Решение № 2375 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2375 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Стоян Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20251100510573 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14854 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 17465 от 2023 г. Софийският районен съд е осъдил, по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Е. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 1521,25 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 163,52 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г., сумата от 12,79 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2,22 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.03.2023 г. Осъдил е, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.

153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Г. А. А., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, следните суми: сумата от 4563,74 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 490,55 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020г. до 15.03.2023г., сумата от 38,36 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 1 датата на подаване на исковата молба в съда - 03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението, като е отхвърлил иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. А. А. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 6,67 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.03.2023 г. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете.

Ответникът Е. Р., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е. Н. Н., ЕГН **********, е подала въззивна жалба чрез особен представител, с която обжалва решението в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца суми. Поддържа, че неправилно СРС е приел, че между страните е налице облигационно отношение, без реално да е доказано ответницата да е собственик на процесния имот. Не било доказано и между страните да е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Според въззивника не се установявали основанието и размерите на отделните месечни задължения. Не било доказано и основанието за възникване на задължението за заплащане на цената за услугата за дялово разпределение. След като искът за главница бил неоснователен, неправилно СРС бил уважил и иска за мораторна лихва. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата, моли за потвърждаване на решението и претендира разноски.

Ответникът в първоинстанционното производство Г. А. А. не е подал въззивна жалба.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1/ Е. Р., действаща чрез своята майка и законен представител Е.

Н. Н.: сумата от 1521,25 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.05.2020 г. до м. 04.2022 г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 163,52 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020 г. до 15.03.2023 г., сумата от 12,79 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2022 г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2,22 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 15.03.2023г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 03.04.2023 г., до окончателно изплащане на задължението; 2/ Г. А. А.: сумата от 4563,74 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 490,55 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2020 г. до 15.03.2023г., сумата от 38,36 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 6.67 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 15.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 03.04.2023г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно 2 правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственицши, респ. ползватели на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите общи условия, в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45-дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от името на ответницата Е. Р., чрез особен представител, в който е изложено становище за недопустимост на предявените срещу нея искове с довод за недоказаност същата да е била в облигационни отношения с ищеца, респ. да е потребител на топлинна енергия за битови нужди. По идентични съображения претенциите се оспорват и като неоснователни, като се поддържа освен това, че недоказани по делото са обстоятелството жилището, както и евентуално доставяната до него топлинна енергия, да са реално ползвани от ответницата, както и методиката на начисляване на потребената топлинна енергия, както и съответствието на цената й с общоприетите цени за доставка на топлинна енергия. Оспорва се ответницата да е надлежно поставена в забава за изпълнение на процесните задължения, тъй като процесните фактури за цената на топлинната енергия не й били връчени. Оспорва се доказателствената стойност на представените с исковата молба документи. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на задълженията по давност.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Г. А. А..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Неоснователно е възражението на въззивника за липса на облигационно отношение между страните. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия, респ. битови клиенти по смисъла на т.2а пар. 1 от ДР на ЗЕ, са всички собственици или титуляри на вещно право върху топлоснабден имот. Клиенти на 3 топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и трети лица, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика или носителя на вещно право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В случая е представен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 98, том II, рег. № 14939 по нот. дело № 260 от 23.12.2014 г. Според този договор Г. А. А. и Ж.Г. Н. са дарили на ответницата Е. Р. процесния недвижим, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като Г. А. А. си е запазил вещното право на ползване върху собствените му идеални части от същия. От представените договор от 04.06.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот, справка от НБД „Население“ за Г. А., удостоверения за родствени връзки на същия и удостоверение за родствени връзки на Ж. Н., може да се направи извод, че Г. А. си е запазил правото на ползване за ¾ ид.ч. Останалата ¼ ид. ч. принадлежи на Е. Р., респективно такъв е и обемът на отговорността й за задълженията за процесния имот.

Не са представени доказателства с процесния имот да са извършвани разпоредителни сделки от ответницата преди или по време на процесния период, поради което следва да се приеме, че същата отговаря за ¼ от задълженията за имота.

Следва да се посочи, че така възникналото облигационно отношение касае доставка на топлинна енергия за клиент в сграда - етажна собственост /битов клиент/, а не доставка на топлинна енергия за стопански нужди, в каквато насока въззивникът развива съображения.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, респективно с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл.

150, ал.1 от ЗЕ/.

Неоснователни са възраженията на въззивницата, че няма основание да заплаща на ищеца цената на услугата за дялово разпределение. Такова основание е предвидено в чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия, както и в чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16334/06.04.2007 г. Дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача или по негово възлагане от търговец, избран от ЕС, като тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. В случая е представен протокол от 01.10.2012 г. на Общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, според който е решено дяловото разпределение да се извършва от „Топлофикация София“ ЕАД, като на същата дата е сключен и договор.