пред първоинстанционния съд, а също и пред въззивния, аз считам, че при липсата на лице, което да поддържа обвинението, следва производството да се прекрати на това основание.

1

По направеното искане за прекратяване на производството в посочените от защитата хипотези, съдебния състав счита, че така посочената хипотеза от адв.Н., ясно и точно сочи, че явяването или в случая неявяването на частния тъжител касае първоинстанционното производство. Настоящото производство е въззивно, образувано по жалби и на двете страни, респективно участието на тъжителя не е необходимо и не е условие производството задължително да протече с негово участие, респективно да бъде прекратено на това основание.

Поради горното съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на наказателното производство.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, приключва съдебното следствие и дава ход

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ. Н.: Уважаеми окръжни съдии, моля да оставите без уважение въззивната жалба на частния тъжител, подадена чрез неговия процесуален представител против присъдата на ВРС. Считам че същата е без основание подадена. Отделно от това считам и поддържам жалбата която ние сме депозирали пред ВРС, като в конкретния казус аз считам, че моят подзащитен не е извършил обществено опасно деяние и много подробно и в пледоарията си по същество и в съображенията които съм изложил към въззивната жалба, съм развил тезата защо считам, че е така.

Това са фактите по делото и без да се спирам детайлно на тях, основното обстоятелство което е важно в конкретния случая е това в кой момент сестрата на моя подз. му е съобщила, че частния тъжител се държи по един безобразен за нея начин, като момиче на 12 години. Поведение което той е демонстрирал през цялата изминала учебна година, т.к. те са в едно училище, макар и в различни класове и освен обидите, освен неприличните термини по отношение на нея и нейната същност като младо момиче, той си е позволявал и физически такива посегателства свързани с обарване по задните части, с отправяне на неприлични предложения.

2

Това обстоятелство е станало известно на нейния брат и на нейната майка. И въпреки това което родителят – майката е предприела и е разговаряла многократно и с директора и с класния ръководител в това училище, тези действия не са престанали и както стана ясно те са продължили и по време на учебната ваканция.

Именно обаждайки се по телефона на процесната дата и съобщавайки на брат й, че отново тъжителят я обижда пред другите деца и конкретно с какви термини, съзнавайки че тя плаче в момента, той е предприел да отиде на място където се намират и е извършил действията които са описана и в частната тъжба. Блъснал е пострадалия, той е паднал от велосипеда и съответно е получил тези наранявания които са описани и в СМЕ и съдът подробно в мотивите си е изложил. Това е накратко фактическата обстановка, но частния тъжител аз продължавам да считам, че той както е приел първоинстанционния съд, че е съзнавал обществено опасния характер на обвинението, предвиждал е настъпването на тези обществено опасни последици извършвайки това и е искал извършвайки това деяние. Аз считам, че той към този момент, както съм пледирал и пред първоинстанционния съд, е действал в условията на неизбежна отбрана. Защо това е така, също съм го обяснил. Първо има едно много важно обстоятелство - 6 години преди случката това момче е останало мъжа в къщата, т.к. в семейството бащата е починал, това е наложило да сменят мястото където да живеят и на практика той отговаря така, поне разбиранията му са такива, както за майка си, така и за сестра си, защото той е мъжът в къщата. Той не е подложил под съмнение това което е съобщила сестра му, че отново е обиждана отново пред другите деца, отново е наричана с думи, които включително засягат и паметта на починали родител, и това е предизвикало в него скорошното му отпътуване на кратко разстояние, с автомобила на майката, воден от майката на мястото и предприемането на тези действия. Никой от тези свидетели не свидетелства говорил ли е моя подзащитен със сестра си преди да се отправи към извършителя. Всички свидетелстват, че той директно се е отправил към него, блъснал го е, той е паднал и това в действителност се е случило. Той не си е изяснил дали действително неговата сестра е била нападната или е била и нападната физически, с оглед на тази стара практика която има и стари посегателства върху сестра му до този момент. Той не се е съмнявал, че това момче по този начин, както и друг път е действал спрямо сестра му, и затова е 3 приел, че тя е била обект на нападение и оттоци момент нататък той е действал единствено и само за да я защити. Първоинстанционния съд в мотивите си е приел, че съзнавайки, виждайки обстановката е могъл да прецени, че няма нападение, държат се децата един спрямо друг спокойно и тази негова преценка би следвало да се изведе и от по-голямата му възраст, и това което вижда. Ами не го е преценил, не е преценил тези обстоятелства, напротив сгрешил е, защото първо се установява, че действително е нямало нападение, но той е сгрешил именно поради това има ли или няма преди това нападение по отношение на сестра му. И след като това е така, той е действал, както казах в условията на неизбежна отбрана. Макар мнима неизбежна отбрана, защото грешката в действителността на твърдението има значение, тя включва умисъла, а в някой случаи ако е извинителна и непредпазливостта.

Поне това ни казва практиката на ВКС и едно постановление № 12 по НД № 11/83 г. на пленума на стария ВС. Не е преценил, че нападение обективно не е имало. И от тази гледна точка, след като тази грешка според мен е извинителна, въз основа на този опит който както казах, а семейството е натрупало с това, с посегателство над тяхната сестра и дъщеря, то моят подзащитен считам, че е действал при неизбежна отбрана. Неговото деяние не е умишлено, а случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и независимо от детайлно проведеното в първата инстанция съдебно следствие, където се назначи и СМЕ и СПЕ както на пострадалото момче, така и на моя доверител, това съмнение за мен остава. Съжалявам, че въобще този казус стигна до съда, защото се виждат много ясно от тези експертизи и док-ва, каква е съдбата на едната страна и каква е съдбата на другата страна. И двете по някакъв начин не са били равнопоставени в този живот. И това момче, което е било обект на домашно насилие от собствения си баща, преди това деяние и са обясними проявите които има по отношение на неговите връстници и по-големите. По същия начин житейски е поставен и моя подзащитен. Той от 6 клас баща му е починал и дори и днес не можа да дойде по простата причина, че работи на две места за да може да помага на семейството. И единия, и другия как житейски в своите виждания са прави, но в крайна сметка остава едно съмнение, че именно така се е случило както го разкрива той, както го разкрива неговата сестра и неговата майка, и такива са и фактите по делото.

Аз съм цитирал и пред Вас ще посоча този принцип от римското право, че при съмнение е в полза на обвиняемия, тоест при всяко съмнение относно 4 фактите които обуславят вината следва да се тълкува това съмнение безспорно на подсъдимия и от тази гледна точка Ви моля да имате предвид всички тези обстоятелства, всички тези доводи които изложих пред Вас, които съм изложил и в пледоарията си пред първоинстанционния съд, в жалбата и с допълнението към нея, и да вземете решение съобразно закона.

По отношение на обстоятелствата свързани със съмнението, аз искам да подчертая, че е много важно, че този принцип не се прилага към всяко отделно док-во, а към общата оценка на доказателствения материал в края на процеса и моля за такава преценка от Ваша страна.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 14.25 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5