Решение № 321 от 08.08.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Перник, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Й. Котева при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно дело № 20231720200233 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е Наказателно постановление № 14-0001001 от 30.09.2022г.

(НП), издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” (Д „ИТ)Перник, с което на „Пиротски рощил” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Струма” № 6, ап.20, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от същия кодекс, извършено на 18.08.2022г. в 11:30 часа в обект на контрол – „сръбска скара и магазин за месо”, находящ се в гр.

Перник, ул. „Струма” № 6.

Дружеството-жалбоподател, по изложени в жалбата доводи чрез управителя си М.Я., моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че фактическите обстоятелства при извършената проверка от контролните органи не са оценени правилно.

Релевират се съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП.

В хода на съдебното производство се представлява от пълномощника си адв. В.К. от ПАК, която поддържа изложените в жалбата доводи. Пледира за отмяна на издадения правораздавателен акт. Иска присъждане на 1 направени от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган (АНО) директор Д „ИТ”-Перник, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А.М., оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:

По допустимостта:

Жалбата е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 18.08.2022г. свидетелите Т. Б. Т. и М.М.Д. - инспектори в Д „ИТ”Перник, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – „сръбска скара и магазин за месо”, находящ се в гр.

Перник, ул. „Струма” № 6, стопанисван от „Пиротски рощил” ЕООД.

Проверяващите установили, че обекта работи, като възприели няколко работници, които били ангажирани с различна дейност, сред които и две лица, чужди граждани – Л.З. (гражданин на Република Сърбия) и Д.А.

(гражданин на Република Северна Македония). Инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ поискали от работниците писмено да декларират факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната дейност. По отношение на чуждите граждани, с оглед правомощието си по по чл. 68, ал.1, т.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), им предоставили да попълнят декларация, с която да декларират факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от тях дейност. В своята декларация, която била на разбираемия от него език, Д.А. вписал, че е македонски гражданин и че от една седмица работи за „Пиротски рощил” ЕООД като скараджия. Посочил като работно време от 10:00 часа до 14:00 часа, като отразил почивки и възнаграждение, а като основание за дейността си вписал – обучаване на работници на скари. Д.А. отразил като час на попълване на декларацията 11:30 часа и я подписал собственоръчно.

Представител на дружеството-жалбоподател бил поканен да се яви в сградата на Д „ИТ”-Перник за извършване на документа проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство.

Междувременно инспекторите извършили проверка чрез информационната система на ИА „ГИТ” в Регистъра на трудовите договори 2 на НАП, при която установили, че няма регистриран действащ трудов договор с Д.А..

На 01.09.2022г. в сградата на Д „ИТ”-Перник се явило упълномощено лице от „Пиротски рощил” ЕООД, което представило изисканите от инспекторите документи, като за Д.А. е даден договор за обучение на персонал, сключен на 05.07.2022г. между „Пиротски рощил” ЕООД, като възложител и „Србски Рощиль експерти” ЕООД, гр. Перник, като изпълнител. Предмет на договора било възлагане на фирмата-изпълнител да проведе обучение на персонала на възложителя по отношение приготвянето на „сръбска скара, печене на грил”, технологията за готвене на пици на пещ и приготвяне на тесто за същите, като за провеждане на обучението от страна на изпълнителя е бил определен Д.А., предвид представения договор от 05.07.2022г. между „Србски Рощиль експерти” ЕООД, гр. Перник и посоченото лице.

Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2226967/18.08.2022г., който на 01.09.2022г. е връчен на пълномощника на дружеството-жалбоподател.

Срещу санкционираното дружество, в присъствието на неговия пълномощник, е съставен АУАН № 14-0001001 от 01.09.2022г., в който е прието, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с Д.А., който на 18.08.2022г. е полагал труд като „скараджия” в процесната сръбска скара и магазин за месо. Упълномощеното лице подписало акта, като вписало, че допълнително ще направи възражения по констатациите в него, след което получил препис от същия.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения.

След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателната отговорност на „Пиротски рощил” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ, за което на основание чл. 414, ал.3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Процесното НП е връчено на 04.10.2022г.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид Протокол за извършена проверка № ПР2226967/18.08.2022г., декларация по чл. 68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ от Д.А., АУАН № 14-0001001 от 01.09.2022г., пълномощно с рег. № 830 от 13.05.2022г. на нотариус в Районен съд Перник с рег. № 062, договор за обучение на персонал от 05.07.2022г., ведно с протокол от 05.07.2022г. към същия договор, договор от 05.07.2022г. между „Србски Рощиль експерти” 3

ЕООД, гр. Перник и Д.А., фактура № 2 от 05.09.2022г., Заповеди №№ З-0035 от 29.01.2014г. и ЧР-1260 от 18.12.2017г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” и свидетелските показания на Т. Б. Т., М.М.Д., В. В. П. и Е. Х. С..

От правна страна:

В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му обстоятелства. Последните установяват, че процесното нарушение се проявява в не уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила като трудови, или не сключване на трудов договор в писмена форма със заварения да полага труд в проверения обект чужденец - Д.А., гражданин на Република Северна Македония. Актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, предвид възприетата от контролните органи дейност, която е осъществявало лицето при извършената проверка в обекта на контрол и декларираните от него данни в декларацията по чл. 68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ.

Обстоятелството, че лицето, по отношение на което е констатирано нарушението е чужденец, обаче, е изисквало безспорно установяване на неговия статут. Това е било абсолютно необходимо, защото наемането на работа на чужденци на територията на Република България е предмет на специална нормативна уредба в действащото национално законодателство, осигуряващо защита на националния трудов пазар и гарантиращо правата на българските граждани.

Трудовата заетост на чужденци на територията на Република България е регламентирана в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), ЗТМТМ и правилника за неговото прилагане (ППЗТМТМ), като нормативната уредба поставя определени изисквания и ограничения за достъп до пазара на труда за граждани на трети държави. В ЗТМТМ е регламентирано че те могат да извършват дейност на територията на Република България само ако пребивават на законно основание в страната, което се удостоверява със съответното разрешение за пребиваване или разрешение за пребиваване и работа, издадени от Министерството на вътрешните работи, или след издаване на разрешение от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за работа или за извършване на дейност на свободна практика. Наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави е изрично забранено с чл. 13, ал.1 от ЗТМТМ.

В ЗЧРБ и ЗТМТМ са предвидени различни режими и процедури за достъп до пазара на труда в зависимост от заетостта, която желаят да упражняват работниците - граждани на трети държави на територията на страната. В определени случаи разрешението се издава от Министерството на вътрешните работи, като в него се включва и положителното становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на 4 труда, а в други случаи се издава първо разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и въз основа на него се издава разрешението за пребиваване от Министерството на вътрешните работи.

В настоящия казус не е спорно, че „Пиротски рощил” ЕООД има качеството на местен работодател по смисъла на § 1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, като и че Д.А. е гражданин на трета страна съгласно дефиницията в §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ.

АНО, обаче не ангажира доказателства какъв е статута на чужденеца, за да се прецени имал ли е достъп до пазара на труда, на какво законово основание и кой е приложимият режим по ЗТМТМ и ППЗТМТМ относно предоставянето на работна сила. Ако същият е нямал разрешение за пребиване в страната, то наемането му на работа е било забранено, съгласно чл. 13, ал.1 от ЗТМТМ и работодателят не може да носи отговорност за нарушаване на чл. 62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, а такава по чл. 77, ал.1 и 2 от ЗТМТМ. По делото не са налични доказателства и дали лицето е имало издадено разрешение за работа от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. При отсъствието на такова работодателят не е можел изобщо да приеме на работа чужденецът с цел предоставяне на работна сила и при нарушаване на това изискване носи отговорност по чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ.

Съгласно § 1, т.13 и т.14 от ДР на ЗТМТМ наемането на работа на незаконно пребиваващ на територията на Република България (лице по смисъла на §1, т.3б от ДР на ЗЧРБ), както и наемането или приемането на гражданин на трета държава без съответно разрешение или регистрация от Агенцията по заетостта представлява „незаконно наемане на работа на гражданин на трета държава”, за което в ЗТМТМ са предвидени съответни административнонаказателни разпоредби. Ето защо и в настоящия случай, при който страна по правоотношението с работодателя е работник-чужденец, уреждането на отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения съгласно изискването на чл. 1, ал.2 от КТ се предпоставя от доказване на правно значимия факт – че самото предоставяне на работна сила от страна на чужденеца е допустимо съобразно условията и реда, предвидени в специалния закон ЗТМТМ и ППЗТМТМ. Това обстоятелство не е доказано по делото от АНО.

Ако чужденецът изобщо не е имал достъп до пазара на труда на съответно законово основание, то наемането му на работа би било незаконно по смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗТМТМ, поради което работодателят не може да отговаря за не сключване на трудов договор със същото лице.