Определение № 40 от 17.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20233001000607 по описа за 2023 година И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК образувано по частни жалби на „Обединена Българска Банка“ АД със седалище гр.София срещу определение № 243 от 17.07.2023г. по търг.дело № 203/21г. по описа на ОС – Добрич, в частта му, с която съдът е оставил без уважение искането на дружеството по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 186 от 15.06.2022г. в частта за разноските за разликата над 800лв. до присъдения с обжалваното определение размер от 3 000лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение в полза на ответника А.

Д. И., спрямо когото производството по делото е прекратено и частна жалба на А. Д. И. от гр.Добрич, срещу същото определение, но в частта му, с която молбата на банката е уважена и присъденото и адвокатско възнаграждение е намалено от 9 500лв. до 3 000лв.

В частната жалба на „Обединена Българска Банка“ АД се твърди че определението в обжалвА.та от банката част е неправилно, постановено без съдът да извърши конкретен А.лиз на фактическата и правна сложност на делото и с оглед на това да редуцира адекватно прекомерния адвокатски хонорар, съобразно посочената в определението практика на ЕС. Твърди че съдът следва да направи подробен А.лиз и на извършените от процесуалния представител действия, обемът на изготвените от него документи по делото, 1 брой участие в проведените съдебни заседания. Сочи че в случая обемът на предоставената адвокатска защита се изчерпва с изготвяне и депозиране на отговор на исковата молба, последван от прекратително определение № 186 от 15.06.2022г. Твърди че отчитайки обема на фактически положения труд, необходим за изготвяне на отговор на исковата молба, без процесуално представителство справедливо и разумно възнаграждение е в размер на сумата от 800лв.

На следващо място твърди че няма безспорни доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение от 9 500лв. Твърди също така, че ответницата И. е адвокат.

Моли съда да отмени определението в обжалвА.та от него част.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК от насрещната стрА. по частната жалба А. Д. И. е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба на банката и моли съда да потвърди определението в обжалвА.та от банката част.

В срока за отговор на частната жалба на банката от А. Д. И. е депозирА. насрещна частна жалба срещу същото определение по чл.248 от ГПК, но в частта му, с която молбата на банката за изменение на определението в частта му за разноските е уважена и присъденото в нейна полза адвокатско възнаграждение е намалено до размера на сумата 3 000рлв.

Съставът на въззивния съд намира, подадената на 31.08.2023г. насрещна частна жалба на А. Д. И. срещу определение № 243 от 17.07.2023г. по чл.248 от ГПК по търг.дело № 203/21г. за недопустима.

Законодателят е предвидил с нормата на чл.263 ал.2 от ГПК възможност за подаване на насрещна въззивна жалба в срока за отговор на въззивна жалба. Нормата на чл.263 от ГПК обаче е неприложима при обжалване на определенията в производствата по частни жалби. Чл.263 от ГПК, включително в неговата алинея втора, допускаща подаване на насрещна въззивна жалба, е изключена като приложима в производството по обжалване на определения съобразно чл.275 ал.2 от ГПК.

Препис от определение № 243 от 17.07.2023г. е връчен на И. на 24.07.2023г. и срокът за обжалване на определението по чл.275 ал.1 от ГПК е изтекъл на 31.07.2023г. частната жалба на И. е подадена на 31.08.2023г.

2

Предвид на това, съставът на въззивния съд намира частната жалба на И. вх.№ 5547 от 31.08.2023г., подадена в срока за отговор на частна жалба на насрещната стрА. и след срока за обжалване по чл.275 ал.1 от ГПК за подадена след срока за обжалване, поради което и производството по делото по отношение на нея следва да бъде прекратено.

Частната жалба на банката вх.№ 4839 от 27.07.2023г. е подадена от надлежна стрА. в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 203/21г. по описа на ДОС е образувано по предявен иск с правно основание чл.135 ал.2 от ЗЗД от „Обединена Българска Банка“ АД срещу Д. И. Д., Й. Н. Д., Д. И. И. и А. Д. И. за обявяване на относително недействителен по отношение на банката на договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, сключен по нотариален акт № 20, том I, рег.№ 142, дело № 16/19г. на Нотариус № 109 по регистъра на НК. С влязло в сила определение № 186 от 15.06.2022г. производството по делото срещу А. Д. И. е прекратено и банката е осъдена да и заплати направените по делото разноски в размер на сумата 9 500лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд по молба на банката – ищец по чл.248 от ГПК е изменил размера на дължимото в полза на И. адвокатско възнаграждение и го е намалил до размера на сумата 3 000лв.

Нормата на чл.9 ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая е неприложима.

На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на производството по делото. Основанието за прекратяване е без значение. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, след прекратяването на производството по делото за него възниква право да бъде обезщетен за сторените разноски. Няма значение дали е било проведено първото съдебно заседание по делото.

Ответникът е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии. Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е 3 проведено първото заседание по него. Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78 ал.4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 от ГПК, респ. чл.367 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството. /в този смисъл определение № 289 от 12.05.2011г. по ч.гр.дело № 255//11г., четвърто г.о./

Изричен отговор на въпроса подлежи ли на намаляване, поради прекомерност, при възражение основано на чл.78 ал.5 от ГПК, възмездяването на договорено и изплатено от ответника адвокатско възнаграждение, в случай, че производството не се развие с обичайните си фази и продължителност, респ. реално осъществените процесуални действия са ли обект на преценката за фактическа и правна сложност на спора е даден от ВКС с определение № 253 от 29.05.2017г. по ч.търг.дело № 2614/16г., първо търг.отделение. От касационната инстанция е прието че подлежащо на възмездяване, при условията на чл.78 ал.3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност на основание чл.78 ал.5 от ГПК, само предвид факта, че производството не се е развило напълно, т.е. само предвид факта, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очаквА.та фактическа и правна сложност на делото.

На следващо място съставът на въззивния съд намира, че юридическото образование, съответно упражняването на адвокатска професия от стрА.та не изключва възможността същата да бъде представлявА. и защитавА. от адвокат. Право на стрА.та е да реши дали да се защитава сама или да се представлява от адвокат. Дали ще намери приложение нормата на чл.38 ал.1 т.3 от ЗА е въпрос на договаряне между стрА.та и нейния адвокат и същата норма не е императивна.

С отговора на исковата молба е представен договор за правна помощ с договорена в него сума за адвокатско възнаграждение в размер на 9 500лв., както и отбелязване че същата е платена в брой.

Минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение, определен по реда на чл.7 ал.1 т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на 4 адвокатските възнаграждения в редакцията и преди изменението с ДВ бр.88 от 4.11.2022г., действал към момента на подаване на отговора на исковата молба и съобразно цената на иска, посочена от ищеца с молба от 28.01.2022г.

/л.62 от първоинстанционното дело/, е в размер на сумата 5 851лв.

Поради което и съдът намира искането за намаляване на размера на възложеното на банката адвокатско възнаграждение до размера на сумата 800лв. за неоснователно. Предвид на това и обжалваното в определение в частта му, с която е присъдена адвокатско възнаграждение за разликата над 800лв. до 3 000лв. следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по насрещна частна жалба на А. Д. И. вх.№ 5547 от 31.08.2023г. срещу определение № 243 от 17.07.2023г. по търг.дело № 203/21г. по описа на ОС – Добрич, в частта му, с която по реда на чл.248 от ГПК присъденото адвокатско възнаграждение е намалено от 9 500лв. до 3 000лв.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 243 от 17.07.2023г. по търг.дело № 203/21г. по описа на ОС – Добрич, в частта му, с която по реда на чл.248 от ГПК „Обединена Българска Банка“ АД е осъдена за заплати на А. Д. И. адвокатско възнаграждение за разликата над 800лв. до присъдените 3 000лв.

Прекратителното определение на въззивния съд подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274 ал.1 и ал.2 от ГПК, а в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.2 от ГПК при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящето определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5