Решение № 27 от 07.02.2020, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ . . . . гр.

Велинград, 07.02.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВЕЛИНГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

СЕКРЕТАР:

ЦВЕТАНА КОЦЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 474 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост и насрещен иск по чл.124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за собственост Производството е образувано по искова молба на ищцеца А.Р.Ц.,

ЕГН ********** ***, срещу Ш. С.О., ЕГН **********; Р.С.О., ЕГН ********** и С.С.О., ЕГН ********** ***.

Ищецът твърди, че по силата на Нот.акт № 12 от 20.12.2016г. на Велинградския нотариус Мария Рангелова, е собственик на поземлен имот №032116 в м.“Гюмюш дере” в землището на гр.Сърница, с площ 0.360 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот №032132 на К.Ц.; имот №032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.

Х. и имот №032121 - местен път на Община Сърница, ведно с 1/7 идеална част от сграда - трансформаторен пост, едноетажна, със ЗС от 19 м2. Ответниците притежавали в този имот единствено 1/14 ид.част от този трансформаторен пост, но не били собственици на части от земята под тази сграда. Към 20.12.2016г. процесният имот №032116 бил изключителна собственост на бащата на ищеца -К.Д. Ц., на основание покупка и делба, видно от Нот.акт №185 от 1996г. на Велинградския нотариус Г.Шуманов, както и от Договора за доброволна делба акт № 326 от 2000г. на Нотариус Г.Халачев, вписан в Службата по вписванията с вх.№658, акт №21, т.2, дело № 717/2000г. на Велинградския нотариус Мария Рангелова.

Твърди също, че ответниците оспорвали правата на ищеца върху процесната земя до размера на 1/4 идеална част, като се възползвали от допусната грешка в Нот.акт №118/14.06.2016 г., точка 3-та. Това било така, защото техните продавачи- съпрузите А. и Ш.О. никога не били притежавали права на собственост до размера на 1/4 ид.част от този поземлен имот, а единствените им права, съгласно Нот.акт № 77 от 1995г. били върху 1/14 ид.част от трафопоста. Грешката била очевидна и произтичала от съдържанието на този Нот.акт № 77 от 1995г., съгласно който праводателите на ответниците били купили в съсобственост обособен имот - овчарник с площ от 1969 м2, с ясно посочени граници, който имот се намирал на около 150 м от процесния имот, като двата имота дори не били съседни. Единственото общо между тези имоти било, че те са попадали в бившия стопански двор на АПК Сърница и че са били обслужвани от въпросния трафопост и за това са били прехвърляни идеални части от него, без земята, на собствениците на конкретните отделни имоти, които се обслужват от този трафопост.

Независимо, че ответниците се легитимирали като собственици на общо 1/4 ид.част от имота на ищеца, или по на 1/12 ид.част за всеки от тях, с тази сделка, оформена по т.З-та от Нот.акт №118/14.06.2016г., те реално не били придобили права на собственост, тъй като праводателите им също не са притежавали тази спорна 1/4 ид.част, с която са се разпоредили, без правно основание. Ищеца се опитал доброволно да се споразумеят и да отстранят съществуващата грешка, но за сега ответниците проявявали недобросъвестност и му оспорвали правата върху имота - всеки от тях на по 1/12, или общо за 1 /4 ид.част.

Предвид горното за ищеца бил налице правен интерес да предяви против тримата ответници настоящия отрицателен установителен иск за собственост, за да се установи, че тримата ответници не са собственици на по 1/12 - общо на 1/4 ид.части от собствения му имот, като съгласно постулатите на ТР №8/2012г. на ОСГК на ВКС, в настоящото исково производство тяхна била тежестта да докажат от къде те черпят права на собственост за оспорваната 1/4 ид.част от процесния имот.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска съдът да се произнесе с Решение, с което приеме за установено, че всеки от ответниците Ш.С.О., ЕГН-**********, Р.С.О., ЕГН-********** и С.С.О., ЕГН-********** ***, не е собственик по на 1/12 ид.част от поземлен имот №032116 в м.Тюмюш дере" в землището на гр.Сърница, с площ от 0.360 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот №032132 на К.Ц.; имот №032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.

Х. и имот №032121 - местен път на Община Сърница. Претенидира и разноски.

Правна квалификация: чл.124 ал. 1 от ГПК- отрицателен установителен иск за собственост .

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. В него оспорват иска като неосновател и го намират за недопустим, като излагат и следните съображения:

От представените по делото, а също така и от представените на тях с отговора писмени доказателства се установявало, че така предявения иск е процесуално НЕДОПУСТИМ и като такъв се иска да се постанови съдебен акт, с който да се прекрати производството по делото по следните генерални съображения: Липсвал правен интерес: за да бъде един иск допустим следвало да е налице правен интерес от търсената съдебна защита от категорията на абсолютните. От съдържащите се в кориците на делото, а също така от представения с настоящия отговор нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в службата по вписвания-Имотен регистър-Велинград с вх. рег. №1029; дв. вх. рег. №1030, акт №46, том 4, дело №520; дата 14.0б.2016г., било видно, с т.З от него по възмезден път ответниците да са придобили недвижимия имота, предмет на настоящото дело и при придобиването на собствеността да са били добросъвестни купувачи; Изминал бил повече от законоустановения двумесечен срок за евентуалното му оспорване, а именно повече от три години. Освен това ответниците ползвали процесния имот вече 25 години, а имено: 23.11.1995г., видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №77 от 23.11.1995г. със страни: продавачи:

А. R Ц. /чичо на ищеца; брат на баща му/ и съпругата му М.К.Ц., а ответниците-тримата братя - купувачи, като четвъртия купувач по договора е чичо им А. М.О., от когото и от съпругата му Ш.О. фактически изкупили техните идеални части от имота. Ответниците ползвали процесния имот вече 25 години и от 23.11.1995г., когато са закупили имота, без прекъсване от никого; явно, спокойно. Никога имота не се бил ползвал от ищеца или от праводателя му, а не се ползвал от ищеца и към днешна дата. Тоест налице била изтекла в полза на ответниците абсолютната придобивна давност за имота по смисъла на Закона за собствеността.

При евентуалност и в случай, че не бъде уважено искането за прекратяване производството по делото на процесуално основание; алтернативно твърдят, че искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН и поради това се иска отхвърлянето му. Претендират и разноски по делото.

Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска, тъй като липсвал за ищеца правен интерес, поради следното: Ищецът твърди, че е налице спор за собственост между него и ответниците, а видно от отговора действително се оспорва правото на собственост на ищеца. При което е налице правен интерес от предявения иск. Дали същият е основателен подлежи на доказване, респективно не е предпоставка за прекратяване на делото. Ето защо и възражение на ответниците, като неоснователно е оставено без уважение. А и към момента съдат не намира причини да промени това си становище.

В о.с.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Хрисчев, подържа иска и иска уважаването му, по съображения изложени в защита.

В о.с.з. ответниците, чрез пълномощника си адв.А., оспорват иска, подържат възраженията си и иска отхвърлянето му, по съображения изложени в защита.

Съдът, като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните, прие за установена следната фактическа обстановка :

Видно от НА № 12/20.12.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот, с него К.Д. Ц. е продал на ищеца – негов син А.Р.Ц. следните имоти: Поземлен имот №032116 в м.Тюмюш дере” в землището на гр.Сърница, с площ 0.360 дка, с начин на трайно ползване: стопански двор, при граници и съседи: имот №032132 на К.Ц.; имот №032063 на Държавен поземлен фонд - МЗХ; имот №032125 на Р.Х. и имот №032121 - местен път на Община Сърница, ведно с 1/7 идеална част от СГРАДА - трансформаторен пост, едноетажна, със ЗС от 19 кв.м.

От

НА №185/03.10.1996г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че собствениците А. R Ц. и съпругата му М.К.Ц., са продали на К.Д. Ц. /праводателя на ищеца/ ½ идеална част от следните имоти: 1. Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 4250 кв.м., представляващо парцел I /първи/ от имот „Овцекомплекс“, целия с площ от 26982 кв.м., находящ се в землището на с.Сърница, който имот се намира извън регулация, при съседи: път и п.№2, ведно с намиращата се в парцела масивна стопанска постройка на ЗП 800 кв.м.; 2. Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 3400 кв.м., представляващо парцел 7 /седми/ от имот „Овцекомплекс“, целия с площ от 26982 кв.м., находящ се в землището на с.Сърница, който имот се намира извън регулация, при съседи: път и п.№6, ведно с намиращата се в парцела масивна жилищна сграда на ЗП 150 кв.м.

От представения Договор за доброволна делба от 20.09.2000г. /нотариално заверен/ се установява, че съделителите А. R Ц. и съпругата му М.К.Ц. и К.Д. Ц. /праводателя на ищеца/ са разделили съсобствените мужду тях три мота: По силата на тази делба К.Д. Ц. /праводателя на ищеца/ е станал собственик, като му е поставен в дял следния имот: Дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 2070 кв.м. представляващо парцел I /първи/ от имот „Овцекомплекс“ на бившето ОССС „Сортови семена“ с.Сърница, който парцел е извън регулацията на селото, при граници: от две страни улица, парцели V, I и II, ведно с построената в същия парцел Масивна стопанска постройка със ЗП от 400 кв.м., ведно с 1/14 ид. част от трафопоста находящ се в имот „Овцекомплекс“.

С

НА №77/23.11.1995г. за покупко-продажба на недвижим имот собствениците А. R Ц. и съпругата му М.К.Ц., са продали на А. М.О., Р.С.О., Ш.С.О. и С.С.О., следния съсобствен им имот, находящ се в землището на с.Сърница: 1969кв.м от Дворно място –земеделски земи, застроено и незастроено, при граници: сграда овчарник №2, ограда, сграда овчарник № 4, Р. Стам.., К.Ц., И.Ц., цалото дворно място състоящо се от 26982 кв.м. с граници: земеделски земи, път на общ.Велинград и дере, ведно с източната половина от сграда – Овчарник № 4, която цялата е със ЗП от 800 кв.м., а източната половина е със ЗП от 400кв.м., ведно с входа от пътя до сградата, ведно с 1/14 ид част от трафопоста находящ се дворното място, ведно с общата ел инсталация и ВиК инсталация.

От представения от ищеца НА № 118/14.06.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот се установява, че А. М.О. и съпругата му Ш.С.О. са продали на съсобствениците си –Ш.С.О., Р.С.О. и С.С.О., при равни пава от по 1/3 ид част за купувачите, собствените си идеални части от следните имоти:

1.

1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- дървопреработка, цялото с площ от 1548 кв.м., в местността „Гкмадош дере", представляващ имот № 032107, койтто имотът е образуван от имот е № 032099, ведно е 1/4 от построената в имота сграда - дърводелски цех, цялата със застроена площ от 407 кв.м., ведно с В и К и ел. Инсталация,

2.

1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- стопански ДВОР, целият с площ от 272 кв.м., находят се в местността „Гюмюш дере", представляващ имот № 032118, като имотът е образуван от имот с № 032099, при граници и съседи: имот № 032119 - стопански двор на Р.Б., имот № 032113 - полски път на общ.Сърница, имот № 032122 - стопански ДВОР на „Лес ГРУП 2010" ЕООД, имот № 032096 - дере на община

3.

1/4 идеална част от Поземлен имот с начин на трайно ползване- стопански ДВОР, целият с площ от 360 кв. метра, находят се в местността „Помпаш дере", представляващ имот № 032116, ведно с 1/14 идеална част от трафопоста, находят се в имота, като имотът е образуван от имот с № 0320991, ПРИ граници и съседи: имот N5 032132, им.№ 032063, им.№ 032125 –стопански двор на Р.Х. и им.№ 032121 –полски път на общ.Велинград