Решение № 462 от 10.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Варна, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110202233 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Й. Г. Ф., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0002711 от 04.04.2024 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушения по чл.32, §3, изр.2, пр.1 от Регламент /ЕС/ 165/2014 г. и по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на въззивника са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв и административно наказание „глоба“ в размер 2000.00 лв.

Въззивникът оспорва процесното НП като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, неправилно и незаконосъобразно, и моли, същото да бъде отменено, поради неправилно отразена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че за констатирани в АУАН и НП нарушения АНО не бил събрал достатъчно доказателства за изложените при неизяснена фактическа обстановка обстоятелства. За първото нарушение не ставало ясно защо въззивника трябва да отговаря за манипулиране на дигиталния тахограф и кога и как АНО го е проверил. За второто нарушение въззивника като водач на процесното МПС нямал достъп до система „Контрол“ съответно нямало от къде да знае, че управлявания от него влекач не е в списъка към предоставения лиценз. Претендира и присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат.

Въззиваемата страна счита оспореното НП за правилно и законосъобразно и моли, същото да бъде потвърдено.

След преценка на доводите на страните и събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 26.01.2024 г. около 18:11 ч. в обл. Варна, АМ “Хемус“, п.в. Летище Варна, южна дъга, управляваното от въззивника МПС - влекач „МАН ТГХ 18.440 БЛС“, рег.

№Р2496КР, с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер Ж203“, рег.№Р0229ЕЕ, категория 04, двете собственост на „Инакем Солюшънс“ ООД, било спряно за проверка от 1 служители на РД “Автомобилна администрация“ гр. Варна – свидетелите К. К. и В. П., които установили, че съчлененото МПС превозвало 25190 кг “Карбамид - UREA” по маршрут гр. Девня - гр. Добрич и било оборудвано с дигитален тахограф. По време на проверката проверяващите констатирали, че извършвания превоз попада в обхвата на Регламент 561 като оборудвания дигитален тахограф на превозното средство бил манипулиран и при движение на превозното средство уредът отчитал и записвал период на почивка на водача. При анализ на данните от дигиталната карта на водача и данните от тахографа към момента на спиране за проверка проверяващите установили регистриран период на почивка, включително през целия път на МПС от гр. Девня до мястото на проверката. Проверяващите извършили и контролен пробег в кръгово движение и установили, че тахографа реално е изправен и отчита движение и период на управление.

Също така, проверяващите констатирали липса на вписване в издадения на превозвача лиценз на общността на проверяваното МПС. При тези обстоятелства, свид. К. К. съставил спрямо въззивника АУАН №00731 от 26.01.2024 г. за нарушения по чл.32, §3, изр.2, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 г. и по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП.

В срока по чл.44 ЗАНН възражения пред наказващия орган не постъпили, като в АУАН въззивникът вписал единствено, че „има възражения“ и въз основа на АУАН началникът на ОО „Автомобилна администрация“ Варна издал оспореното НП. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията, за което, на основание чл.93в, ал.19 ЗАвП спрямо въззивника били наложени наказание „глоба” в размер 1500.00 лв за нарушението по чл.32, §3, изр.2, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 г. и наказание „глоба“ в размер 2000.00 лв за нарушението по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приобщените документи – НП №23-0002711 от 04.04.2024 г, АУАН №00731 от 26.01.2024 г., Пътен лист, Товарителница, Списък с Лицензи, Лиценз от МТИС, Заповед за прилагане на ПАМ, Протокол, Пълномощно, Заповеди и др., както и от кредитираните непротиворечащи помежду си, взаимно допълващи се и съответстващи на приобщените документи, показания на всеки един от свидетелите К. К. и В. П..

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета за разглеждане като допустима.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени при спазване на установените процесуални срокове и съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно и в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е счетената за нарушена материалноправна норма и наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Събраните доказателства установяват несъмнено, че към момента на извършената проверка, въззивникът е осъществявал обществен превоз на товари, попадащ в 2 обхвата на Регламент 561, с МПС - влекач „МАН ТГХ 18.440 БЛС“, рег.№Р2496КР, с прикачено към него полуремарке „Шварцмюлер Ж203“, рег.№Р0229ЕЕ, чийто дигитален тахограф бил манипулиран като отчитал и записвал период на почивка на водача през целия пробег от гр. Девня до мястото на проверката. Тази факти сочат правилност на сторената от контролния и от наказващия орган констатация за неизпълнение от въззивника на изискването по чл.32, §3, изр.2, пр.1 от Регламент /ЕС/ №165/2014 г. вменяващо задължение за водача, да не манипулира тахографа, тахографския лист или картата на водача, по начин, който може да доведе до подправяне, укриване или унищожаване на данни и/или разпечатана информация. Нарушението е реализирано именно с манипулирането на данните от тахографа. При сторената правилна констатация и правна квалификация на нарушението, наказващият орган правилно е определил и приложимата санкционната разпоредба на чл.93в, ал.19 ЗАвП, предвиждаща наказание „глоба“ с фиксиран размер 1500.00 лв.

Също така контролният орган правилно е установил при справка в служебната информационна система липсващо вписване на процесното МПС в издадения на превозвача лиценз на общността, че процесното МПС не фигурира сред вписаните в лиценза конкретни превозни средства и поради това именно АНО е приложил ПАМ за спиране от движение.

При сторената правилна констатация и правна квалификация на нарушението по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, наказващият орган правилно е определил и предвидената в същата норма санкция „глоба“ с фиксиран размер 2000.00 лв.

Съдът не споделя възраженията на въззивника относно неизправността на дигиталния тахограф, тъй като с жалбата е представен протокол от контролна проверка, от който е видно, че съответния уред е минал преглед и е годен и валиден за дейността, която отчита. Наред с това, изправността на уреда е удостоверена и в хода на извършената проверка чрез направения контролен пробег, при който е установено и удостоверено от контролните органи, че тахографа показва правилно режим управление, каквото е било и действието, което те са разпоредили водачът да извърши, за да проверят дали евентуално тахографа отчита различни от действителните дейности.

По наведеното от въззивника възражение, че същият не е имал достъп до система „Контрол“ на ИА „АА“ и не е могъл да знае, че съответното МПС не е включено в лиценза на общността, съдът счита че знанието от водача за обстоятелството, вписано ли е съответното превозно средство в издадения лиценз за превозвача, е елемент от императивно вменено му задължение с нормата на чл.91, ал.1, т.1 ЗАвП да не управлява МПС, което не фигурира в издадения за превозвача лиценз, в изпълнение на което той е длъжен, да се увери преди да предприеме управлението на съответното превозно средство, дали същото фигурира в издадения на превозвача лиценз. Действително, отговорността би могла да се повдигне и спрямо превозвача, но преценката за това е в правомощията на наказващия орган като отговорността на водача не изключва тази на превозвача и обратно.

Наказанията и за двете нарушения са определени от законодателя във фиксиран размер.

Съдът намира, че случаят не е маловажен и не е налице основание за приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН, доколкото процесните нарушения формални и не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от останалите от същия вид.

При изтъкнатите съображения, съдът намира, че оспореното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за възнаграждение на юрисконсулт, чийто размер съдът определи към минималния установен 80.00 лв., доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност и е приключено в едно заседание.

3

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0002711 от 04.04.2024 г., издадено от Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за нарушения по чл.32, §3, изр.2, пр.1 от Регламент /ЕС/ 165/2014 г. и по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП, на Й. Г. Ф., ЕГН **********, са наложени съответно административно наказание „глоба“ в размер 1500.00 лв и административно наказание „глоба“ в размер 2000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА Й. Г. Ф., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОО

„Автомобилна администрация“ гр. Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4