Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1149 от 11.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 948/2026
Вид
Определение № 1149
Подписан
11.08.2026
В сила
11.08.2026
Състав
Надя Узунова, Татяна Димитрова Богоева, Гюлфие Яхова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 ал. 1 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 53 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54 · Закон за чужденците в Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Благоевград, 11.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500948 по описа за 2026 година Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба с вх.№ 7798/29.05.2026г., подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ-сграда 1L, адрес: гр. ..........................., чрез Адвокатско дружество „В. С. & Д.“, ЕИК 180930116, седалище и адрес на управление: гр. ........“ № 8, ет.7, представлявано от адв. С. В. С. против Определение №702/11.04.2026г., постановено по гр.д 1485/2025 г. по описа на РС – гр. Разлог, с което е прекратено производството по гр.д. № 1485/2025г. по описа на РС-Разлог.

Във въззивната частна жалба се излагат доводи за неправилност, незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, постановен в съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд за проявено „бездействие“ и „злоупотреба с процесуални права“ са напълно необосновани и не отговарят на обективната истина.

Сочи се в частната жалба, че в мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че съобщението за внасяне на депозит за особени представители на ответниците е било връчено на процесуалния представител на 04.03.2025 г.

Поддържа се, че това твърдение на съда е изцяло невярно и не почива на доказателствата по делото. Процесуалният представител на ищеца НЕ Е БИЛ уведомяван на визираната дата 04.03.2025 г. за задължението да внесе сумата от 1 354.92 евро. Твърди се, че доколкото липсва реално, надлежно и редовно връчване на съобщението с указанията на съда, законоустановеният срок за изпълнение изобщо не е започнал да тече, съответно - към датата на постановяване на прекратителния акт същият не е изтекъл.

1

Твърди се, че поради това прекратяването на производството се явява преждевременно и напълно лишено от законово основание, а изводите за недобросъвестност по чл. 3 от ГПК са напълно субективни и незаконосъобразни.

При условията на евентуалност в частната жалба се иска, ако съдът приеме, противно на изложеното по-горе, че съобщението е било редовно връчено и срокът за внасяне на депозита е изтекъл, да бъде възстановен срока за внасяне на определения депозит на основание чл. 86, ал. 1 от ГПК.

Изложени са и причини за пропускане на срока.

Иска се да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно Определение рег. № 702 от 11.04.2026 г., постановено по гр. дело № 1485/2025 г. по описа на РС – Разлог и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

При условията на евентуалност, ако се приеме, че срокът е бил пропуснат, да се възстанови срока за внасяне на депозит за особени представители по гр.д. № 1485/2025 г. и да се отмени прекратяването на делото.

Окръжният съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу обжалваем акт и в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството е образувано по искова молба, предявена от Производството е образувано по искова молба, предявена Етажна собственост на сграда 1L, адрес: гр. ..........................., чрез Адвокатско дружество „В. С. & Д.“, ЕИК 180930116, седалище и адрес на управление: гр. ........“ № 8, ет.7, представлявано от адв. С. В. С. против Д У, Булстат: 175676246 и Д Б, БУЛСТАТ: 175676207, двамата с адрес: гр. Разлог, м. „....“, ап.1L 502, бл. L.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 25 000.00 лв. като част от вземане с общ размер от 28578, 09 лв., дължима по силата на решение на Общото събрание на Етажна собственост, проведено на 03.07.2023 г. за определяне на размера, сроковете и начина на изплащане на вноските от всеки един от съсобствениците на обекти за погасяване на цената на изпълнените СМР по договор за строително - монтажни работи, сключен на 15.08.2023 г. между Етажната собственост и „И“ ЕООД, ЕИК 200081869, както и Решение от проведено на 23.12.2024 г. Общо събрание на собствениците на Етажната собственост, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.

Съдът с разпореждане № 2237 от 28.10.2025 г. е постановил връчване на 2 исковата молба и приложенията към нея на ответниците. Видно от върнатите в цялост съобщения, адресирани до ответниците, същите не са намерени на посочения в исковата молба адрес. Съобщението по чл. 131 от ГПК и приложенията към него са връчени на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.

От справка в Регистър „Булстат“ е видно, че адресната регистрация на ответниците е тази, посочена в исковата молба.

Предвид изложеното съдът с определение е допуснал правна помощ на ответниците Д У, Булстат: 175676246 и Д Б, БУЛСТАТ: 175676207, изразяваща се в процесуално представителство по гражданско дело № 1485 по описа за 2025 г. на Районен съд – Разлог, като указал на ищеца в двуседмичен срок да внесе по сметка на Районен съд – Разлог разноски за назначаването на особен представител на ответниците в размер на 1 354.92 евро (хиляда триста петдесет и четири евро и деветдесет и два евроцента), или по 677.46 евро за всеки от ответниците.

Определението е съобщено надлежно на ищеца на посочения в исковата молба съдебен адрес за връчване на книжа чрез адвокат С. на 18.03.2026г.

С атакуваното определение на 11.04.2026г. първоинстанционния съд е прекратил производството по делото като е приел, че съобщението е връчено на 04.03.2025г. и че в указания срок не е внесен определения депозит, поради което производството следва да бъде прекратено.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е незаконосъобразно.

Действително в Определение № 656 от 23.11.2010 г. по ч. гр. д. № 342/2010 г., ІV г. о. на ВКС е прието, че представителството по чл. 47, ал. 6 ГПК се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата.

Когато не бъдат изпълнени указания на съда за внасяне на разноски на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, исковата молба се връща (в този смисъл Определение № 530 от 03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3596/2014 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС, Определение № 211 от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., IV г. о.). Съгласно Определение № 671 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., Г.

К., ІV г. о. на ВКС и Определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. процесуалното бездействие на ищеца в определения му срок за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал.

6 от ГПК създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му.

С Определение № 329/13.02.2026 г., РС - Разлог е дал изрични указания на ищеца да внесе разноски в размер на 1 354, 92 (хиляда триста петдесет и три евро и деветдесет и два евроцента) евро за назначаването на особен представител на ответниците по чл. 47, ал. 6 от ГПК.

Определението е връчено на процесуалния представител на ищеца на 18.03.2026 г. /погрешно посочено в мотивите на атакуваното определение на 04.03.2025г./

3

Към момента на постановяване на обжалваното определение на 11.04.2026 г., ищецът не е внесъл разноски за особен представител на ответниците в размер на 1 354, 92 евро, като срокът е изтекъл на 01.04.2026г.

Съгласно Определение № 671 от 21.11.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2011 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС и Определение № 524/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 37/2012 г., III г. о. бездействието на ищеца в определения му срок да внесе разноски за назначаване на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 от ГПК създава пречки за движение на производството и законосъобразно обуславя прекратяването му. Според Определение № 211 от 01.04.2013 г. по ч. гр. д. № 11/2013 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на особен представител е задължително условие за провеждане на производството по делото, а внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т. е. задължението на ищеца по чл. 47, ал. 6 ГПК за внасяне на разноски за назначаване на особен представител е предпоставка за развитието на процеса. Ищецът е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му и когато въпреки изрични указания на съда за той не внесе тези разноски липсва процесуална предпоставка за провеждане на производството по делото.

Съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че не са връчвани указания за внасяне на депозит. Същите се опровергават от данните по делото, от които е видно, че указанията са връчени и срокът е изтекъл.

Независимо от това обаче и въпреки релевираните възражения в частната жалба, настоящият съдебен състав служебно констатира, че в Определение № 329/13.02.2026 г., първоинстанционният съд не е указал негативните за страната последици от неизпълнение на дадените указания за внасяне на разноски за назначаване на особен представител. Ищецът следва да бъде предупреден за негативните последици при неизпълнение на дадените указания, а именно, че исковата молба ще бъде върната, а производството по нея - прекратено. Такива съответно не са посочени и в съобщението за указанията, връчено на 18.03.2026 г. Съгласно константната и безпротиворечива практика на ВКС, негативните за страната последици от неизпълнение на указанията не могат да настъпят, когато съдът не е указал изрично на страната, че при неизправянето им в дадения срок, следва прекратяване на производството (Определение № 173 от 11.03.2015 г. по ч. гр. д. № 850/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

Предвид изложеното съдът намира, че РС-Разлог неправилно е прекратил производството по делото.

Горното налага извода, че Районен съд – Разлог следва да изпрати ново съобщение до ищеца, в което ясно, точно и изчерпателно да бъдат указани неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените от съда указания.

По-конкретно, следва изрично да бъде посочено, че при невнасяне в определения срок на разноските за назначаване на особен представител на ответника, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – 4 прекратено.

Едновременно с това преди изпращане на новото съобщение настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че първоинстанционния съд следва да прецени и дали е налице хипотезата за назначаване на особен представител, поради следното. Според чл. 53 ГПК връчването на съобщения на пребиваващи в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните административни служби. Съдебната практика по приложението на този текст приема, че разпоредбата предвижда наличието на заявен адрес в съответна административна служба, каквато е Агенцията по вписванията, в която се води и поддържа регистър Булстат като единен електронен централизиран регистър за единна идентификация на всички физически и юридически лица и други правни образувания, извършващи съответна дейност на територията на Република България. В чл. 7, ал. 2, т. 4, б.

"б. " вр. с чл. 3, ал. 1, т. 10, б. "б. " Закона за регистър БУЛСТАТ е предвидено, че вписаните адреси на чуждестранни физически лица, притежаващи недвижими имоти в България, са адреси за кореспонденция на територията на страната с всички държавни институции, което обуславя правното значение на вписания адрес в регистър БУЛСТАТ като адресна регистрация по смисъла на ГПК – така в Решение № 60275 от 03.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2021 г. на ВКС, Решение № 181 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 918/2018 г., II т. о., ТК, т. е. адресът, посочен в Булстат е адрес за връчване на призовки и съобщения на чужденци по смисъла на чл. 53 ГПК.

Процесуалният закон предвижда правила по обезпечаване на редовното връчване на съдебните книжа и призоваването на ответника, с цел да се гарантира правото на участие на страната в процеса. В процесният случай, съдът е изпратил препис от исковата молба на посочения там адрес, който съвпада с вписания такъв в регистър Булстат. Ответниците не са намерени и е залепено уведомление.