Решение № 858 от 10.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Варна, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20233100500962 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 9760/07.02.2023 г. на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, против Решение № 82/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 17766/2021 г. по описа на ВРС, 39-ти състав, в частта, с която е осъден жалбоподателят „Групама животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 131272330, гр.

София, да заплати на конституирания съищец - „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, гр. София, по предявените от М. К. Д., с. Константиново, обл.

Варна, Г. К. Д., с. Константиново, обл. Варна, действащ със съгласието на своята майка Н. А. Д. и Е. К. Д., гр. Варна, действаща чрез законен представител В. Л. Л., субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 134, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 382, вр. чл. 448 от КЗ, сумата от 10 803.20 /десет хиляди осемстотин и три и 0.20/ лева, представляващи остатък за плащане по Договор за кредит Експресо Компакт № 61015488900/2019 г., сключен между наследодателя на ищците К. Х. Д., починал на 27.07.2021 г. и „Експресбанк“ АД /с правоприемник „Банка ДСК“ АД/.

В жалбата си въззивникът излага становище за неправилност на атакуваното решение. Оспорва решаващият извод на съда, че по делото не се установява наличието на изключен риск „епидемия и пандемия“, защото наследодателят на ищците не бил запознат с общите условия предвид липсата на доказателства същите да са му били представени и той да е заявил писмено, че ги приема. Като се позовава на цитирана в жалбата константна практика на ВКС, твърди, че неправилно първоинстанционният съд е пропуснал да укаже на ответника, че не сочи доказателства за наличието на 1 изключен риск по застраховката, поради което представя пред настоящата инстанция подписано от наследодателя на ищците Заявление за застраховане на кредитополучатели – индивидуални клиенти. Сочи, че смъртта на застрахования е резултат от усложнение след Covid-19 пневмония, поради което следва да се приеме, че е налице изключен риск „епидемия и пандемия“. Оспорва и изводите на първоинстанционния съд досежно неравноправния характер на клаузата на чл. 14 от ОУ, съдържаща изключение от застрахователното покритие, поради наличие на заболявания, предхождащи сключването на застрахователния договор, като твърди, че житейски не е възможно изброяване на всички възможни заболявания, които могат да възникнат в един организъм, а също така причинната връзка между заболяването и смъртта трябва да се установи с експертно заключение, а не по решение на застрахователя. Поради изложеното, моли въззивният съд да отхвърли предявеният иск в цялост. Претендира и присъждане на сторените за двете инстанции разноски.

Въззиваемите, в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор, оспорват подадената въззивна жалба като неоснователна. Считат, че обжалваното решение не страда от сочените пороци, тъй като липсата на подписани от наследодателя им общи условия е твърдение, наведено още с исковата молба, а в писмения отговор ответникът и настоящ жалбоподател е представил наличните при него общи условия, които обаче, не са подписани от застрахованото лице. Сочат, че указания не е следвало да се дават, доколкото по делото са ангажирани доказателства за спорния факт, а годността им е въпрос на преценка по същество на спора. Излагат, че по в конкретика изключеният риск „епидемия и пандемия“ не се прилага между страните. В допълнение, като се позовават на неравноправния характер на клаузата на чл. 14 от ОУ, твърдят, че дори да се установи наличието на укрито основно заболяване, то това не би било основание за отказ за плащане, а за намаляване на застрахователното обезщетение. Поради изложеното, отправят искане за потвърждаване на първоинстанционния акт и присъждане на разноски.

Съищецът „Банка ДСК“ АД, е процесуално пасивен.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. В писмено становище поддържа жалбата на изложените в нея доводи.

Въззиваемите страни, чрез процесуален представител, който се явява в съдебно заседание, изразяват несъгласие с жалбата и моля да се остави без уважение.

„Банка ДСК“ АД, редовно призована, не се представлява.

Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

От ищците по спора е упражнено сурогационно право по чл. 134 от ЗЗД против застраховател по застраховка, сключена от кредитор за обезпечение на договор за кредит, при твърдения за смърт на застрахования длъжник – наследодател на ищците и бездействие на банката да реализира правата си по чл. 382 ал.3 от КЗ.

2

Производството се е развило пред ВРС с надлежните страни, включително конституирането на „Банка ДСК“ АД като съищец с оглед качеството на застраховащ и трето ползващо се лице от застраховката.

Дадената от първата инстанция правна квалификация съответства на въведените от ищците твърдения и формулиран петитум.

В рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася по приложението на императивни правни норми и доводите в жалбата.

В исковата молба се твърди, че ищците М. К. Д., Г. К. Д. и Е. К. Д., са наследници на К. Х. Д., починал на 27.02.2021 г. Твърди се, че същият е бил страна по договор за кредит от 04.03.2019 г. с „Експресбанк“ АД, чийто правоприемник е съищецът „Банка ДСК“ АД, изпълнението на задълженията по който е обезпечено с договор за застраховка по чл. 382 от КЗ, сключен с „Групама Животозастраховане“ ЕАД. Твърди се, че при настъпилото застрахователно събитие – смърт на застрахования, застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по заявената претенция, застрахователното събитие е покрит риск по застраховката, поради което и молят ответното дружество да бъде осъдено да заплати на кредитора – банкова институция сума, равна на дължимия остатък по договора за кредит.

Съищецът „Банка ДСК“ АД заявява основно твърдения, че отсъстват основания да участва в производството на осн. чл. 134 ал.2 от ЗЗД, тъй като не е страна по застрахователното правоотношение, не дължи заплащане на застрахователната премия и ищците имат пряк иск срещу застрахователя при настъпило застрахователно събитие.

Ответникът „Групама застраховане“ ЕАД в първата инстанция е настоял, че искът следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като ищците не притежават материално правна легитимация – не са кредитори на банката, застрахованият е починал от заболяване, което е изключен застрахователен риск /Covid-19/, а ако не – то е декларирал невярни обстоятелства относно здравния си статус, което също освобождава застрахователя от отговорност.

За основателността на иска следва да се докаже качеството кредитор на ищците по отношение на банката, валидност на застрахователното правоотношение към датата на застрахователното събитие, бездействие на банката да упражни правата си на правоимащо лице по застраховката, настъпил покрит застрахователен риск и неприложимост на клаузи, изключващи отговорността на застрахователя.

1. По безспорните факти:

Твърденията на страните и събраните доказателства налагат да се приеме, че между К. Х. Д. – наследодател на ищците и „Експресбанк“ АД /с правоприемник съищеца „Банка ДСК“ ЕАД/ е сключен договор за потребителски кредит „Експресо компакт“ № 061015488900/2019 г. за сумата от 19300 лева и краен срок на издължаване – 04.03.2024 г. По този договор е сключена застраховка „Живот“ на кредитополучателя. Налице е и застраховатена полица за групово застраховане на кредитополучатели на банката с покритие „Живот“ с бенефициент банката и застрахован К. Д..

Установява се, че длъжникът по договора за кредит е починал на 27.02.2021 г.

Съдът е обявил на страните за ноторен и факта, че СЗО е обявила заразата със SARS-CoV2 за пандемия. В България е обявена с решение на НС от 13.03.2020 г. и със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министърство на 3 здравеопазването.

Безспорни са фактите около предоставянето на кредита, т.е. че е усвоен от починалия кредитополучател както и че в чл. 2 ал.2 от ОУ към договора за кредит, същият е дал съгласие да бъде застрахован при условията на застрахователната полица за кредитна застраховка „Живот“. Не е спорно, че К. Д. е попълнил заявление за застраховане на кредитополучател с ответното дружество за сумата по горепосочения договор за кредит от 19300 лева. Не се твърди прекратяване на застрахователното правоотношение по повод неплащане на застрахователни премии. Не е спорно и това, че застрахователното обезщетение включва като покрит риск и „смърт“ на застрахованото лице.

Във въззивното производство не се повдига спор и относно кредиторовото качество на ищците спрямо банката, но за пълнота настоящата инстанция посочва, че в чл. 382 от КЗ изрично е уредено задължението на банката, при настъпил покрит застрахователен риск, да предприеме с грижата на добрия стопанин всички действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на сумата по застрахователната полица. Съгласно същата разпоредба на кодекса, наследниците на длъжника-кредитополучател имат правата на застрахован, освен правото да получат застрахователното обезщетение за остатъчния размер от задължението по кредита, следователно същите са кредитори на банката по отношение задължението й да реализира правата по застрахователния договор на трето ползващо се лице. Цялата законодателна уредба на този договор е именно да се защити интересът на застрахованите и/или наследниците при настъпване на застрахователно събитие, свързано с живота и телесната цялост на застрахованото лице, което ще постави в обективна невъзможност или затрудни изплащането на задължението /тук кредитното/. В същото време се гарантират и правата на ползващия се от застраховката. Да се приеме нещо различно, означава да се обезсмисли съществуването на този вид договор и заплащането на застрахователна премия по него да бъде лишено от основание.

2. Спорните въпроси са относно: налице ли е покрит застрахователен риск с оглед поставената диагноза за настъпилата смърт, освобождава ли се застрахователят на основание чл. 14 от ОУ, на които се позовава, при насрещни твърдения на наследниците, че ОУ не са подписани от застрахованото лице. В условията на евентуалност – носи ли отговорност застрахователят в контекста на конкретно попълнената от починалия декларация за здравното му състояние /отново основание за отказ по чл.

14 от ОУ/. Ако се приеме, че част от заболяванията са укрити, имат ли тези заболявания отношение към леталния изход.

2.1.Подписани ли са ОУ от застрахованото лице.

В производството пред ВРС и ВОС не са представени на съда подписани ОУ по застрахователния договор, от страна на кредитополучателя К. Д.. Във въззивното производство е прието като доказателство заявление за застраховане на кредитополучатели, индивидуални клиенти на „Експресбанк“ 4

АД като според ищците с това не се доказва подписване на ОУ, а и твръдят в отговора по жалбата, че всъщност те самите са го представили към исковата мобла. Следва да се има предвид обаче, че е представена част от това заявление, защото в останалата /л. 8 по настоящото дело/, застрахованият изрично е положил подпис и под съдържанието, част от което е това, че е получил и прочел ОУ по застрахователното правоотношение. Затова и съдът счита, че същите са приложими, което налага да се даде отговор и на правоизключващите възражения на ответника по чл. 14 от ОУ, доколкото смъртта на физическото лице е покрит риск по застраховката.

2.2.По причините за настъпилата смърт на К. Д..

Съгласно медицинската документация и заключението по СМЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, непосредствената причина за насъпилата смърт е асистолията, развила се като усложнение вследствие COVID-19. Експертът е посочил какви са симптомите и развитието на заболяването, както и че при усложняване и развитие на двустранна бактериална пневмония, това заболяване може да доведе до остра дихателна недостатъчност, бъбречна и сърдечна недостатъчност.