Решение № 175 от 30.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Плевен, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА в присъствието на прокурора И. Ст. Г. като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно административно наказателно дело № 20234400600425 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава "Двадесет и първа" от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест на представител от Районна прокуратура – гр. Плевен срещу Решение № 147 от 21.03.2023 година, постановено по НАХД № 430/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен. В протеста е посочено, че първоинстанционния съдебен акт е неправилен и не кореспондира със събрания доказателствен материал.

Протестът е депозиран преди изготвянето на мотивите към атакувания съдебен акт, като впоследствие не са депозирани допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в сезиращия документ. С протеста се прави искане за отмяна на първоинстанционното решение и признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му и предявено обвинение по чл. 191, ал. 1 НК.

Срещу подадения протест е постъпило възражение (именувано „отговор“) от служебния защитник на подсъдимия, адв. Ц. П., в който е посочено, че атакуваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което не следва да бъде отменяно.

С атакуваното решение РС - Плевен е признал подсъдимия В. Е. Т., роден на ********** г. в гр. Плевен, живее в гр. Тръстеник, обл. Плевен, **********, българин, с българско гражданство, с основно образование, 1 работи, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за невинен в това през периода от неустановен ден на м. август 2021 г. до 08.02.2022 г. в дом, находящ се в гр. Тръстеник, обл. Плевен, **********, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, да е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, а именно с М. П. Г., родена на ********** г. – престъпление по чл. 191, ал. 1 НК, като на основание чл. 304 НПК вр. вр. с чл. 9, ал. 2 НК го е оправдал по така повдигнатото му и предявено обвинение.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен поддържа протеста и моли същият да бъде уважен.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Представлява се от служебния защитник, адв. Ц. П., която заявява, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните, събраните по делото доказателства и като провери изцяло правилността на невлязлото в сила решение по реда на чл. 314, ал. 1 от НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подадена в срока по чл. 319 от НПК, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледана.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Решението на РС-Плевен е постановено при пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, като въззивната инстанция няма основания да я изменя.

Същата, кореспондира с приобщените в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и се изразява в следното:

Подсъдимият В. Е. Т. е роден на **********г. в гр. Плевен, живее в гр.

Тръстеник, обл. Плевен, **********, българин, с българско гражданство, с основно образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият В. Е. Т. живеел в гр. Тръстеник, обл. Плевен, ********** заедно с родителите си М. А. и Е. И..

Свидетелката М. П. Г. е родена на **********г. и до м.август 2021г. живеела с родителите си- П. Г. и В. Б. в с. **********, обл. Враца.

В началото на лятото на 2021г. подсъдимият и св.Г. се запознали в социалната мрежа „Фейсбук“, като тя все още не била навършила 16- годишна възраст. Първоначално двамата си комуникирали със съобщения, а впоследствие подсъдимия Т. гостувал няколко пъти при дядо си, който живеел в с.**********, обл. Враца, където живеела и Г.. Така подсъдимият Т. и свидетелката започнали да се срещат и да поддържат близки отношения, като в края на м.юли 2021г. решили да се оженят като всеки от тях уведомил родителите си, които били съгласни.

На неустановен ден през м.август 2021г. св.Г. заживяла съпружески с 2 подсъдимия Т. в неговия дом в гр. Тръстеник, обл. Плевен, **********, като на 26.08.2021г. направили годеж, а през ноември 2021г. св.Г. разбрала, че е бременна от Т..

На 08.02.2022г. св.М. Г. навършила 16-годишна възраст, като след тази дата продължила да живее съпружески с Т.. На 19.07.2022г. им се родило дете - М. В.ова Е.а, което било припознато от Т. като негова дъщеря.

На 07.03.2023г. в гр. Тръстеник св.Г. и подсъдимия Т. с разрешение на гражданския съд сключили граждански брак.

По повод горното било образувано и проведено досъдебно производство ЗМ № 1/2023г. по описа на РУ-Долна Митрополия, пр.преписка № 5446/2022г. по описа на РП-Плевен.

Съдът е приел, че горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на съдебното производство обяснения на подсъдимия и в хода на досъдебното производство показания на свидетелите М. П. Г., П. И.

К., П. А. Г. и В. Н. Б., както и от писмените доказателства, находящи се в досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Приел е, че с деянието си подсъдимия Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал.1 от НК.

Съставът на първоинстанционният съд е счел, че макар формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 191, ал.1 НК, деянието извършено от Т. е малозначително по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, поради пълна липса на обществена опасност на извършеното деяние.

Въззивният съд счита, че първонистанционния съд, като се е съобразил с установената фактическа обстановка правилно е приел, че извършеното деяние в настоящия случай дотолкова не застрашава охраняваните с процесната разпоредба от наказателния кодекс обществени отношения, които осигуряват, закрилят и гарантират правилното физическо и психическо съзряване и развитие на младежта, в частност на лицата от женски пол, че е налице малозначителност на процесното деяние в хипотезата на деяние, което не е обществено опасно по смисъл на чл. 9, ал. 2 НК, което води до извод за неприемливо и необосновано използване на наказателната репресия.

Правилно съдът е отчел установените в процесния казус обстоятелства, които в своята съвкупност водят до извод за малозначителнст на извършеното деяние – непродължителния период от време на съжителство (пет месеца до навършване на 16 годишна възраст), съгласието на родителите, както на подсъдимия, така и на св. Г., последвалата бременност и раждане на общото им дете, последвалия граждански брак между двамата на дата 07.03.2023 г., наличието на доказателства, че условията за живот при съвместното им съжителство са много добри, чистото съдебно минало и положителните характеристични данни на подсъдимия, както и трудовата му ангажираност и грижите, които полага за съпругата и новороденото си дете.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд изцяло възприема 3 становището на първоинстанционния съд за липса на обществена опасност на деянието, тъй като инкриминираната от прокуратурата дейност в конкретния случай не демонстрира типичната за този вид посегателства – обществена опасност и необосновано използване, и приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което не следва да бъде определяна като престъпна, с произтичащите от това последици- препятстващи търсенето и реализирането на наказателната отговорност.

От друга страна въззивната инстанция провери изцяло правилността на протестираното решение, при което не установи основания за неговата отмяна или изменение.

Поради липсата на предпоставки за неговото изменение или отмяна атакуваното решение на Плевенски районен съд следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. с чл. 338 вр. с чл.

334, т. 6 от НПК, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 147 от 21.03.2023 година, постановено по НАХД № 430/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4