Решение № 8 от 02.05.2026, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Етрополе, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Ц.ов при участието на секретаря ХРИСТИЯНА ИВ. В.А като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Ц.ов Административно наказателно дело № 20261830200006 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Жалбоподателя Ц. Н. В., от гр. ****, обжалва Наказателно постановление № **** от 29.12.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл.85 предл. 4-то във връзка с чл.43 ал.2 предл. 7-мо от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 500 лева и е лишен от право на ловуване за срок от три години на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД, както и са отнети в полза на държавата вещите, предмет на нарушението – кожа и 4 броя крака на сърна на възраст 1,5 години.

Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно издадено.

Твърди, че не е приложен правилно материалния закон и е нарушен процесуалния закон при изготвяне на АУАН и атакуваното НП. Твърди, че изводите на АНО не кореспондират както с фактическата обстановка, така и със състава на чл.85 от ЗЛОД. Твърди, че притежава валидно разрешително за индивидуален лов, издадено от Директора на ТП ДГС. Твърди се, че сърната е отстреляна от него на 11.10.2024 година, в период, място и условия, които са били допустими съобразно издаденото разрешително. Частите са от тази сърна, като са били съхранявани във фризер. Твърди, че не е налице хипотеза на „намерен“ дивеч, а на законно добит такъв. Твърди, че не е налице и „укриване“ на дивеч, като в НП не са посочени негови активни действия по укриване на дивеч. Оспорва авторството на деянието. Твърди нарушения и на процесуалния закон, като сочи, че не му е връчван АУАН и не е подписвал такъв, не е давал и обяснения във връзка с административното нарушение. Също така сочи, че в мотивите на НП е посочено и име на друг нарушител, а именно Р. Ц. Б. Счита също така, че са изтекли сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност.

В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован се явява лично и с адв. М. Д.САК, като поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Административнонаказващия орган Директора на РДГ-София, редовно призован, чрез гл.

1 юрисконсулт Х. оспорва жалбата и моли издаденото НП да бъде потвърдено.

Не се явява представител на Районна прокуратура-Ботевград, редовно призовани.

Съдът след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.11.2024 година, около 18.20 часа в РУ МВР гр. **** бил получен сигнал от М. Й.

Ц. /свидетел по ДП №139/2024 год. по описа на РУ МВР гр.Етрополе/, че в мест. „****“, в землището на гр.*** е бил убит елен от ловци от ловна дружинка с ръководител Ц. Н..

Подава също така информация, че месото се намира в ловния клуб на дружинката, находящ се на ул. „****“ в гр.****, като същото било разфасовано.

За проверка на получения сигнал на място, в ловния клуб отишли полицейските служители – св.Д. Д., св. С. Т., св. М. Т. и св. Г. Г.. За произшествието били уведомени и на място пристигнали и служителите на РДГ-София св. П. С. и св. Б. К., а също така св. П. П., главен инспектор в отдел ЗЖ към ОДБХ София област.

При извършения оглед на местопроизшествие на голяма маса било намерено нарязано на парчета месо. В същото помещение имало и найлонов плик, в който имало кожа и четири броя крака от животно. Св. П. заявил, че разфасованото месо не е от сърна, а според вида на костите, от по-голямо животно, като не могъл да определи какво по вид. За намерената кожа и крака, заявил, че са от сърна, като изглеждали, като съхранявани преди това във фризер.

Един от ловците заявил, че разфасованото месо е от теле, което той отглеждал и дал за обработка в ловния клуб, а за кожата и крайниците от сърна, ловците заявили, че е отстреляна преди дни, за което имало издадено разрешително за индивидуален лов.

В хода на образуваното досъдебно производство, което съдът в цялост е приобщил към доказателствения материал, е назначена съдебна ветеринарномедицинска експертиза, заключението по която, съдът възприема изцяло. От същото се установява, че предадения за експертиза Обект №2 – кожа и четири броя крака са от сърна, като възрастта не може да бъде определена точно, но предвид размера на кожата е над 1,5 години.

След като били извършени възможните действия по разследването, с постановление от 13.11.2025 година, наказателното производство е спряно, като е възложено издирването на извършителя, а препис от постановлението, ведно със заверени копия от част от материалите по разследването са изпратени на Директора на РДГ-София за налагане на административни наказания на нарушителите Р. Б. и Ц. В., като по отношение на последния, за това, че е укривал в ловния клуб на ул. „****“, в гр.****, разпознаваеми части от убит дивеч, кожа и крака от женска сърна, на възраст 1,5 години.

Липсват доказателства за връчване на постановлението на жалбоподателя.

Като се е позовал на постановлението за спиране на наказателното производство по ДП №139/2024 година по описа РУ МВР гр.Етрополе и приложените материали от същото, АНО е приел, че на **** година, в гр.****, на ул. „***“ в ловен клуб, жалбоподателя Ц. Н.

В. укрива разпознаваеми части от убит дивеч-кожа и 4 броя крака на сърна на възраст 1,5 година, без да притежава писмено разрешително за лов, с което е нарушил чл.85 предл. 4-то от ЗЛОД във връзка с чл.43 ал.2 предл.7 от ЗЛОД.

Така установената фактическа обстановка, съдът възприе изцяло от писмените и гласни доказателства, както и от материалите по ДП №139/2024 година по описа на РУ МВР гр.Етрополе.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като обжалваното НП ще следва да бъде отменено изцяло по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.85 ал.1 от ЗЛОД „Който взема, пренася, превозва или 2 укрива намерен жив, ранен или убит дивеч или разпознаваеми части от него без писмено разрешително за лов, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.“.

Съгласно новелата на чл.43 ал.2 предл.7 от ЗЛОД „Ловуване е…, укриване… на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него,…“.

Съгласно чл.94 ал.1 от ЗЛОД „Лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години“.

Позовавайки се на посочените по-горе материално правни норми, административно наказващия орган е приел, че същите са нарушени от страна на жалбоподателя, като е наложил предвидените административно наказателни санкции.

Настоящия съдебен състав приема, че за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е необходимо да са несъмнено доказани следните обстоятелства – санкционираното лице да е осъществило ловуване, без да притежава писмено разрешително за лов, като укрива намерени разпознаваеми части от убит дивеч.

Съдът намира, че претендираното от АНО за извършено от жалбоподателя административно нарушение не е доказано по безспорен начин.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че при извършения оглед на местопроизшествие в процесния ловен клуб са намерени кожа и четири броя крака от сърна. Жалбоподателя е дал показания по досъдебното производство, в които е посочил, че преди време е отстрелял сърна, за което е имал съответно разрешително за индивидуален лов и тези части са от нея. Тези остатъци са били съхранени във фризер, а в деня на проверката са били извадени, за да се размразят и използват след това за примамка на хищници. АНО не ангажира безспорни доказателства, което е изцяло в негова тежест, че намерените части от дивеч са различни от тези, които са принадлежали на отстреляното от жалбоподателя диво животно. На следващо място АНО е приел, че тези части са от сърна на 1,5 години, докато вещото лице по СВМЕ приема, че не може да определи възрастта, но при всички случаи е над 1,5 години.

При това положение съдебният състав приема, че материалният закон не е приложен правилно, респ. административнонаказателната отговорност е ангажирана незаконосъобразно. АНО не доказва по несъмнен начин, че се касае за укриване на разпознаваеми части от убит дивеч, който да е намерен от жалбоподателя. Вещественото доказателство се е намирало в ловен клуб, посещаван от множество ловци, не е било укрито, т.к. се е намирало на видимо място в едно от помещенията на клуба и видно от показанията на св. П. П., който освен служител на ОДБХ, бил и ловец, се виждало, че кожата се размразявала, което се твърди и в процесната жалба.

Административно-наказателната отговорност е санкционна и не може да се основава на предположения, а авторството на деянието следва да бъде доказано от наказващия орган по безспорен начин.

Като приема, че материалния закон е приложен неправилно, съдът намира, че НП би могло да бъде отменено и само на това основание.

Въпреки това съдът приема, че е нарушен и процесуалния закон.

За да ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, АНО се е позовал на постановление за спиране на наказателно производство, с което са му изпратени по компетентност материали от досъдебно производство, което е спряно за разкриване на извършителя на престъпление по чл.237 ал.1 предл.1-во от НК.

Този прокурорски акт не е предявен на жалбоподателя, съобразно правилата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, т.е. същия не е бил уведомен, че се ангажира административнонаказателната му отговорност. Тъй като с това постановление, на Директора на РДГ София е предложено да 3 бъде наложено административно наказание и на друго лице-Р. Ц, Б., за жалбоподателя не става ясно дали, обжалваното от него НП касае извършено от него нарушение, или от лицето Р. Б.

АНО е посочил в мотивите си, че наблюдаващия прокурор му е „изпратил заверени копия от материали от наказателно производство за налагане на административно наказание на Р.

Ц. Б. При това положение за жалбоподателя не става безспорно ясно, той самия извършител ли е на административно нарушение, както и чия административнонаказателна отговорност се ангажира, неговата или тази на Р. Б.

Воден от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че осъществяването от наказания Ц. Н. В. на състава на административното нарушение, е недоказано, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Съдът счита, че вещите предмет на нарушението – кожа и четири броя крака на сърна, които се намират на съхранение в РУП-Етрополе, л.66 от ДП/, с оглед животинския им произход, и като такива без стойност, следва да бъдат унищожени.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

Във връзка с направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът намери, че Директора на РДГСофия следва да бъде осъден да заплати на същия сумата в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет евро/, съгласно Договор за правна защита и съдействие №179953/24.03.2026 година /л.150/. Съдът оставя без уважение възражението за прекомерност на процесуалния представител на АНО, т.к. на първо място същото не е мотивирано, а на следващо, адвокатския хонорар е съобразен със сложността на производство, обема на предоставената защита и проведените три съдебни заседания по делото.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление *** от 29.12.2025 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – София.

Веществените доказателства - кожа и четири броя крака на сърна, които се намират на съхранение в РУП-Етрополе, след влизане в сила на съдебното решение, да бъдат унищожени.

ОСЪЖДА Директора на Регионална дирекция по горите – София, да заплати на Ц. Н. В., ЕГН-**********, от гр. ****, кв. „****“ №**** сумата в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет евро/, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за постановяването му.