Решение № 174 от 14.05.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Велико Търново , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Ирена Колева

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500917 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Глава ХХ от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на „З.а.Д.БЖ.З.“ АД срещу Решение № 287 от 07.10.2020 г. по гр.дело № 1831/2019 г. на Г. районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. П. Е. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от настъпило на 18.04.2018 г. пътно-транспортно произшествие, за сумата над 1 000 лв. до присъдените 6 000 лв., ведно със законната лихва считано от 28.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за неправилно и моли за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция за обезщетение за горницата над 1 000 лв. до 6 000 лв., ведно със законната лихва, съответно – преизчисляване на дължимите разноски съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на исковете за първоинстанционното производство.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Доводите и възраженията на жалбоподателя се свеждат до следното:

Първостепенният съд не е взел предвид наведеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, като страната счита за недоказано използването на предпазен колан от същата.

Акцентира, че становището на вещото лице по съдебно-психиатричната експертиза е изградено единствено и само на субективните твърдения на пострадалата. Подчертава, че младата възраст на пострадалата предполага по-лесно възстановяване и изтъква, че същата е успяла да се вгради в обществото, завършила е училище успешно и в момента е студентка, т.е. успяла е да се справи с претърпените от инцидента психични травми. Допълва, че липсват представени документи 1 пострадалата да е търсила помощ за проблемите си и извежда извод, че психическите травми на същата не са необичайни и надхвърлящи границите на нормалното за първите дни и часове след претърпяно пътно-транспортно произшествие. Подчертава, че пострадалата повече от седем месеца и половина не е потърсила лекарска помощ въпреки твърденията за неразположение, като прави заключение, че или такива оплаквания не са били налице, или същите нямат връзка с настъпилото ПТП. Изтъква, че както при проведения на пострадалата на 04.12.2018 г. преглед, така и на този на 04.06.2020 г. не са установени аномалии и всички показатели са били в норма.

Сочи още липсата на доказателства за провеждане на рехабилитация, както и за твърдяната терапия с медикаменти.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна К. П. Е., като в срока по чл.

263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не изпраща представител.

С писмена молба, подадена преди съдебното заседание, поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Подновява искането за присъждане на разноски съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът по жалба се представлява от адв. Л.П. от ВТАК, който моли за потвърждаване на обжалваното решение. Твърди, че доверителката му продължава да търпи неимуществени вреди вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие и понастоящем. Претендира присъждане на разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършена по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка, съдът намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно изцяло и допустимо в атакуваната част. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност в обжалваната част, като съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове на К. П. Е. срещу „З.д.Д. .З.“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Уважаването на предявената искова претенция е предпоставено от установяване на наличието на валиден застрахователен договор при ответника за автомобила, управляван от делинквента към датата на процесното ПТП, проведено рекламационно производство за доброволно уреждане на спора със застрахователя, както и предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите спрямо увредения – деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и настъпилите вреди. По акцесорната претенция следва да бъде установено наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.

2

Оплакванията в подадената до настоящата инстанция въззивна жалба, поставящи границите на въззивната проверка на първоинстанционното решение, касаят единствено справедливия размер на дължимото обезщетение, с оглед на което инстанционният контрол следва да бъде извършен в тези рамки.

Съобразно нормата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД). Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ има вторичен характер и е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на прекия причинител.

С предявения по делото пряк иск срещу застрахователя ищцата К.Е. претендира обезщетяване на неимуществени вреди, като твърди, че като пътник в автомобил, гражданската отговорност на водача на който е застрахована при ответното дружество, вследствие на пътнотранспортно произшествие на 18.04.2018 г. е претърпяла увреждания – мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма, като сочи, че в резултат на инцидента е преживяла силна уплаха и емоционален стрес, придружени с проблеми със съня, непрекъснато напрежение и общо неразположение, постоянно главоболие, страх от повторно произшествие, както и нарушен и ограничен житейски ритъм. Твърди също, че към момента на подаване на исковата молба в съда /03.10.2019 г./ лечението и възстановяването ù не е приключило.

От приобщените към доказателствения материал медицински документи /фиш за спешна медицинска помощ, епикриза, рецептурни бланки, амбулаторни листи/ се установява, че при извършен медицинския преглед след настъпване на пътно-транспортното произшествие /18.04.2018 г./ в Център за спешна медицинска помощ гр. В.т. ищцата е поставена работна диагноза „комоцио церебри“, като същата е насочена за консулт при неврохирург. Непосредствено след това ищцата е настанена в неврохирургичното отделение на МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ АД – В.Т. от където е изписана след тридневен престой с окончателна диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма“ и предписано медикаментозно лечение с продължителност 30 дни. На 14.11.2018 г. ищцата е консултирана от лекар невролог, който извършва електроенцефалография на мозъчната активност на ищцата, като дава заключение, че същата е в норма, описва обективното състояние на пациента по време на прегледа като такова без констатирани отклонения и поставя диагноза „хронично посттравматично главоболие“, като предписва медикаментозна терапия.

Видно от представените във въззивното производство медицинско направление, амбулаторни листи, медицинско заключение и рецептурна бланка на 02.03.2021 г. К.Е. е консултирана от офталмолог, който изследва очите и зрението на ищцата – ответник по жалба пред ВТОС, и насочва същата за консултация с невролог. На 04.03.2021 г. е прегледана от такъв специалист, който поставя диагноза „главоболие“ и предписва лекарства.

Посочените писмени документи, ангажирани от ищеца по исковете – ответник по жалба пред настоящата инстанция, като относими, допустими и необходими са приобщени към доказателствения материал по делото.

От изготвената в първоинстанционното произовдство съдебно-медицинска експертиза след проведен личен преглед на ищцата на 03.06.2020 г. и запознаване с приобщената на първа инстанция медицинска документация, се установява че при прегледа на ищцата непосредствено след инцидента не е установена неврологична симптоматика, като направените ù в болничното заведение изследвания, включително компютърна томография на главата, са били в норма.

Посочено е, че при извършения на ищцата на 14.11.2018 г. преглед също не са установени аномалии по отношение на нервната система, нито патологична активност на мозъка. Описано е, че към датата на освидетелстване на ищцата от вещото лице същата е заявила оплаквания от хронично травматично главоболие. Експертът дава заключение, че в случая се касае за претърпяна травма на главата с последващо мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма. В съдебно заседание пояснява, че това е много леко мозъчно сътресение, че заявените от 3 прегледаната оплаквания са субективни, като липсват обективни находки, от които тези оплаквания да могат да бъдат установени от специалист по никакъв начин, тъй като не се касае за нещо обективно като счупване или фрактура. Обяснява, че предписаните ù до момента медикаментозни лечения са адекватни, като целта на същите е да успокояват не толкова болката, колкото напрежението в мозъка. Експертът сочи, че възстановяване от получените травми е продължило поне година.

Така депозираното заключение на вещото лице съдът намира за обосновано и почиващо на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта.

Тук е мястото да бъде посочено, че наведените във въззивната жалба възражения относно действителното наличие на оплаквания от здравословен характер при пострадалата, както и съществуването на връзка между същите с настъпилото ПТП, поради промеждутъка от над седем месеца, в които не е търсена лекарска помощ, въззивният съд намира за неоснователни. Вещото лице по СМЕ не отрича наличието на връзка между оплакванията на пострадалата и предписаните ú при прегледа на 04.12.2018 г. лекарства с процесното ПТП, като самият експерт сочи съществуването на случаи, при които оплаквания могат да се появят на доста по-късен етап след претърпян инцидент.

В изготвената след преглед на ищцата на 17.04.2020 г. съдебно-психиатричната експертиза, вещото лице дава заключение, че след инцидента освидетелстваната е изпаднала в остра стресова реакция, която в последствие е преминала в посттравматично стресово разстройство.

Специалистът описва възможните симптоми на тези разстройства, сред които психична възбуда, безсъние и други нарушения в съня, раздразнителност или агресия, дистанциране от другите.

Експертът сочи, че дори без лечение симптомите ще преминат с времето, макар споменът за травмата да остава за цял живот. Сочи, че интензитета на емоциите в момента след травмата е бил силен, но в последствие е намалял и ищцата е успяла да се вгради в обществото /завършила е училище и учи във висше учебно заведение, в каквато насока е и представеното по делото уверение от В. университет „Св.Св.К. и М./. Вещото лице дава заключение, че към датата на прегледа интензитетът на травматичните изживявания е нисък и в бъдеще се очаква преодоляване на последиците от травмата.