Решение № 256 от 21.11.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Кюстендил, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова в присъствието на прокурора Б. Д. Л. като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело № 20251500500298 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

С решение № 524 от 29.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 550/2024 г. по описа на Районен съд – Кюстендил (КнРС) е отхвърлен предявеният от В. А.

М., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Р., обл. Б., ул. „************“ № ** срещу Окръжен съд – Благоевград, с адрес: гр. Б., пл. „***********“ № *, осъдителен иск с правно основание чл. 2в ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца претърпени имуществени вреди от постановения правораздавателен акт – Решение № 903211/16.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 448/2020 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, които имуществени вреди били в пряка причинно следствена връзка с резултата по делото – постановения отхвърлителен диспозитив в цитираното решение, представляващи както следва: сумата в размер на 1357,59 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за 198,90 часа извънреден труд за периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото /20.11.2019 г./ до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 176,43 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от 20.11.2016 г. до 20.11.2019 г. сумата от 252,15 лв. – разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към 1

МВР – гр. София пред двете съдебни инстанции; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред въззивния съд.

Ищецът и въззивник в настоящото производство В. А. М., действащ в процеса чрез процесуалния му представител в лицето на адв. В. М., е останал недоволен от Решението и го е обжалвал с въззивна жалба вх. № 5509/13.05.2025 г. в неговата цялост, като неправилно поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на формираните изводи на първоинстанционния съд. Поддържа се, че неизпълнението на задължението на ответника да спре производството по делото до произнасянето на СЕС по отправеното преюдициално запитване не съставлява единствено нарушение на националните съдопроизводствени правила, както е приел първоинстанционния съд. Счита се, че същото представлява директно нарушение на Правото на ЕС и в частност на разпоредбата на чл. 267 ДФЕС /чл. 234 ДЕО/. Сочи се, че преюдициалното заключение се ползва със сила на тълкувано нещо, изразяваща се в забрана за националните съдилища да се отклоняват от него или да го заместват със свое тълкуване, различно от даденото от СЕС. Оспорва се извода на районния съд за съответствие на постановеното от ответника решение с това на СЕС по отправеното преюдициално заключение. Твърди се, че окръжният съд не е изчакал произнасянето на СЕС и с това е отказал да съобрази и приложи ПЕС, което е основание за ангажиране на отговорността му. Подчертава се, че отправеното преюдициално запитване от националния съд води до спиране на производството по висящото дело по силата на чл. 23 от Статута на Съда на ЕС. Посочва се, че принципът на равностойността оправомощава и задължава българския съд да спре производството до произнасянето на Съда на ЕС по преюдициалното запитване, отправено по друго дело, в което се поставя въпросът за съответствието с правото на ЕС на приложим по делото закон.

Поддържа се, че като не е спрял производството по делото, ответникът не е обезпечил тълкуването и валидността на приложима по делото разпоредба или принцип от правото на ЕС по въпрос, който вече е отнесен до Съда на ЕС.

С оглед на изложеното моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Окръжен съд – Благоевград чрез процесуалния си представител Й. П. е подала отговор на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се поддържа, че за ответника не е било налице задължение да спре висящото въззивно производство по реда на чл. 229, ал. 1 ГПК. Сочи се, че наличието на висящо производство по преюдициално запитване пред СЕС не е предвидено сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 229, ал. 1 ГПК, основания за спиране на производството, а същевременно разпоредбата на чл. 631, ал. 1 ГПК е относима единствено към производството, по което е направено запитването. Наведени са доводи за съответствие на решението на ответния съд с решението на СЕС по 2 направеното преюдициално запитване по дело С-262/20 г., както и с ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/20 г. на ОСГК. Отправя се искане към въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение, като се твърди същото да е правилно и законосъобразно.

С писмено становище по делото, въззивникът В. М., чрез процесуалния си представител адв. М. поддържа въззивната жалба на основание доводите изложени с нея, като моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да уважи исковите претенции. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на въззиваемата страна Окръжен съд – Благоевград, в лицето на съдебен помощник П. поддържа оплакванията, възраженията и доводите, изложени в отговора на въззивната жалба. Претендира се присъждане на юрисконсулстко възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Контролиращата страна Прокуратура на РБ не е подала отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

3

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи следното:

С исковата молба е предявен за разглеждане иск с правно основание чл.

2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ.

Исковата претенция касае обезщетяване на претърпени от ищеца В. А.

М. имуществени вреди в причинна връзка със съществено нарушение на правото нa Европейския съюз, допуснато от ответника Окръжен съд – Благоевград, изразяващо се в това, че ответникът неправилно не е спрял производството по в.гр.д. № 448/2020 г. по описа на ОС-Благоевград до произнасяне на СЕС по отправено преюдициално запитване по дело № С262/2020 г. и е постановил своя съдебен акт в противоречие с решението на СЕС по горецитираното дело.

Съгласно постоянната практика на СЕС, отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти вследствие нарушения на правото на Съюза, може да възникне независимо от това, кой е публичният орган, извършил нарушението, съответно независимо от вида нарушението било то неправилно транспонирана директива или поддържане в сила на национална правна норма, която противоречи на правото на ЕС, или решение на национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция в противоречие с правото на ЕС /Решения по делата С-6/90 и С-9/90, С-46/93 и С-48/93, С-5/94, С-224/01, С-160/14, С-173/03/.

В изброените решения на СЕС константно се определят три условия, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, а именно:

1/ нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, 2/нарушението да е достатъчно съществено и 3/да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда.

Държавната отговорност за нарушение на правото на ЕС от решение на национална юрисдикция, която отсъжда като последна инстанция, може да се понесе само в изключителен случай, когато съдът очевидно е нарушил приложимото право или практиката на съда по съответния въпрос. В този смисъл - Решение на СЕС от 30.09.2003 г. по дело C-224/01.

В настоящия случай решението, с което ищецът твърди, че е било допуснато съществено нарушение на правото на ЕС, е постановено от последна съдебна инстанция по в.гр.д. № 448/2020 г. по описа на ОСБлагоевград, като с него съдът е отменил Решение № 884/17.02.2020г., постановено по гр.д. № 1308/2019г. по описа на Районен съд – Разлог и окончателно е отхвърлил исковете на В. А. М. срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София, за заплащане на сумата от 1357,59 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от общо 198.90 часа, за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, 4 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 176.43 лв., представляваща обезщетение за забава върху всяка от главниците, сформирани на всяко тримесечие, изискуема от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане с крайна дата 20.11.2019 г., както и е присъдил в тежест на ищеца сторените по делото разноски в размер на 252,15 лева.

Спорните по образуваното пред ОС - Благоевград въззивно производство по в.гр.д. № 448/2020 г., въпроси по същество са били идентични с тези, които са били поставени в преюдициално запитване, отправено от РС-Луковит до СЕС, тъй като разглежданият спор е имал за предмет дължима на ищеца от ответника сума за допълнително възнаграждение за положен и неизплатен нощен труд като извънреден, след преобразуване нощните часове положен труд в дневни.

По преюдициалното запитване е било образувано дело С -262/2020 г. на СЕС, което към момента на постановяване на решението на ОС – Благоевград по в.гр.д. № 448/2020 г., е било все още висящо.

Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал.

2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но и за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си, на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. От тези съображения следва изводът, че производството по в.гр.д. № 448/2020 г. по описа на ОС – Благоевград е подлежало на спиране на основание чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК, с цел избягване постановяване на такова решение по него, което би било в противоречие с правото на Съюза.