Решение № 67 от 22.04.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Сливница, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20241890200029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Н.В.С.“ ЕООД срещу Електронен фиш № **************, издаден от АПИ, с който му се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева, на основание чл. 179, ал.3б ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразен, доколкото при издаването им са допуснати съществени процесулани нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представения по делото Електронен фиш № **************, издаден от АПИ се установява, че на „Н.В.С.“ ЕООД, като собственик на ППС специален автомобил „******************“, с рег. № ********************* с технически допустима маса от 40000, брой оси 4, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за това, че на 01.09.2021 г. в 17.11 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС с движение по път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, включен в охвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 ЗП, тъй като няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно Електронна справка за процесното МПС /л.10/, се установява, че същото е собственост на жалбоподателя и има характеристиките на ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП - пътно превозно 1 средства с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден от компетентния за това орган – Агенция пътна инфраструктура, съгласно чл.10, ал.10 ЗП, както и че съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 189, ал.4 ЗДвП.

В тази връзка следва да се посочи, че за съдържанието на електронния фиш е налице специална разпоредба – чл.189, ал.4 ЗДВп, която изключва разпоредбата на чл.57 ЗАНН, вкоято са посочени реквизитите на акта за установяване на административно нарушение. В чл.189, ал.4 ЗдДвП не е предвиден като реквизит на електронния фиш датата, на която същия е издаден, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока не се споделя.

Не се споделя възражението на жалбоподателя, че е изтекла погасителната давност за образуване на административно-наказателнто производство. Това е така, доколкто макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.

Това разбиране е застъпено в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., а именно, че електронният фиш се приравнява едновременно към Акт за установяване на административно нарушение и Наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, която включва и давностният срок, в рамките на който същият може са бъде законосъобразно съставен. Също така в мотивите към ТР е посочено, че единствените задължителни реквизити на електронния фиш са тези, посочени в чл. 189, ал.

4, изр. 2 ЗДвП, сред които не е датата на издаването му. След като законът не поставя изискване за посочване датата на издаване на електронния фиш, то тогава не би могло да се извърши респ. да се изисква извършване на преценка за спазване на срок за издаването му.

Невъзможността за извършване на преценка в какъв срок е издаден електронният фиш се дължи не на допуснато съществено процесуално нарушение при издаването му, а на обстоятелството, че такава преценка не се дължи от съда.

С оглед изложеното се прави извод, че законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН по отношение на електронните фишове са неприложими, доколкото регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания, но не и по отношение на електронните фишове.

Съобразно спецификата на електронния фиш, след неговото издаване не се издава АУАН или НП и същия подлежи единствено на връчване на нарушителя. Това е така доколкото началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на акт за установяване на административно нарушение по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство. По този начин едновремено се констаира нарушението и същото се санкционира, тоест електронният фиш инкорпорита, както АУАН, така и НП.

Електронния фиш се счита издаден от датата на заснемане на нарушението, а не от издаването му на хартиен носите. Издаването му на хартиен носител е само с цел връчване на нарушителя, което е единственото му значение. Именно поради тази причина в закона не е предвидено електронния фиш да бъде подписван, за да е годен документ. В този изричен смисъл е Решение № 614 от 12.05.2023 г. по к.адм.д. № 485/2023 г. на Ас – София област, Решение № 7804 от 14.12.2023 г. по к.адм.д № 9200/2023 г. на АС – София град, Решение № 7804/14.12.2023 г. по к.адм.д № 9200/2023 г. на АС – София, Решение № 7679 от 17.12.2021 г. по адм.д. № 7879/2021 г. на АС – София.

По делото не се спори, а и от представения доклад и снимково изображение от контролно устройство № 40672 към него /л.7-9/ се установява движение на това ППС на 2

01.09.2021 г. в 17.11 часа на път I-8 км 41+234 с посока намаляващ километър, които се ползват с обвързваща съда доказателствена сила за посочените обстоятелства, като оборването им е в тежест на нарушителя по аргумент от чл. 189, ал.1 ЗдвП.

Представен е Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка и карта на местонахождението /л.46 и л.34/, както и разрешение за строеж за изграждане на стационарни контролни единици на ел. система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние /л.35/, включващо и процеснта, от които се установява годността и законосъобразността на процесната контролна точка.

Не се спори, че посоченият по – горе участък, като републикански път, е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние ТОЛ такса, което се установява и от прието от Министерски съвет Решение № 127 от 28.02.2020 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, във вр. с Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса.

Същото се установява и от цитираното решение, с което съдът служебно се е запознал от сайта на Държавен вестник, бр.19, от 06.03.2020 г.

Поради това за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.2 ЗП. Съгласно посочената разпоредба за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за ППС по чл. 10б, ал. 3 дава право на едно ППС да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното ППС е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси.

Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък, съгласно Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Според чл. 10б, ал. 3 от ЗП/ в редакцията към датата на деянието/, ТОЛ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на ППС за всички ППС с обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Нормата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл.179, ал. 3б ЗДвП в размер на 2500 лева.

По делото не се спори, че не е заплатена пътна такса за процесния пътен участък, поради неотчитане на бордовото устройство, като не са представени и доказателства в тази насока – за тяхното плащане.

3

За това нарушение жалбоподателят е санкциониран чрез издаване на електронен фиш.

За да бъде издаден електронен фиш за нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на първо място това трябва да е предвидено в закон.

В тази връзка разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и 2 от ЗДвП ясно и категорично постановява, че за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП се съставят актове за установяване на административни нарушения, както и компетентността на органите, които ги съставят.

Нещо повече в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че единствено при нарушение по чл. 179, ал.3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С посочената разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение по чл.179, ал.3 б ЗДвП.

Действително от разпоредбите на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП, чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, може да бъде изведено, но само по тълкувателн път, че нарушенията по чл.179, ал. 3а и 3б ЗДвП също могат да бъдат санкционирани чрез издаване на електронен фиш, което, обаче, е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на дадено лице.

Нормата на чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.