Присъда № 2 от 09.01.2025, Районен съд - Кърджали
- Съд
- Районен съд - Кърджали
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 757/2024
- Вид
- Присъда № 2
- Подписан
- 09.01.2025
- В сила
- 25.01.2025
- Състав
- Радостина Панчугова
Цитирани разпоредби
- чл.99, ал.1 · Закон за гражданската регистрация
- чл.30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.3, ал.2, т.1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл.354а · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.3, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 2 от 09.01.2025 г. по НОХД № 757/2024 г. по описа на РС- Кърджали Повдигнато е обвинение срещу С. С. С. от гр.К., за извършено на 23.04.2024г. г. в гр.К., престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита за безспорно доказано извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. Пледира С. С. да бъде признат за виновен, като се приложи чл.55 от НК, който бил по- благоприятен за дееца и му се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и „глоба“ в минималния размер от 2 000 лева. Моли също съдът да се разпореди с веществените доказателства, като същите бъдат отнети в полза на държавата, както и да възложи в тежест на подсъдимия направените разноски по делото.
Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, както и дадената правна квалификация на деянието. Моли съдът да бъде по-снизходителен, предвид направените самопризнания от С., който разбрал вината си и съжалявал за извършеното.
Сочи, че подсъдимият имал изрядно процесуално поведение, което настоява съдът да отчете при индивидуализацията на наказанието, както и че подсъдимият извършвал престъпно деяние за пръв път, а така също и размерът на наркотичното вещество, който бил малък. Защитникът пледира, че всички тези обстоятелства обуславяли случая като маловажен, а като алтернатива излага твърдение, че предложението на прокурора, досежно определяне вида и размера на наказанието, което следва да се определени на подсъдимия било прекомерно високо. Моли същото да бъде определено при условията на чл.55 от НК, като ,у се наложи „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, а наказанието „глоба“ да не бъде налагано. Моли съдът да предостави възможност на подсъдимия да преоцени и преосмисли поведението си.
Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Съжалява за стореното и изразява нагласа, че няма да се повтори.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.04.2024г., около 21.30 часа, обв. С. С. се придвижвал пеша в 1 гр.К., по ул.“Е. Й.“ в посока към Регионален исторически музей - гр.К., като държал в себе си наркотично вещество. С него бил и св. Е. М. По това време по същата улица, със служебен автомобил се придвижвали полицейските служители - свидетелите Н. А. и С. О.. Те забелязали обв.С. и св.М. и решили да им извършат проверка. Спрели служебния автомобил до тях, представили им се и поискали документи за проверка. Проверката била извършена в добре осветен от улична лампа участък. Установили самоличността на обвиняемия С.. При проверка документите на св.М., установили че е адресно регистриран в с.О., общ.Т., но от около шест месеца живеел в гр.К. Предвид установеното св.Н. А. пристъпил към съставяне на АУАН против св.М., за нарушение на чл.99, ал.1 от ЗГР. По това време, обв.С. изхвърлил наркотичното вещество, което носел в себе си, на земята. И двамата полицейски служители забелязали как обв. С. С. изхвърлил полиетиленов плик на земята, който паднал до едно дърво. Полицейските служители видели, че в изхвърленото пликче се съдържа суха, зелена листна маса. Незабавно задържали обв.С. и св.М. и уведомили ОДЧ при РУ-К. На мястото за времето от 22.30 часа до 23.00 часа на 23.04.2024г. бил извършен оглед на местопроизшествие. Листната маса от полиетиленовия плик била тествана с наркополеви тест, който реагирал на марихуана. Полиетиленовият плик, ведно със съдържащата се в него суха, зелена листна маса били условно обозначени като обект №1 и били иззети.
Видно от заключението на назначената по делото физико-химическа експертиза, растителната маса представлява коноп (марихуана, канабис) със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 11,1 % (тегловни проценти) с нетно тегло преди изследване 4.75 грама.
Остатъкът неизразходван коноп за анализ - 4,4 грама бил предаден с приемопредавателен протокол **** на ЦМУ.
Марихуаната (коноп, канабис) представлява наркотично вещество и е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Включен е в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“, съгласно приложение № 1 от същата Наредба Обв. С. С. няма издавано разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа от Министерството на земеделието и храните.
Той няма издавано разрешение за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП и от Министерството на здравеопазването.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от дадените на досъдебното производство показания на свидетелите С. О., Н.
А. и Е. М. кредитирани като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Протокол № Х-**** г. за извършена физико-химическа експертиза;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.04.2024г. , ведно с фото албум, протокол за разпознаване на лица и предмети от 24.04.2024г., ведно с фотоалбум, Справка за съдимост на подсъдимия; Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно 2 състояние на подсъдимия, както и другите приобщени по делото писмени доказателства и веществени такива. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
Подсъдимият С. С. С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, тъй като на 23.04.2024г. в гр. К., обл.К., без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорисково наркотично вещество по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно Приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включено в Списък I по чл. 3, т. 1 от Наредбата, а именно: коноп (марихуана, канабис) с процентно съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 1 1 , 1 % (тегловни проценти) с нетно тегло 4,75 грама. Според &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП „Наркотично вещество“ означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Марихуаната представлява наркотично вещество, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за психотропните вещества, ратифицирана от Р.България, както и съгласно ЗКНВП. Включени са в Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКНВП и Списък I по чл.3, т.1, приложение № 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - “Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. С оглед това в чл.30 от ЗКНВП е въведена изрична забрана за придобиване и притежание на наркотичните вещества от Списък I по чл.3, ал.2, т.1 от закона. Съгласно трайната практика на ВКС, държането означава установяване на фактическа власт върху предмета на престъпление от дееца посредством действия, които обективират принадлежността на вещта. Без значение за съставомерността на престъплението е времетраенето на тази фактическа власт. В случая подсъдимият е осъществил посочената форма на изпълнителното деяние, тъй като е упражнил фактическа власт върху процесното високорисково наркотично вещество, представляващо марихуана.
За държането на същото С. С. не е имал надлежно разрешително, издадено по реда и условията на ЗКНВП. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл - той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното 3 настъпване, като е съзнавал, че държи инкриминираните наркотични вещества без надлежно разрешение за това.
При определяне на наказанието, което следва да се наложи на С. С.
С. за престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, според която в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието - завишена, предвид важността на засегнатите обществени отношения, които законодателят е защитил с въвеждането на съставите по чл.354а от НК; степента на обществена опасност на дееца - ниска, предвид необремененото съдебно минало на подсъдимия и наличието и на смекчаващи вината обстоятелства, а именно добрите му характеристични данни по местоживеене, ниското количество на наркотичните вещества и направеното от подсъдимия още на досъдебното производство самопризнание (извън одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно следствие), както и доброто му процесуално поведение, изказаното в съдебно заседание съжаление и разкаяние; подбудите за извършване на деянието - незачитането на установения ред за осъществяване на контрол върху наркотичните вещества; липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК се наказва с „лишаване от свобода” от 1 до 6 години и „глоба“ от 2 000 до 10 000 лв. В случая съдът прие, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание за това престъпление, би се оказало несъразмерно тежко. Като такива многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие добрите характеристични данни по местоживеене на подсъдимия, ниското количество на наркотичните вещества и направеното от подсъдимия още на досъдебното производство самопризнание (извън одобреното от съда в рамките на съкратеното съдебно следствие), както и доброто му процесуално поведение, изказаното в съдебно заседание съжаление и разкаяние. Затова и следвайки нормата на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът наложи на С. С. С. наказание под най-ниския предел, а именно „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца. Изпълнението на така наложеното наказание съдът отложи за срок от 3 години на основание чл.66 от НК, чиито законови предпоставки в настоящия случай безспорно са налице.
На основание чл.55, ал. 3 от НК, предвид ниската степен на обществена опасност на дееца, неговото материално и имотно състояние и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както и че към момента на налагането на наказанието, подсъдимият е безработен, съдът не наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
Налагане и на наказанието „глоба” в настоящия случай би се явило несъразмерно тежко наказание на подсъдимия за осъщественото от него 4 деяние. Целта на индивидуалната превенция на наказанието не е репресивна, а поправително- превъзпитателна и възпираща от извършване на други деяния.
Разпечатката съдържа 25 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf5f5936-4c15-41f0-ad85-8c7ae25124bb