Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1526 от 20.11.2020, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 2191/2020
Вид
Решение № 1526
Подписан
20.11.2020
Състав
Теодора Кръстева, Светлин Михайлов, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.250, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.88, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

Номер 1526

17.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

3-ти търговски

На 16.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20201001002191 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от „Снабдяване и търговия-МО“ ЕООД, с която обжалва решение № 585 от 21.04.2020 г., постановено по т.д .№ 245/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу „Джайден Юнайтед България“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 45 726.24 лв., дължима за охрана и съхраняване на закупени стоки по чл.10.3.2, вр.чл.4.3 от договор 29/16.06.2014 г. и е осъдил „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД да заплати на „Джайден Юнайтед България“ ООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 400 лв., разноски по делото.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. По отношение на необосноваността на постановеното решение инвокират доводи, че съдът превратно е тълкувал клаузите на договора, като е приел, че не е налице повтарящо се действие и след развалянето на договора е налице възможност за връщане на престациите по чл.88 от ЗЗД.

Твърди, че по делото са налице безспорни доказателства, че е налице обогатяване на ответника и обедняване на ищеца. Тълкуването на договора дава основание да се приеме, че след изтичане на срока на договора страните са уговорили купувачът да престира (заплаща) суми за магазинаж (за съпхранението и охраняването на стоките). Твърди, че именно тези клаузи от договора дават основание да се приеме, че същият е с периодично изпълнение и след неговото прекратяване не възникват последиците на чл.88 от ЗЗД.

По отношение на твърдянато противоречие с материалния и процесуалния 1 закон инвокира доводи, че съдът превратно и тълкувал и приложил ТР от 13.11.2014 г., по т.д. № 7/13 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка твърди, че тълкуването на съда, че след прекратяването на договора се заичават всички права и задължения обезмисля клаузата за магазинаж. Твърди, че тълкувателното решение цели не да отмени ЗЗД, а да разреши случаите, когато кредиторът може да търси обезщетение за вредите от цялостното изпълнение, неограничено със срок. Твърди, че процесната клауза за магазинаж придава на договора характер на такъв с продължително и периодично изпълнение. Твърди, че след като чл.88, ал.1 от ЗЗД дава възможност на кредитора да търси обезщетението за вредите от неизпълнението на договора, то законодателят, независимо че е предвидел обратно действие на развалянето, е запазил и задължението на неизпълнилия длъжник да да обезщетени кредитора за вредите от неизпълнението. Твърди, че обратното действие при развалянето на договора е спрямо първичното възникналите от договора права и задължения, то не е налице такова обратно действие по отношение на вторично възникналите задължения за обезщетяване, което като последица от неизпълнението не се погасява с обратна сила.

По отношение на възприетото от съда, че е недопустимо кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди за едно и също неизпълнение, твърди, че същото е правилно и законосъобразно. В тази връзка твърди, че съдът необосновано е приел за установено, че ищецът е предявил едновременно искове за присъждане на неустойка за неизпълнение на договорно задължение на купувача да получи стоките и иск за обезщетение за вредите от неизпълнението на същото договорно задължение. Твърди, че предмет на исковата претенция е за заплащане на услуга, а не щета. Излага доводи, че неустойката е дължима за неизпълнението на задължението за изтегляне на стоките, което пречи на плана за развитие на БА, азадължението за магазинажа произтича от неосвобождаването на складовете и ангажирането на ресурс за опазвмането на стоките. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи исковите претенции, като се присъдят и лихви до окончателното събиране на сумите, както и направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Джайден Юнайтед България“ ООД оспорва жалбата.

Твърди, че по отношение на първото наведено основание за незаконосъобразност доводите са нелогични и неоснователни, правно ирелевантни в настоящия случай. Твърди, че претенцията се основава на договор за продажба, а не на договор за охрана и какви са характеристиките на договора за охрана са ирелевантни за настоящето производство.

Тълкуването на договора изключва възможността същият да е с продължително действиеу.

По отношение на твърдението за обедняване и обогатяване, то от непоследователните уточнителни молби е видно, че претенциите се основават на неизпълнение на договорно задължение. Оспорва и наведените доводи за превратно тълкуване на разпоредбите на тълкувателното решение. Твърди, че дори да е вярно тълкуването от ищеца, то в договора не е предвидена неустойка за магазинаж, а е предвидена неустойка при неизпълнение на задължението за вдигане на стоките. Твърди, че ищецът претендира обичайните разходи за 2 съхранение и пазене т.на невдигнатите вещи, а не обезщетение за неизпълнение на договора, намиращо опора в разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД Твърди, че оатделни клаузи от договора за продажба определени като месечни плащания на определени падежи, не го превръщат в договор с периодично изпълнение. Същият е насочен към прехвърляне на собствеността срещу заплащане на цената. По отношение на третото твърдяно основание за незаконосъобразност, твърди, че същото не е дало основание на съда да отхвърли претенциите, тъй като както е отбелязал съда те са за пълнота. Уговорената неустойка и магазинаж изхождат от едно и също неизпълнение. Предвид заведените дела за неустойка, съдът е приел, че исковете на това основание са неоснователни. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и незаконосъобразно и претендира разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 585 от 21.04.2020 г., постановено по т.д .№ 245/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, че съдът е отхвърлил предявеният от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу „Джайден Юнайтед България“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 45 726.24 лв., дължима за охрана и съхраняване на закупени стоки по чл.10.3.2, вр.чл.4.3 от договор 29/16.06.2014 г. и е осъдил „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД да заплати на „Джайден Юнайтед България“ ООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 400 лв., разноски по делото.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че в изпълнение на задълженията си като комисионер по сключен с Мишнистерство на отбраната комисионен договор № УД-07-89 от 16.10.2008 г., ищецът като продавач сключва с ответника като купувач договор № 29/06/2014 г. от 19.06.2014 г. по силата, на който ответникът е поел задължението да заплати и получи описаните в приложение 1 стоки на обща стойност от 1 394 400 лв. Видно от чл.3.1 от договора стоките се доставят „франконенатоварено превозно средство“ в складовете на продавача и се предават след заплащане на цената и представянето на описаните в чл.3.2 от договора документи. Не се спори между страните, а се установява и от разпоредбата на чл.10.2 от договора, че купувачът се задължава да изтегли стоките в рамките на срока на действие на договра (съгласно чл.10.1 от договора тримесечен). Не се спори между страните, а се установява и от разпоредбата на чл.10.2 от договора купувачът дължи неустойка в размер на 3% от стойността с ДДС от неизтеглените стоки за всеки просрочен месец, асъгласно чл.10.3.2 стойността на обичайните разходи за ползването на склада и за съхранение на стоките, съгласно чл.4.3 от договора. Не се спори, а се установява и от разпоредбата на чл.4.3 от договора след изтичането на срока купувачът дължи разходите за ползването на склада и съхранение на стоките.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с допълнително споразумание от 20;.02014 г. страните за уговорили начин на плащане, като сумата от 116 000 лв. платен депозит се приспадне от сумата ,а остатъкът от 1 278 400 лв. се 3 плати в срок от пет дни от отварянето на „Корпоративна търговска банка“ АД.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо вх. № 3 137/16.12.2014 г. ответникът е уведомил ищеца, че цената по договора е изцяло заплатена и е поискал от ищеца да осигури непрекъснато електрозахранване, вода за противопажарни цели в течение на три месеца, считано от 15.01.2015 г. Видно от протокол № 3 186/22.12.2014 г. ищецът е назначил специална комисия, която е отразила резултатите от преверката, че ус.овията са изпълнени.

Видно от предложение от 08.03.2015 г., получено от ищеца с вх. № 11-00-109 от 08.03.2015 г. ответникът е уведомил ищеца, че разваля сключеният договор от 29.06.2014 г.

Видно от писмо от 17.06.2015 г. ответникът е уведомил ищецът, че ако в срок от две седмици от получаването на изявлението не предприеме действия по уреждане на отгношенията по доброволен път, договорът за покупко-продажба следва да се счита развален по вина на продавача, поради неосигуряване на условия за вдигане на закупената стока.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо от 22.03.2018 г. ищецът е отправил предложение за подписването на споразумение, съгласно което стоките следва да се освободят и изтеглят в срок от 6 месеца, при условие, че ответинък заплати неустойка, разноските по т.д. № 2 876/17 г. и разходи за съхранение и обслужване на боеприпасите до 13.03.2018 г. в размер на 28 681 лв. С писмото е даден срок от 7 дни за подписването на споразумението и е отправено изявление, че ако не се изпълнят условията, то поканата следва да счита за изявление за разваляне на договора по вина на купувача, считано от неизпълнението на всяка едно от задълженията.

От заключението на назначената съдебно техническа комплексна експертиза се установява, че вещите, предмет на процесния договор са складирани в скрладове с номера 2, 10, 13, 16, 18, 20 и 30 от складов район ***, област ***, с обща площ от 591.18 кв.м. Експертите са уточнили, че следномесечния наем за 1 кв.м. площ в района е 1-1.50 лв., а разходите за охрана възлизат на 7 412.59 лв., а за персонал от 6 537.51 лв.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

С атакуваното решение № 585 от 21.04.2020 г., постановено по т.д .№ 245/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, че съдът е отхвърлил предявеният от „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД срещу „Джайден Юнайтед България“ ООД иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 45 726.24 лв., дължима за охрана и съхраняване на закупени стоки по чл.10.3.2, вр.чл.4.3 от договор 29/16.06.2014 г. и е осъдил „Снабдяване и търговия-МО“ЕООД да заплати на „Джайден Юнайтед България“ ООД на основание чл.78 от ГПК сумата от 2 400 лв., разноски по делото.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

По отношение на допустимостта на подадената жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от лица с представителна власт и в установените от закона срокове. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Релевираните от въззивника основания са свързани с твърдението, че решението е необосновано, поради неправилното тълкуването на договора, превратно тълкуване и приложение на ТР от 13.11.2014 г., по т.д. № 7/13 г. на ОСГТК на ВКС и се оспорват наведените доводи за невъзможност за обезщетяване на вреди, произтичащи от едно и също основание. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения: