Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5 от 12.01.2024, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Частно наказателно дело 15/2024
Вид
Определение № 5
Подписан
12.01.2024
Състав
Димитър Маринов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№5 гр. Поморие, 12.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева в присъствието на прокурора С. Ст. Р. като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Частно наказателно дело № 20242160200015 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.65 НПК и е образувано по молба /частна жалба/ от В. Ф. П.

– обвиняем по досъдебно производство № 320 ЗМ-306/2023 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР гр.Бургас, чрез защитника адв.Т. Т., с която е направено искане за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

В съдебно заседание обвиняемият се явява лично и със защитника си, който поддържа направеното искане.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането, като такова моли съда да го остави без уважение.

Съдът като взе предвид изразените становища на страните и след преценка на представените доказателства по делото, намира следното.

В. Ф. П. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 320 ЗМ-306/2023 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, затова че на 03.08.2023 г., в гр. Поморие, ул. „..., в условията на опасен рецидив, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот отнел чужди движими вещи - парични суми от 41 470 лева, 4 000 Евро и 7 000 турски лири, златен ланец със златен медальон, 6 бр. златни гривни, чифт златни обеци и 5 бр. златни пръстени, собственост на Е.А.Х., както и сумата от 2 400 лева, собственост на Ж.Д.Х., от владението на собственичките, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, за което законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

Спрямо П. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с влязло в законна сила определение № 52/16.08.2023 г., по ЧНД № 158/2023 г. по писа на РС – Поморие.

1

Съгласно чл.65, ал.4 НПК, по повод постъпилата молба, съдът следва не само да прецени налице ли са нови обстоятелства по случая, а отново да изследва всички обстоятелства, които са свързани със законността на задържането.

От събраните по делото доказателства – материалите по ДП № 320 ЗМ-306/2023 г., по описа на РУ – Поморие, може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият П. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

В конкретният случай, както е посочено и в мотивите на съда за първоначалното вземане на мярката за неотклонение, доказателствата по делото сочат реална опасност обвиняемия да извърши друго престъпление, предвид високата степен на обществена опасност на същия, установено от приложената по делото справка за съдимост, още повече тази опасност се презюмира, на основание чл.63, ал.2, т.1 НПК, тъй като обвинението е за престъпление, извършено при условията на опасен рецидив.

Изложените в молбата на защитника основания за изменение на взетата мярка за неотклонение, в това число влошено психическо и физическо здравословното състояние на обвиняемия, не се споделят от съда.

Арестът – Бургас /Затвора – Бургас/ осигурява необходимите медицинските условия, позволяващи следене и адекватна грижа за здравето на обвиняемия, достъпът до специализирана медицинска помощ е гарантиран от разпоредбата на чл.250 ЗИНЗС и при необходимост такава може да бъде осъществена и в рамките на изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, като твърдените неизпълнения на служебни задължения на длъжностни лица от Ареста – Бургас /Затвора – Бургас/ в тази връзка, а и във връзка с нарушаване на други права на задържания не са относими към настоящото производство.

На последно място съдът съобрази изискването на чл.22, ал.3 НПК, делата, по които обвиняемият е задържан под стража да се разследват, разглеждат и решават с предимство пред останалите дела, отчете допусната на досъдебното производство известна неритмичност и забавяне на разследването, както и обстоятелството, че от постановяване на най-тежката мярка за неотклонение е изминал период от пет месеца, но намира, че срокът на продължителност на задържането, макар и близък до максималния срок от осем месеца, по чл.63, ал.4 от НПК, не е неразумен и не е основание за изменение на мярката за неотклонение, предвид фактическата и правна сложност на делото.

В съвкупност от изложеното съдът намира, че задържането на обвиняемия П. е законосъобразно, предпоставките за вземане на мярката за неотклонение са налице и същите не са отпаднали, ето защо искането за изменението й следва да бъде отхвърлено, а мярката потвърдена, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Задържане под стража” взета спрямо В. Ф. П., 2

ЕГН **********, обвиняем по ДП № 3203М-306/2023г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас.

Определението подлежи на обжалване и протест с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд – Бургас в 3-дневен срок от днес, като в този случай делото ще се разгледа от въззивния съд на 19.01.2024 г. от 13.30 часа.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

3