Решение № 1915 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1915 гр. В., 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110107749 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „Т.Г.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул.

„И.” № 6 срещу И. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „Ч.” **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на сумата от 1452,28лева, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Г., ул. „Т. В.” № 15, по партида номер 11041 за периода от м.11.2021г. до м.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението и 111,81лева, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 01.01.2022г. до 16.10.2023г., за което вземане е издадена заповед № 6976/14.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14687/2023г. на ВРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Ответникът има качество на потребител на топлинна енергия, като собственик на горепосочения топлоснабден имот. Твърди, че ответникът е потребявал за процесния период топлинна енергия цената, на която не е платил. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 14687/2023г. по описа на ВРС. Твърди, че за имота на ответника са били издадени изравнителни сметки.

Сочи, че срещу ответника е заведено и др. съдебно производство, касаещо периода 11.2019г.08.2020г. – ч. гр.д. 12727/2023г. по описа на ВРС, които дължими суми е заплатил. С настоящото производство се претендират суми за същия имот, но за последващ период, ведно с мораторна лихва за забава. Молбата е за уважаване на исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения 1 от съда особен представител, с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че следва да бъде изследван въпроса дали е налице преклудирано вземането по давност и налице ли е дублиране на търсените суми с тези по ч.гр.д. № 12727/2023г. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът чрез нарочна молба поддържа исковата си претенция.

Ответникът редовно призован чрез назначения от съда особен представител, не се явява и не се представлява.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция по установителния иск са суми, представляващи непогасено задължение – главница и обезщетение за забава във връзка с потребена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Г., ул. „Т. В.” № 15, ап.17. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 14687/2023г. по описа на ВРС, по което е издадена заповед № 6976/14.11.2023г. по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47 ал.1 - 5 ГПК.

Представено е копие от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Г.” ЕАД на потребители в гр. Г., одобрени с Решение № ОУ – 017/28.07.2008г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и влезли в сила.

Ищецът ангажира писмени доказателства с оглед доказване твърденията си, че за входа, в който се намира имотът на ответника, е налице отоплителна инсталация и инсталация за битово горещо водоснабдяване – молба по образец и списък на абонатите, живущи на адрес гр. Г., ул. „Т. В.” № 15.

Приобщени са още лицензия за производство и пренос на топлинна енергия № Л – 009 - 05/17.10.2000г. и фактури, издадени по партида № 11041 за периода от м.11.2021г. до м.06.2023г.

По делото бе изслушано заключение по изготвена счетоводна експертиза, което съдът кредитира в цялост като компетентно дадено, след запознаване с нужната документация при ищеца. От заключението на вещото лице Я. Л. се установява, че размерът на дължимите суми за процесните периоди съответства на заявените, в т.ч. главница и лихва за забава, начислена от датата на настъпване на забавата /в случая тридесет дни след месеца на доставката/ до датата на предявяване на заявлението в съда.

С определението си за насрочване на делото съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест в процеса.

От ангажираните писмени доказателства следва категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответника, в гр. Г., ул. „Т. В.” № 15. Безспорно е между страните, а и следва от писмените доказателства, че през исковия период процесната 2 сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на апартамент 17 в сградата и има качество на потребител по смисъла на пар.1, т. 2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл. 153, ал.

1 ЗЕ.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 54/2012г./, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В случая е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ – 017/28.07.2008г. на ДКЕВР. Те са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.

Между страните не е имало спор по факта, че етажната собственост на адрес гр. Г., ул. „Т. В.” № 15 е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.Г.” ЕАД.

От заключението на вещото лице се установи, че изчислението на сумите е съобразено с нормативните изисквания за топлоснабдяването, поради което искът за главница е доказан и по размер. Ответникът не е твърдял, а и липсват доказателства да е извършвано плащане. Няма и твърдяното дублиране на задължения по ч.гр.д. № 12727/2023г., доколкото се касае за различни суми и процесни периоди.

Предвид основателността на претенцията, съдът следва да се произнесе по бланкетно направеното възражение за нейното погасяване поради изтекла давност. Съобразно разрешението дадено с ТР 3/2012г. на ОСГТК на ВКС, вземането на ответното дружество представлява "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б „в” ЗЗД, поради което и то се погасява с изтичане на тригодишна давност. На основание чл.114 ЗЗД давностният срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, вземането на ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на така определения срок за плащане на задължението. Видно от заключението на в.л. по изготвената ССчЕ е, че първата фактура в рамките на процесния период е издадена на 30.11.2021г., поради което и падежът за плащането й е 30.12.2021г. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 23.10.2023г., поради което и следва, че вземането не се обхваща от давностния срок, а оттам правопогасяващо възражение е неоснователно.

След като задължението на абоната за плащане не е изпълнявано в срок, той е изпаднал в забава. В чл. 31, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съобразно заключението на вещото лице, доказана за процесния период е дължимостта и на обезщетенията за забава в размер на 98евро /191,32лв./, поради което исковата претенция на ищеца е основателна до претендирания размер от 111,81лева.

Исковите претенции следва да бъдат уважени в цялост, така както са били заявени.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.

3

Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер на 732,80евро, от които 39,27евро платена държавна такса, 233,36 депозит за особен представител, 153,39евро – депозит за вещо лице и 306,78евро адв. възнаграждение. Тези разноски следва да се понесат от ответника по спора.

Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, чийто размер възлиза на сумата от 246,10евро, от които 16евро държавна такса и 230,10евро адв. възнаграждение.

Процесните суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ по силата на чл. 3 вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждането на еврото в Република България.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът И.

Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „Ч.” ********** дължи на ищеца „Т.Г.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „И.” № 6 следните суми:

742,54евро/1452,28лева/, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. Г., ул. „Т. В.” № 15, по партида номер 11041 за периода от м.11.2021г. до м.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 23.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението и 57,17евро/111,81лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата начислена за периода от 01.01.2022г. до 16.10.2023г., за което вземане е издадена заповед № 6976/14.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 14687/2023г. на ВРС, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „Ч.” ********** да заплати на „Т.Г.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „И.” № 6 сумата от 732,80евро, представляваща сторени в исковото производство съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА И. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. В., ж.к. „Ч.” ********** да заплати на „Т.Г.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Г., ул. „И.” № 6 сумата от 246,10евро, представляваща сторени в производството по ч.гр.д. № 14687/2023г. по описа на Варненски районен съд съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4

5