Определение № 608 от 27.04.2026, Административен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608

Габрово, 27.04.2026 г.

Административният съд - Габрово - I състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ГАЛИН КОСЕВ като разгледа докладваното от съдията Галин Косев административно дело № 181/2026 г. на Административен съд - Габрово, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на Н. Х. Ц. от [населено място] [област], чрез упълномощен пр. представител- адвокат против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от Закона за движение по пътищата № GPAM-1373651 от 20.04.2026 година, издадена от мл. инспектор към РУ Севлиево при ОД на МВР [област] В. П. Д., с искане за отмяна на оспорената заповед, като се прави и искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта на основание чл. 166, ал. 4 от АПК.

По повод на искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта в жалбата се твърди, че наложената мярка води до засягане на основни конституционни права на адресата й, без това да е оправдано от обществения интерес, като адресата Н. Ц. имал малолетно дете, за което полагал грижи ежедневно, транспортирал го с автомобила си до детско заведение и медицински центрове при необходимост. Към момента на проверката и издаване на процесната заповед Н. Ц. не е бил надлежно уведомен от Гаранционния фонд за започването на процедура по прекратяване регистрацията на управляваното от него МПС, негова собственост, при което жалбоподателят действал при пълна добросъвестност, със съзнането че автомобилът е с изрядна регистрация и валидна застраховка, като не е имало обективна възможност да узнае за настъпилата промяна в административния статус на превозното средство по друг начин, освен чрез официално известие.

Представени са доказателства в уверение на факта, че след узнаване за прекратената регистрация, което узнаване е станало в момента на проверката, жалбоподателят е предприел действия по сключване на нова валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Процесната заповед е за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от Закона за движение по пътищата поради нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а конкретното фактическо основание е управление на 20.04.2026 година в [населено място] по ул. Ст. П., до №1, в посока центъра на града- пл. С., на автомобил със служебно прекратена регистрация поради липса на сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, и подадената жалба не спира изпълнението.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които оспорващият противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 20.04.2026 година за нарушение, което е установено на същата дата със съставяне на АУАН. Безспорно процесната Заповед за налагане на ПАМ, в частност допуснатото предварително изпълнение на същата биха произвели негативен ефект в правната сфера на Ц..

Представени са писмени доказателства, че веднага след узнаване на факта, че регистрацията на МПС е прекратена служебно, на 21.04.2026г. Н. Ц. е сключил догововр за валидна гражданска отговорност.

По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалния ефект на предварителното изпълнение. Допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. В случая, макар и да е собственик на управлявания автомобил, липсват данни жалбоподателя да е бил уведомен за прекратената преди извършване на проверката регистрация на автомобила съгласно чл. 574, ал. 10 от КЗ, както и да му е даден срок от 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представи доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Актът за прекратяване на регистрацията също подлежи на самостоятелен съдебен контрол, което няма как да бъде изпълнени след като липсва такъв постановен.

При така установените факти, съдът намира, че следва да бъде спряно допуснатото по закон предварително изпълнение като законоустановена мярка, която е приспособена към нуждата от обезпечителна защита в административния процес, като осуетява осъществяване на материалните права или задължения, създадени с акта.

По този начин спирането на изпълнението привременно брани застрашената от увреждане правна сфера на жалбоподателя, с оглед изложените от него обстоятелства и представени писмени доказателства във връзка с местоживеене, трудова заетост и функции, които упражнява на работното си място.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 6 он ЗДвП, вр. чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „З“ ГГ от Закона за движение по пътищата №GPAM-1373651 от 20.04.2026 година, издадена от мл. инспектор при РУ Севлиево при ОД на МВР [област] В. П. Д., до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващата страна и на мл. автоконтрольор в Районно управление – Севлиево при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – [област].

Съдия: