Определение № 2123 от 31.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2123 гр. Пловдив, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Николай К. Стоянов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20245300501949 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.С.К. с ЕГН **********, с адрес ******************************** , чрез адвокат Р. срещу определение № 8076/02.07.2024 г. постановено по гр.д. № 10440/2024 г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставено без уважение нейното искане за освобождаване на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса и разноски за производството по гр. д.

10440/2024 г. на ПдРС. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му. Твърди се, че първоинстанционият съд не е извършил дължимата преценка дали жалбоподателката има възможност да плати дължимата от нея държавна такса.

Пловдивският окръжен съд , като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е заявено още с исковата молба на М.С.К., към която тя е представила декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, с която – под страх от наказателна отговорност, декларира, че е във фактическа раздяла със съпруга си, грижи се за една непълнолетно дете, за което получава издръжка от 300-400 лв. месечно, не притежава недвижими имоти и МПС, не притежава влогове в банки, не развива търговска дейност, работи като получава заплата от 724 лева месечно, има 80 000 лв. задължения към банкови и небанкови финансови институции.

При така установеното съдът е отказал искането за освобождаване на молителката от внасяне на ДТ с довод, че ДТ не е непосилна за нея.

Определението е неправилно.

1

За да се осигури достъп до правосъдие законодателят с разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК е установил, че по преценка на съда, но съобразно законоустановени критерии, поради липса на достатъчно средства да ги заплатят, от такси и разноски се освобождават физически лица. Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото по чл. 83, ал. 2 от ГПК, при твърдения за затруднено материално състояние на лицето е винаги конкретна и следва да е съобразена с комплексната оценка на данните по делото за материалните възможности на молителя. Преценката следва да бъде обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал., т. 1 – т. 6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения и без страната да бъде лишена от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните й житейски потребности. Освобождават се от такси и разноски само физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, тоест – нямат имущество и доходи над необходимите средства за тяхната издръжка. Когато от съвкупната преценка на декларираните имущество, семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички други обстоятелства, обуславящи възможността да се поемат съдебни разноски, се установи, че лицето притежава достатъчно доходи и имущество, съдът не може да признае, че това лице няма средства да заплати дължимата държавна такса. Съдът е длъжен да прецени всички представени доказателства и по свое вътрешно убеждение да се произнесе по постъпилата молба за освобождаване от държавна такса и разноски, като тежестта на доказване на липсата на "достатъчно средства" е изцяло на молителя/ вж. Определение № 1186 от 18.05.2023 г., постановено по частно гр. дело № 1622/2023 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение./

На първо място, следва да се посочи че дължимата ДТ по делото е в размер на 128,78 лв.

На второ място, данните по делото сочат че жалбоподателката М. К., макар да с е намира в трудоспособна възраст, получава ниско трудово възнаграждение, има задължения към ненавършило пълнолетие лице, няма доходи, позволяващи й да заплати този размер ДТ, нито разполага с имущество, от което би могъл да набави такива доходи. Тоест заплащането на ДТ за подадената от нея искова молба от 128,78 лв. е непосилно за нея и при отказ на молбата й по чл. 83, ал. 2 от ГПК тя би била лишена от възможността да упражни процесуалното си право на иск.

Съответно, неправилно съдът е формирал заключението си за липса на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК на база предположения за съществуване на доходи у молителката.

Предвид изложеното частната жалба е основателна. На основание чл. 83, ал. 2 2 от ГПК М.С.К. се освобождава от внасяне на ДТ и разноски за производството по гр. д. №10440/2024 г. на ПдРС - след отмяна на първоинстанционното определение, с което това й искане е отказано.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд – VII възз. гр. с-в.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 8076 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 10440/2024 г. по описа на РС – Пловдив, вместо което Постановява:

Освобождава

М.С.К. с

ЕГН

**********, с адрес

******************************** от дължимата от нея държавна такса и разноски по гр. д. № 10440/2024 г. по описа на РС – Пловдив, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3