Решение № 96 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Пазарджик, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20235200100546 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правна квалификация чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.

Т. К., ЕГН – **********, в момента в ***, с посочен съдебен адрес –гр.П., ул.***, с адвокат В. С. против Окръжен съд – гр.Пловдив, ул. „Шести Септември“ №167, представляван от председателя на същия Р. К. Ш.. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е осъден да заплати на ответника 38 688.63лв. по НОХД №148/14год. по описа на Окръжен съд – гр.

Пловдив, като в продължение на повече от 5 години не са извършени действия на принудително изпълнение против ищеца. Tвърди, че е образувано изпълнително дело №687/22год. при ЧСИ Мариана Обретенова рег.№758 и същата е предприела действия на принудително изпълнение чрез налагане на запор с разпореждане от 24.07.2022год., а изпълнителното дело е образувано на 09.11.2022год., т.е. от издаването на изпълнителния лист до образуването на изпълнителното дело са минали повече от 5 години.

С оглед на горното сезира съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.439 от ГПК в отношенията между страните, че ищецът В. Т. К. не дължи на ответника Окръжен съд – 1 гр.Пловдив сумите по изпълнителен лист по НОХД №148/14год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, защото вземането е погасено по давност, както и да присъди на адв. В. С. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца, който е материално затруднен.

Представя писмени доказателства, формулира доказателствени искания.

В подадена на 18.02.2024г. молба от адв. С. като пълномощник на ищеца е изразено становището, че във възлгателното писмо до ЧСИ Обретенова няма поискани изпълнителни действия, следователно то не може да спре давността. Счита, че молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността и че последната се прекъсва, ако е поискано конкретно изпълнително действие – по същата логика следва да се приложи и по отношение на възлагателното писмо. Моли също да се присъдят 43лв. разноски в полза на ищеца, направени във връзка с преписа по изпълнителното дело.

В подадена следваща молба от адв. С. от 01.03.2024г. ищцовата страна допълва още, че по време на извънредното положение не е имало мораториум върху всички изпълнителни действия, а само върху някои от тях. Сочи, че мораториум не е имало за вземания за непозовлено увреждане, а вземанията за разноски са именно такива.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, в който твърди, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Обретенова, е издаден на 24.07.2017год. за сумите както следва: 7 906.00 лева разноски; 24 000.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и 10.00 лева /2x5.00 лева/ за държавни такси за издаване на 2 броя изпълнителни листове.

Ответникът излага твърдения,че с възлагателно писмо от 04.11.2022год.Окръжен съд – Пловдив като взискател е възложил събирането на вземанията на ЧСИ Мариана Обретенова, рег.№758 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Пловдив. С възлагателно писмо взискателят е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Ответната страна се позовава на разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, съгласно която публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок, който обаче започва да тече не от издаване на изпълнителния 2 лист, а от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение , освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Счита, че давността започва да тече на 01.01.2018год. и изтича на 31.12.2022год., като на 09.11.2022год. преди изтичането е образувано изпълнително дело № 687/2022год. Застъпва становището, че с възлагането на ЧСИ да извършва всякакви действия в изпълнителното производство давността за вземанията е прекъсната /позовава се на разпоредбата на чл.172, а л . 2 ДОПК, според която давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително изпълнение/.

Ответникът застъпва тезата, че в настоящия случай е приложим § 29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,и за преодоляване на последиците, освен в случаите по чл.172, ал.1 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс, давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение,който обхваща периода от 13.03.2020год. до 13.05.2020год.Счита,че този период попада в изследвания в настоящия казус, поради което при всички положения преди изтичането на давността, същата е била прекъсната с възлагането на ЧСИ преди края на 2022год. да извършва действията, посочени в чл.18 ЗЧСИ. Според ответната страна, въпреки че конкретни изпълнителни действия са предприети едва през м. юли 2023год., изразяващи се в налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава от ***,то предприетите изпълнителни действия по събиране на вземането са валидни, защото са извършени в рамките на новия давностен срок.Твърди, че от тогава до настоящия момент всеки месец бива удържана и превеждана по сметка на ЧСИ сума в размер на 185.00 лева, от която се удовлетворяват съразмерно взискателите ОС Пловдив и НАП като присъединен взискател.

Ответникът излага и правни доводи в смисъл,че самото искане прекъсва давността, като в тази насока се позовава и на актуалната съдебна практика на ВКС – „ако искането за предприемане на изпълнително действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок,по причина,независеща от волята на кредитора/взискателя, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с 3 предприемането на поисканото действие, т.е. прекъсването е едно – с предприемането на действието, но считано от искането“ /в този смисъл Решение № 50094/16.11.2023год. ВКС, 1-во ТО и Решение № 37/24.02.2021год. ВКС IV ГО/. Сочи, че с Решение №3 от 04.02.2022г., гр.д.

№1722/2021г., ВКС, IV ГО е прието, че „валидно изпълнително действие“ по смисъла на Тълкувателно решение №2/2015год. по т.д. №2/2013год., означава действие за принудително събиране на паричното притезание, предприето от съдебния изпълнител по редовна молба за изпълнение, т.е. по молба, в която взискателят е посочил изпълнителния способ за осребряване на имуществото на длъжника или е възложил това на ЧСИ /чл.18 ЗЧСИ/. Същото разрешение следва да се приеме и в случай, че по направеното своевременно искане от кредитора не е било предприето изпълнително действие от надлежния орган по причина, която не зависи от волята на кредитора, тъй като в тази хипотеза се приема, че не може на кредитора да се възлагат неблагоприятни последици, свързани с неговата пасивност, когато извършването на действието не е било свързано с неговото поведение.

Поддържа становището, че в случая във възлагателното писмо, изпратено преди изтичането на петгодишен давностен срок, се съдържа такова овластяване по чл.18 ЗЧСИ, което е годно да прекъсне давността и от този момент да започне да тече нова давност съгласно чл.172, ал.3 ГПК.

Подчертава, че считано от 01.01.2018год. не е изтекъл предвиденият в чл.171, ал.2 ГПК абсолютен 10-годишен давностен срок, независимо от прекъсването на давността.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът В. К. е осъден по НОХД №148/14год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив да заплати на ответника сумите както следва: 7 906.00 лева разноски; 24 000.00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и 10.00 лева (2x5.00 лева) за държавни такси за издаване на 2 броя изпълнителни листове. За въпросното задължение е издаден изпълнителен лист №50 /л.3 от приложеното изпълнителното дело/.

От приложеното изп.д.№ 687/2022г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова с рег.№758, гр.Пловдив се установи, че с възлагателно писмо от 04.11.2022год. с вх. на ЧСИ Обретенова №9407/09.11.2022г. Окръжен съд – 4

Пловдив като взискател е възложил събирането на вземанията на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. №758 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Пловдив /л.1 от приложеното по делото изпълнително дело /. Във възлагателното писмо ответникът изрично е посочил, че възлага на ЧСИ Обретенова всички правомощия по чл.18, ал.1 от Закона за частния съдебен изпълнител /ЗЧСИ/.

По изпълнителното дело се намира покана за доброволно изпълнение от която се установява,че същата е връчена на В. К. на 14.07.2017г. / л.4 от приложеното изпълнително дело/. Установяват се извършени от ЧСИ Обретенова справки – в Регистър на задължените лица към Национална агенция по приходите; в Регистър на банковите сметки сейфове към БНБ; в Търговски регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; в Регистър на уведомленията за трудовите договори и уведомленията за промяна на работодател; в Агенция по геодезия, картография и кадастър; в ОД на МВР Пловдив и т.н.

Видно от изпълнителното дело, на ищеца е наложен запор върху секвестируемата част от трудовото възнаграждение, както и всякакво друго възнаграждение по граждански или други видове договори. Приложено е по делото Запорно съобщение с изх. №1306/08.02.2023г. Същото е изпратено заедно с покана за доброволно изпълнение до ***, като от последния е изпратен отговор /вх. номер на ЧСИ Обретенова №1452/17.02.2023г./,с което съобщава,че В. К. е преместен на 04.07.2022г. в ***, след което Запорно съобщение от 03.04.2023г.е изпратено до *** по разпореждане на ЧСИ от 29.02.2023г.По изпълнителното дело е приложено и трето Запорно съобщение за запор на трудово възнаграждение – с изх.№7474 от 24.07.2023г.,акто и покана за доброволно изпълнение от същата дата,получени от *** на 31.07.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК във връзка с чл.124 от ГПК.

При това положение съдът на първо място следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск - положителна процесуалноправна предпоставка за постановяване на допустимо съдебно решение, за наличието 5 на която съдът във всеки един момент от развитието на производството служебно следи.

Налице е абсолютната процесуална предпоставка, отнасяща се активната процесуална легитимация на ищеца.Съгласно приложимата разпоредба на чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Ищецът твърди, че е налице новонастъпил юридически факт - изтекла погасителна давност, доколкото в продължение на повече от пет години срещу длъжника не са предприети действия на принудително изпълнение.

За ищеца е налице и правен интерес да предяви отрицателния установителен иск ,а именно започналото и висящо принудително изпълнение и оспорването на исковата претенция в рамите на настоящето съдебно производство.

Предвид гореизложеното съдът намира иска за допустим.Спорният по делото въпрос е дали процесното вземане е погасено по давност вследствие на юридически факти настъпили след издаване на изпълнителния лист на 24.07.2017г.,а именно изтекла погасителна давност.

На първо място,за да се даде отговор на въпроса изтекла ли е погасителната давност за процесното вземане, следва да се изясни характера на същото с оглед определяне на приложимата разпоредба. Процесното вземане е за разноски и държавна такса и има характер на публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2,т.6 ДОПК. Публични държавни вземания на основание чл.162,ал.2, т.6 ДОПК са вземанията, по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции;