Решение № 141 от 22.04.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Несебър, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г.а при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г.а Гражданско дело № 20242150101431 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Ц.М., подадена чрез процесуалния им представител гл. юк. К.Н. против К. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ************* В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет на установено незаконно присъединяване на ВиК услуги. В тази връзка и на основание чл.37 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи се твърди, че ответникът Б. притежава качеството „потребител“ в отношенията с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг - запад, ПИ 51500.***.***, кв. ****, парцел III, със заведена партида в базата данни с абонатен № ******. Сочи се, че задълженията на ответника Б. произтичат от установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи от страна на абоната, с което са причинени имуществени вреди на ищцовото дружество, определени по реда на чл.37 вр. чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В тази връзка се твърди, че бил съставен Констативен протокол № КП-1/16.01.2023г., с който било установено незаконно присъединяване към водопроводно отклонение с диаметър Ф50. За установеното нерегламентирано присъединяване към ВиК мрежата била изготвена облагателна сметка, с която по реда на чл. 37 от 1

Наредба № 4/2004г. бил установен периода на облагане - 01.04.2022г. 12.01.2023г. или 287 дни и дневно потребление от 10,8 куб.м. вода при двучасово изтичане на вода в денонощие. Определена била стойността на нанесената вреда на ВиК оператора в размер на 6524.90 лева, за която била издадена фактура № ********** от 23.01.2023г. /л.26/. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършва по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикувани на интернет - страницата на водния оператор. Обръща се внимание, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Акцентира се, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадената фактура в 30-дневен срок от датата на издаването й съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия. Неизпълненото задължение по издадената фактура поставял автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на нейното издаване.

В резултат на това, съобразно чл.44 от Общите условия, потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа – 22.02.2023г. до 02.10.2024г. в общ размер на 1261.04 лева, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението. За тези суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 525 от 08.10.2025г. по ч.гр.д. № 1157/2024г. по описа на Районен съд – Несебър. В срока по чл.414 от ГПК, ответникът Б. подал възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на ищеца били дадени указания за възможността да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.37 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, съществуването на вземане в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Ц.М. срещу К. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, в размер на 6524,90 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги, дължима по издадена фактура за периода от 01.04.2022г. до 12.01.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 08.10.2024г. до окончателното изплащане на 2 задължението, както и сумата в размер на 1261,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 22.02.2023г. до 02.10.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1157/2024г. по описа на РС-Несебър. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за изискване и прилагане по настоящото дело на ч.гр.д. № 1157/2024г. по описа на Районен съд - Несебър. Моли се да бъде допусната експертиза, както и един свидетел при режим на призоваване. Претендират се направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Оспорва се и твърдението на ищеца, че ответникът притежава качеството „потребител“ на предоставяните от ищеца ВиК услуги по отношение на водоснабден обект с административен адрес: гр. Несебър, к.к.

Слънчев бряг - запад, ПИ 51500.***.***, кв. ****, парцел III, с абонатен № ******. В тази връзка се сочи, че за посочения имот ответникът е подал надлежно заявление за присъединяване към водопреносната и канализационната мрежи, за което била заведена преписка с вх.№ ТД-828-2 от 18.04.2022г. Сочи се, че заявлението на ответника било предхождано от искане за издаване на виза за проектиране на съответните присъединителни съоръжения. Навежда се, че във визата, съгласувана с дружеството-ищец, били нанесени съществуващите линейни съоръжения на водопровод и канализация със съответните параметри – сечение на тръбите. Излага се, че в кореспонденция с ищеца ответникът получил писмо, че следва да представи нотариално заверена декларация от инвеститора, свидетелстваща за изразено съгласие от собственика на водопреносната мрежа, към която трябвало да се присъедини. Акцентира се, че ответникът изпълнил препоръката, като със съдействието на Ю.Х. – ВиК майстор, била открита водопроводната тръба, заедно с отклонението към имота на ответника. Твърди се, че при разкриването на основния водопровод се установило, че сечението на положената тръба е Ф50 мм, вместо Ф110 мм, както било посочено във визата, поради което инвеститорът отказал да предостави исканата от ВиК Бургас декларация. Сочи се, че при откопаването на водопроводната тръба, съгласно изискванията на ВиК, ВиК майстора Х. монтирал спирателен кран в район на бъдещия тротоар – извън имота, а в имота на ответника била изградена шахта, която да му послужи при бъдещо присъединяване и с цел да не търси отново къде е заровена тръбата. След отказа на собственика на водопровода, Х. заровил тръбата в края на месец май 2022г.

С оглед гореизложеното, ответникът заявява, че не е ползвал и капка вода от въпросното „отклонение“, тъй като на него имало монтиран спирателен кран, който бил под контрола на ВиК, а в имота нямало изградена водопроводна инсталация. Твърди, че за да е ползвал твърдяната в исковата молба услуга от ВиК Бургас следва да е налице или сградна водопроводна инсталация или вътрешна /площадкова, дворна/ водоснабдителна мрежа, 3 каквито съоръжения нямало изградени в имота му и към момента. Поради това счита, че не отговаря на законовите критерии, за да бъде определен като „потребител на ВиК услуга“, както и наличието на облигационно отношение между него и ищцовото дружество за периода, за който се твърди, че е извършвана доставка на услугата.

В случай, че се установи валидно облигационно отношение, ответникът оспорва иска по размер, както и че за процесния период било доставено посоченото като отчетено количество вода. В тази връзка изтъква, че в исковата молба не било посочено по какъв начин е формирана претенцията за плащане на сумата от 6524,90 лева. Заявява се, че липсват доказателства, които да доказват твърдението, че ответникът е употребявал ВиК услуги, както и че е бил уведомен за задължение към ВиК дружеството и че му е връчен приложения към исковата молба констативен протокол. На последно място, ответникът заявява, че ако действително е била потребявана вода в обема, посочен в исковата молба, с оглед сечението на водопровода, останалите обекти, свързани към водопровода биха изпитали недостатъчно налягане, предвид летния период, за който се претендира ползването на ВиК услуга, и собствениците на съседните обекти биха сигнализирали ищцовото дружество, а такива сигнали не били подавани. С тези доводи се моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Представят се писмени доказателства. Прави се искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, както и за допускане на съдебнотехническа експертиза.

След депозиране на писмения отговор на исковата молба, по делото е постъпило писмено становище от ищцовото дружество, подадено чрез процесуалния им представител, с което се представят нови писмени доказателства относно собствеността върху процесния имот и се уточнява начина на формиране на претенцията за заплащане на сумата от 6524,90 лева.

При необходимост се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.162 от ГПК.

Процесуалният представител на ищцовото дружество

”Водоснабдяване и Канализация” ЕАД - Бургас в съдебно заседание поддържа изцяло заявените претенции против ответника Б.. Представя нови писмени доказателства, ангажира гласни такива, както и съдебно-техническа експертиза. Претендира присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се явява в съдебно заседание лично и с процесуалния си представител. Оспорва исковата молба и поддържа депозирания писмен отговор на същата. Ангажира гласни доказателства. Моли съда да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Също претендира присъждане на заплатените по делото разноски.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

4

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже качеството потребител на ответника Б. за сграда в имот, за която е установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните системи от страна на абоната, с което са причинени имуществени вреди на дружеството, определени по реда на чл.37 вр. чл.35 от Наредба № 4 от 14.19.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. На следващо място следва да докаже доставянето, отвеждането и пречистването на вода през процесния период на основание облигационни отношения с ответника, в резултат на незаконното присъединяване към водопроводните и канализационните системи от страна на абоната, както и консумация от страна на последния.