Решение № 76 от 21.07.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Варна , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Радослав Кр. Славов

Дарина Ст. Маркова

Мария Ив. Христова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000184 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Община Червен Бряг срещу решение № 260390 от 23.12.2020г. по търг.дело № 50/20г. по описа на Варненски окръжен съд, в частите му, с които са отхвърлени предявените от общината срещу „Стоянов - 06“ ЕООД със седалище гр.Варна и „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД, както следва: срещу „Стоянов – 06“ ЕООД за разликата над 871.73лв. до 4 979.91лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; за разликата над 665.18лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2 и за разликата над 665.18лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по 1 обособена позиция № 3 и срещу „Декуманус“ ООД за разликата над 45.88лв. до 4 979.91лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; за разликата над 35.01лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2 и за разликата над 35.01лв. до 3 799.37лв., претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 3.

Твърди че обжалваното решение в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излага, че след предявяване на исковете в хода на съдебното производство ответникът „Стоянов - 06“ ЕООД е извършил плащане на сумата 85 000лв., с което са погасени част от претендираните вземания, във връзка с което от общината е направен отказ от част от предявените исковете: изцяло по отношение на исковете с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху предявените главни искове за възстановяване на заплатени авансови суми и частично по отношение на трите предявени главни иска с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД. Излага, че тъй като погасяването не е било достатъчно да погаси всички претендирани вземания и поради липса на уговорка или изявление от длъжника кои вземания погасява с извършеното плащане на 09.03.2020г. погасяването на претендираните вземания на Община Червен Бряг е настъпило по силата на закона и предвиденото в чл.76 ал.2 от ЗЗД правило – разноски, лихви, главница. Доколкото обаче по въпроса за разноските следва де се произнесе съдът с крайния съдебен акт, то с извършеното плащане са се погасили лихвите и на второ място главницата. Предприетите процесуални действия от Общината по отказ от предявените искове са извършени с оглед настъпилото погасяване на материалните права, чиято защита общината е потърсила с предявяване на исковете.

2

Оспорва приетото от първоинстанционния съд, че с оглед предприетото десезиране на съда с иска по чл.86 от ЗЗД размерът на обезщетението за забава не следва да се съобразява при прилагане на поредността на погасяване по чл.76 ал.2 от ЗЗД. Изразява несъгласие с отказа на съда да зачете настъпилото погасяване на вземанията за законна лихва, настъпило по силата на извършено плащане от ответника с мотиви за извършен отказ от иска.

Твърди че изводът на съда противоречи, както на правилото на чл.76 ал.2 от ЗЗД, така и със задължителните тълкувания на закона, дадени в т.1 на тълкувателно решение № 3/17г. по тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Твърди, че доколкото вземанията на общината са еднородни, погасяването на вземанията на общината следва да бъде зачетено при прилагане на специалното правило на чл.76 ал.2 от ЗЗД. Сочи, че десезирането на съда посредством отказ от иск е извършено с оглед настъпилото погасяване на претендираното вземане за обезщетение, за защита на което е предявен искът по чл.86 от ЗЗД.

Твърди, че приетото от съда решение на въпроса по какъв начин следва да бъде зачетено извършеното погасяване на задължението е в противоречие и с приетото задължително тълкуване на закона, дадено в тълкувателно решение № 7/17 по тълк.дело № 7/14г. на ОСГТК на ВКС. Излага, че с отказа от иска, общината не се е отказала от своето материално право да получи обезщетение за забава, възникнало поради липсата на получено възстановяване на авансови плащания, а още по-малко е обезсилила настъпилия погасителен ефект на плащането, извършено от страна на длъжника.

Твърди, че съдът е следвало да зачете, че с плащането на сумата от 85 000лв. на 09.03.2020г. от ответника „Стоянов - 06“ЕООД е настъпило погасяване на вземането на общината на първо място на обезщетение за забава, претендирано с исковата молба в общ размер на 10 259.86лв. и част от претендираните вземания за главница по трите договора, пропорционално на техния размер.

Оспорва приетия от съда процент на отговорността на всеки от двамата ответници - 95 % за „Стоянов – 06“ ЕООД и 5 % за „Декуманус“ ООД като аргумент от уговореното от двамата ответници разпределение на участието 3 им в съвместната дейност. Твърди че в чл.29 ал.1 от договора за консорциум и в чл.3 ал.1 от анекс № 1 от 19.01.2017г. изрично е предвидено че отговорността на съдружниците в гражданското дружество пред Община Червен бряг е солидарна, която уговорка е следвало да бъде зачетена от съда.

Твърди, че е следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че двете дружества са встъпили съвместно в процесните договорни правоотношения посредством създаденото от тях ДЗЗД „Директ строй“, като по силата на чл.304 от ТЗ е възникнала солидарна отговорност на поетите от тях задължения. Твърди, че солидарността на задълженията на двете дружества произтича от закона – от правилото на чл.304 от ТЗ и се отнася, както за задълженията им по сключените договори, така и по отношение на възникналото извъндоговорно задължение за възстановява на заплатени аванси след развалянето на договорите. Твърди също така, че солидарността на задълженията на ответниците може да се изведе и от обстоятелството, че поетите задължения на съдружниците в консорциума са уговорени общо, включително и задълженията за заплащане на обезщетение, което обосновава извод за неделимост на задълженията по смисъла на чл.128 ал.1 от ЗЗД.

Наличието на неделимост на общото задължение обосновава и солидарност на задълженията.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи че съдът не е обсъдил наведени доводи, както и ангажирани и събрани доказателства. Твърди, че съдът се е произнесъл по въпрос, по който страните не са се позовали и е разгледал факти и обстоятелства извън наведените или твърдяните от страните. Сочи, че въпросът за установяване на получаването на изходящата от общината кореспонденция, включително на уведомлението за разваляне на процесните договори от 15.11.2018г. и на поканата за плащане от 11.01.2019г., не е бил спорен по делото и не е провеждано допълнително установяване на свързаните с тях обстоятелства. Твърди, че първоинстанционинят съд като е приел за недоказано получаването на писмата от 15.11.2018г. и от 11.01.2019г. на 11.01.2019г. и е приел, че са налице данни за тяхното узнаване едва на 30.07.2019г., съдът е установил неправилно относими към правния спор факти, което е дало отражение и върху правилността на съдебния акт.

4

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел че е сезиран с обективно и субективно съединени искове, с които община Червен Бряг иска осъждането на ответниците „Стоянов 06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД в условията на солидарност. Твърди, че съдът е бил сезиран с искове за осъждане на ответниците като по въпроса дали отговорността им е солидарна или разделна и в какво съотношение е въпрос по приложение на правото, чийто отговор съдът следва да даде с крайния съдебен акт.

Твърди, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е очертал неправилно предмета на спора, с който е бил сезиран.

Излага че съдът не е обсъдил и анализирал извършеното процесуално действие по реда на чл.233 от ГПК и извършения отказ от иск с оглед настъпило в хода на съдебното производство плащане и погасяване на претендиранато с иска материално право, чиято защита е потърсена с инициирания исков процес.

Моли съда да отмени решението в обжалваните от него отхвърлителни части и да постанови друго, с което ответниците „Стоянов – 06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД бъдат осъдени да заплатят пълния размер на претендираните от общината суми след извършения частичен отказ от исковете, претендирани като получени при отпаднало основание по трите договора, съответно в размер на 4 979.91лв., 3 799.37лв. и 3 799.37лв., ведно със законна лихва, считано от 09.03.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Към настоящето производство е присъединена и частна жалба на Община Червен Бряг срещу определение № 260128 от 29.01.2021г., с което е оставена без уважение молбата на общината за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, възложени на страните.

Твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.

Твърди, че извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника „Стоянов – 06“ ЕООД и направения във връзка с него отказ от иска от страна на общината следва да бъдат зачетени при правилата на чл.78 ал.2 от ГПК, доколкото с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на иска в пълен размер и общината е сторила разноски в процеса съобразно общата дължима сума. Твърди, че при определяне на разноските в полза на 5 ответника „Декуманус“ ООД и определяне на съотношението между уважена отхвърлена част от иска следва да бъде съобразен първоначално предявения размер на иска. Моли съда да отмени обжалваното определение и да разпредели отговорността за разноски съобразно първоначалния размер на предявения иск.

В депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба, поддържа подадените жалби и моли съда да ги уважи. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Стоянов – 06“ ЕООД със седалище гр.Варна в срока по чл.263 от ГПК не е депозирал писмен отговор по въззивната жалба, не е изразила становище по частната жалба. В съдебно заседание, редовно призовани, не се явява представител, не изразява становище.

Въззиваемата страна „Декуманус“ ООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените за въззивно обжалване разноски. Не изразява становище по частната жалба. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди първоинстанционното решение по отношение на „Декуманос“ ООД.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са осъдителни искове от Община Червен Бряг срещу „Стоянов – 06“ ЕООД и „Декуманус“ ООД солидарно с правно основание чл.55 ал.1 предл.трето от ЗЗД за сумите в размер на 4 989.91лв., представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 1; 3 799.37лв., представляваща неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 2; и 3 799.37лв. претендирана като неплатен остатък от подлежащо на възстановяване авансово плащане, извършено по сключен между страните и развален договор 6 за инженеринг от 08.12.2017г. по обособена позиция № 3, ведно със законна лихва, считано от 09.03.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Разпечатката съдържа 35 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf5f1751-9869-49e0-8c7d-be36e3d3d3af