Решение № 6029 от 01.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6029 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Денислав Д. Ненов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100507740 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4363/13.03.2025г., постановено по гр.д. № 61791/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 164 с-в, съдът е осъдил „ЕКОМА“ ЕООД да заплати на „НИБ БГ“ ООД сумите, както следва: на основание чл.79, ал.1 вр. чл.232, ал.2 вр. чл.228 ЗЗД сумата от 3039.00лв., представляваща неплатена от Наемателя сума за допълване пълния дължим размер на месечния наем по Договор за наем № 13/29.03.2019 г., съгласно уговорения размер по чл.III.1. от 4993,20 лв. и фактически заплащания от наемателя /ответника/ такъв от 3328,80 лв., дължима за периода 01.11.2020 г. до 31.01.2021 г. вкл., формирана като разлика между претендираното от ищеца вземане в размер на 14 797,60 лв. и погасеното по давност такова за периода от 01.05.2020 г. до 30.10.2020 г. в размер на 9986,40 лв. и след извършено прихващане с насрещното вземане на ответника от 1954,20 лв., представляващо внесен по договора за наем депозит от страна на наемателя, подлежащ на връщане след прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 10.11.2023 г., до окончателното й плащане, така и на осн. чл.92 от ЗЗД вр. чл.309 от ТЗ е осъдил „ЕКОМА“ ЕООД да заплати на „НИБ БГ“ ООД сумата от 17 143, 32 лв.

/Седемнадесет хиляди сто четиридесет и три лева и тридесет и две ст./, представляваща договорна неустойка по чл.IV.1. от Договор за наем № 13/29.03.2019 г., дължима поради допусната забава при плащането на наемната цена от страна на 1 наемателя през периода на действие на договора. „ЕКОМА“ ЕООД е осъдено да плати разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 4 078,77 лв., а „НИГ БГ“ ООД, съответно 1170,91 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „ЕКОМА“ ЕООД чрез адв. Д. в частта, в която съдът уважил исковата претенция на „НИГ БГ“ ООД по чл.92 от ЗЗД вр. чл.309 от ТЗ за сумата от 17 143, 32 лв., представляваща договорна неустойка по чл.IV.1. от Договор за наем № 13/29.03.2019 г., дължима поради допусната забава при плащането на наемната цена от страна на наемателя през периода на действие на договора, по съображения, че решението в тази част е неправилно, в противоречие с материалния закон и необосновано, за което са изложени подробни съображения. Изложени са доводи свързани с противоречие в решаващите изводи на съда, доколкото от една страна е прието за установено, че наемателят не е неизправна страна, тъй като частичното неплащане на наема се дължало и на вина и бездействие на наемодателя, защото не е фактурирал пълния размер на дължимото, което поведение попадало в хипотезата на чл. 83 от ЗЗД, но въпреки това уважил иска за неустойка за забавено плащане. Изложени са доводи свързани с недобросъвестно поведение на наемодателя, който в продължителен период не е претендирал доплащане, вкл. за неустойката, а едва м.06.2023г. недобросъвестно се възползвал от частичното неизпълнение, за да прекрати едностранно договора, да ограничи достъпа до имота и да започне разрушителни действия в халето. Поддържа се възражението, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави с аргументи, че е изчислена върху общата наемна цена за целия период на договора (5% от 342 866.40 лв.), което надхвърляло четири пъти размера на самата месечна престация (4994.93 лв. с ДДС), който номинален размер излизал извън обезпечителната цел. Твърди, че доколкото било доказано, че наемателят е заплащал всички издадени фактури, а забавянията в плащанията били минимални /от 2 до 20 дни/, но винаги в рамките на съответния текущ месец, то горното обстоятелство допълнително доказвало, че процесната неустойка не съответствала на тежестта на неизпълнението и реално претърпените вреди, обуславящо нищожността и прекомерността .

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от НИГ БГ ООД, в който оспорва същата като неоснователна, за което излага конкретни съображения. С оглед влизане в сила на решението в частта, с която ответникът е осъден да плати частта от дължимите месечни наемни главници, то обжалването на решението в частта за присъждане на двустранно определената, фиксирана и неоспорена като размер между страните неустойка, жалбоподателят сам признал, че е неизправна страна и срещу него има изискуеми и ликвидни парични задължения. По делото било безспорно доказано забавено изпълнение при изпълнение на договора, процесната неустойка е договорена, че се дължи при установено забавено изпълнение и същата е 2 фиксирана в размер на 0.25% на ден върху стойността на договора, вкл. с ДДС, не повече от 5%, както и изрично в договора е посочен конкретен период, в който цената е определена /2.00лв. без ДДС на кв.м. или 3328.80лв. за периода до м.04.2020г. и 3.00лв. без ДДС на кв.м. или 4993.20лв. за периода от м.05.2020г./, а издаването на фактурата не е елемент към размера и изискуемостта на наема. Наред с това по делото е безспорно установено, че през целия срок на договора наемателят заплащал със закъснение месечния наем, то нямало как да се приеме, че ответникът бил изправна страна. Изложените твърдения за нищожност на клаузата били неоснователни с оглед общата стойност на договора и максималния лимит на неустоечната клауза. Така уговореният размер на неустойката не излизал извън присъщите функциите.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира, че атакуваното решение е валидно, в атакуваната част е допустимо, по същество и ПРАВИЛНО като краен резултат и следва да бъде потвърдено, но по следните съображения:

Съобразно релевираните в исковата молба фактически твърдения, обосноваващи предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, възникването на предявеното спорно акцесорно материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/. наличието на валидно договорно задължение по двустранна търговска сделка, от което да възниква задължение за изпълнение; 2/. между страните е била валидно уговорена по размер неустойка в случай на забавено изпълнение от страна на длъжника; 3/. че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по сключения договор; 4/. длъжникът е бил в забава, обуславящо изискуемост на вземането за неустойка; 5/. периодът на забава с оглед определяне размера на неустойката. С оглед въведеното възражение за нищожност поради противоречие с добрите нрави в тежест на ответника е да установи, че към момента на сключване на договора уговореният размер прави неустойката несъизмеримо висока с очакваните за кредитора вреди от забавеното изпълнение и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговски спорове. Тъй като процесната клауза за неустойка е уговорена по търговска сделка, то размерът й не подлежи на намаляване поради прекомерност (чл. 309 ТЗ).

Първият спорен въпрос е дали длъжникът е изпаднал в забава при изпълнение на обезпеченото с процесната мораторна неустойка задължение, съответно неизпълнението му се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен.

3

Длъжникът може да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, което е относимо и в случаите на договорена неустойка. От значение обаче са и причините, поради които длъжникът и съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е отразила върху изпълнението – дали му е попречила или го е отложила /Вж. Решение №147/16.07.2013г. по гр.д. №1372/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о.;

Решение № 164 от 03.02.2016 г. по т. д. № 1890 / 2014 г. на ВКС/. По силата на сключения между договор страните могат да поемат множество насрещни задължения, но не всички от които са взаимно обусловени. За да се освободи от последиците на забавата по отношение на конкретно свое задължение по договора, вкл. по отношение на последиците от неустойка за забава, не е достатъчно длъжникът да се позове и да докаже неизпълнение на някое от насрещните задължения на кредитора. Длъжникът следва да докаже, че точното изпълнение на неговото задължение е било обусловено от изпълнението на конкретно задължение на кредитора, съответно да докаже наличието на причинната връзка между своето неизпълнение и неизпълнението или забавеното изпълнение на задължението на кредитора /Вж. Решение №225/29.04.2010г. по т.д. №838/2008г. на ВКС/

Установява се по делото, че между страните (търговци, обуславящо квалифициране на сделката като двустранна търговска сделка) е действал валидно сключен договор за наем на обект. Изрично в договора (Раздел III, т.1. и т.2) е уредено, че цената е общо 2774.00лв. без ДДС за период до 30.04.2020г., а от 01.05.2020г. е общо 4141.00лв. без ДДС, платима до 10 /десето/ число на текущия месец, за който е дължима, а разходите за консумативи до 3 /три/ дни след представяне на платежен документ. Договорената неустойка (Раздел IV, т.1) е за забава при изпълнение на договора /плащане на наемна цена и консумативи/ с размер 0.25% на ден върху стойността на договора с включено ДДС, но не повече от 5%. Изискуемостта (падежът) на задължението за изплащане на наемна цена не е договорено да е обусловено от издаване на фактура. Задължението на кредитора /наемодател/ по договора е да предостави за ползване по договореното предназначение процесния обект, за което няма спор по делото, че е изпълнил. Доводите свързани с приложение на чл.83 ЗЗД са неоснователни, доколкото за изпълнение на престацията на длъжника по конкретния тип договор от кредитора не се изисква насрещно поведение, което да прави изпълнението на длъжника невъзможно без осъществяването на определени действия.

Съображенията на първоинстанционния съд, че наемателят не бил неизправна страна, а допуснатото неизпълнение на основното му задължение /да плаща в пълен размер и в уговорения срок наемната цена/ било по вина и на наемодателя, тълкувайки, че волята на страните била плащането на ежемесечния наем да става с издаване на фактура от наемодателя, касаят съображения по иска по чл.228 ЗЗД.

4

Видно от Приложение № 1 към приетата и кредитирана и от настоящия състав ССчЕ се установява системно забавяне с по няколко дни /от 2 до 20, което вкл. не се оспорва от въззивника/, чийто общ размер надхвърля лимита от 5% от общия размер на наемните вноски. Дори да се сподели тълкуването, че волята на страните била плащането на ежемесечния наем да става с издаване на фактура, видно от хронологията на начислените и заплатени суми по издадените фактури е налице забавяне при плащането, обуславящо начисляването на неустойката. Само за пълнота следва да се посочи, че неиздаването на фактура не поставя автоматично кредитора в забава и не освобождава длъжника от задължението му да престира в уговорения срок.

Единственото изключение от това правило е налице в случаите, когато страните, упражнявайки своята свобода на договаряне, изрично са възвели издаването и връчването на фактурата като отлагателно условие за настъпване на падежа на плащането. Съдът е длъжен да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, при положение, че в конкретния договор има уговорки, които са противоречиви, неясни или непълни и е налице спор между страните. Съдът при тълкуването като обективна дейност, се съобразява с изявената, а не с предполагаемата воля на страните и не може да подменя нейното съдържание, т.е. не подменя постигнатата от страните и обективирана в договора обща воля. Фактическото изпълнение впоследствие е ирелевантно. В случая общата воля е изискуемостта на задължението е обусловено от конкретно посочен падеж на задължението, т.е. изискуемостта на задължението за изплащане на наемната цена е фиксирана до 10-то число на текущия месец и не е обусловена от предварително фактуриране. Неизпълнението на счетоводното задължение не може да служи като правоизключващо възражение срещу материалноправната претенция.