Определение № 24667 от 04.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 13145/2025
- Вид
- Определение № 24667
- Подписан
- 04.12.2025
- В сила
- 04.12.2025
- Състав
- Милена Богданова, Илиана Станкова, Весела Трайкова Живкова Офицерска
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24667 гр. София, 04.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Богданова
Членове:
Весела Тр. Живкова Офицерска
Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „ФИНСТАРТ“ ЕООД срещу Разпореждане № 15951 от 16.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 47266/ 2025 г. по описа на СРС, 178 - ти състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „ФИНСТАРТ“ ЕООД с р е щ у А.Н.-заемател и срещу С.Н.-ипотекарен длъжникq за вземания, обективирани в нотариален акт за учредяване на ипотека от 15.01.2024 г. по договор за паричен заем от 15.01.2024 г. - за сумата в размер на 7500.00 лева – главница по договор за заем, ведно със законна лихва върху главницата от 25.09.2025 г. до окончателното изплащане, сумата от 4286,32 лева – договорна лихва от 15.01.2024 г. до 20.06.2025 г., законна лихва за забава в размер на 148,53 лева при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 3 дни от падежа на погасителна вноска до 20.06.2025 г., сумата от 260 лева, начислени разходи съгласно пункт първи от нотариалния акт за договорна ипотека до 20.06.2025 г., неустойка в размер на 500 лева, начислена на 15.07.2024 г., както и 128,11 лева – неустойка, начислена на 25.08.2024 г. и неустойка в размер на 1578 лева, съгласно чл. 11, ал. 3 от договора за заем. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от представения към в заявлението документ по чл. 417, т.3 ГПК не се удостоверява възникването на вземането. Твърди да е представил редовен от външна страна ипотечен акт, в който са обективирани клаузите на процесните договори за заем, както и че предсрочната изискуемост на вземанията е обявена на длъжника чрез връчена нотариална покана. Иска от съда да отмени обжалваното разпореждане и искането в подаденото заявление да бъде уважено.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по заявление за 1 незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, подадено от „ФИНСТАРТ“ ЕООД срещу А.Н.-заемател и срещу С.Н.-ипотекарен длъжникq за вземания за главница, възнаградителна лихва, неустойки, лихва за забава и други по договор за заем, обезпечени с договорна ипотека, обективиран в нотариален акт № 13 от 15.01.2024 г.
В заявлението се твърди, че на 15.01.2024 г. между С.Н. като заемател и „ФИНСТАРТ“ ЕООД като заемодател, е сключен договор за заем за сумата от 7500,00 лева, за обезпечаване, на който на същата дата е сключен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Сочи заемната сума да е предадена на 16.01.2024 г. Твърди, че вземанията по договора са обявени за предсрочно изискуеми с връчване на нотариална покана на длъжника и ипотекарния длъжник на 20.06.2025 г.
За да отхвърли изцяло заявлението в мотивите на обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че договорът за заем е реален и за сключването му е необходимо предаване на заемната сума, от който момент той се счита сключен. Посочено е, че ипотечният акт не удостоверява действително предаване на сумите, като същевременно не са представени други документи в предвидената в закона форма – нотариална или с нотариална заверка на подписите, от които да се удостоверява този факт.
В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане, което се основава на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, съдът следва на първо място да провери дали този документ е редовен от външна страна, както и дали удостоверява определено по размер и подлежащо на изпълнение вземане в полза на заявителя срещу лицето, против което се иска издаването на заповедта и изпълнителния лист.
Видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот нотариален акт № 13 от 15.01.2024 г. същият е сключен за обезпечаване на вземанията на „ФИНСТАРТ“ ЕООД от А.Н. по посочения в заявлението договора за заем. В текста на ипотечния акт е посочено, че заемателят „предоставя по начина уговорен в чл. 1 и чл. 4 от договора за паричен заем от 15.01.2024 г. заем в размер на сумата от 7500,00 лева“. От използваното глаголно време „предоставя“ не може да бъде направен еднозначен извод, че заемната сума е предадена в момента на сключване на договора. Напротив, в самия договор за заем чл. 1 е предвидено, че предаването на заемната сума става след учредяване не обезпечението и заплащане на дължимите такси, а в чл. 6.4 от договора за заем страните са се съгласили, че предаването на заемната сума става по банков път след учредяване на обезпечението и удържане на всички такси и застраховки.
Видно от представеното към заявлението платежно нареждане, а и самото признание в заявлението, заемна сума в размер на 6951,14 лева е преведена по банкова сметка заемателя на 16.01.2024 г., т.е. в деня следващ сключването на договорната ипотека. Ето защо, правните изводи на първоинстанционния съд, че от представяния по делото документ по чл. 417, т.3 ГПК не се установява предаването на заемната сума, от тук и сключването на договор за заем, от който да произтичат заявените вземания са явяват правилни.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, т.3 от ГПК, който да удостоверява съществуването на процесните вземания, поради което обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15951 от 16.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 47266/ 2025 г. по описа на СРС, 178 - ти състав, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на „ФИНСТАРТ“ ЕООД срещу А.Н.-заемател и срещу С.Н..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3