Решение № 661 от 14.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Благоевград, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500846 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 906589/01.06.2022 г., постановено по гр.д.№2464/2019 г., РС – гр.Благоевград е :

О С Ъ Д И Л О. Благоевград, гр.Благоевград, ул.“В.Ч.“ №3, представлявано от Директора на ОД МВР – Д.К. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Б. Т., ЕГН **********, от с. Ч, ***, следните суми:

- 1383,86 лв. /хиляда триста осемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/- представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 187,62 часа за периода 30.10.2017г. - 19.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /20.09.2019г./ до окончателното погасяване.

- 350 лв. /триста и петдесет лева/ , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по гр. д. № 2464/2019г. на РС – гр. Благоевград.

ОСЪДИЛ, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ОД на МВР - гр.

Благоевград, с адрес: гр. Благоевград, ***, представлявано от директора

Г.К., да заплати по сметка на Районен съд – гр.

Благоевградсумата от 320,35 лв. /триста и двадесет лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за производството по 1 гр. д. № 2464/2019г. на РС – гр. Благоевград и разноски за изготвената съдебно-счетоводна експертиза.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР - гр.

Благоевград. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение и се иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора,с което предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.Не са направени искания за събиране на нови доказателства.Претендират се разноски за производството пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищеца чрез пълномощника му адв. Р. В., в който жалбата е оспорена като неоснователна и се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение на БлРС.

Претендират се разноски за въззивното производство.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че в периода 30.10.2017г. - 19.09.2019г., в качеството си на държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР и изпълняващ длъжността „старши полицай“ е полагал труд при ответника при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец. Заявява, че с оглед заеманата длъжност през горепосочения период полагал труд през нощта (22:00-06:00 часа), а отработеното работно време се изчислявало сумирано. Навежда, че за целия процесен период (30.10.2017г. - 19.09.2019г.) положеният нощен труд следвало да се преизчислил в дневен чрез прилагане на коефициент 1,143 и да се отчитал като извънреден труд, който следвало да бъдел допълнително заплатен от ответника в съответствие с чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Поддържа, че за процесния период бил положил общо 1176 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1344 часа дневен труд. Сочи, че преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 168 часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. Излага, че при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 7,95 лв. Според ищеца задължението на ответника за целия период възлизало на 1383,86 лв.

2

С писмения отговор процесуалният представител на ответната страна ОД на МВР Благоевград оспорва предявените искове като неоснователни.

Няма спор между страните, ч е ищецът Д. Б. Т. в периода 30.10.2017г. 19.09.2019г., в качеството си на държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР, е полагал труд при ответника, както и че за процесния период 30.10.2017г. - 19.09.2019г. е полагал нощен труд и е работил на смени, по график при ответника О. Б. за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че за процесния период (30.10.2017г.

- 19.09.2019г.) ищецът е работил на смени - първа смяна от 06:00ч. до 18.00ча. и втора смяна - от 18:00 ч. до 06:00 часа; имал е положен труд и в условията на 24 часово дежурство – дневно и нощно, като е имал и положени часове по индивидуални заповеди за празнични дни и дежурства по конкретни мероприятия. Установява се и, че за този период ищецът е положил общо 1312 часа нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като за положения нощен труд е получил допълнително заплащане в размер на 0,25 лв. на час. Установява се, че ответникът не е извършвал приравняване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и не е заплащал допълнителни възнаграждения за извънреден труд по платежни бележки.

Изяснява се, че положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в часове с коефициент 1.143 и приравнен към дневен е 1499,62 часа за процесния период (30.10.2017г. - 19.09.2019г.). Разликата между отчетените заплатени часове и преизчислените такива е 187,62 часа, които се явяват извънредни, тъй като ищецът за всеки отработен месец е отработил редовното си работно време, по което му са се заверявали трудовият стаж и трудовата книжка.

Става ясно, че ищецът за горепосочения период е имал положен извънреден труд и труд в празнични дни, и по заповеди за мероприятия, които са били отчетени и заплатени от ответника по платежни бележки. Установява се, че сумата, която се получава от извършеното преизчисление на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за процесния период (30.10.2017г. 19.09.2019г.) е в размер на 1383,86 лв. Изяснява се, че тази сума не е била заплатена от ответника на ищеца.

Спорно по делото между страните е дали при определянето на възнаграждението на ищеца на нощния труд, през процесния период, са приложими Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които при сумирано изчисляване на работното време 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд, за да се достигне до заявения в исковата молба коефициент от 1,143/чл. 9, ал. 2 от Наредбата/.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за 3 подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира твърдяната разлика.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношения на полицейските служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения - 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е налице изрична материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно 4 спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на полицейските служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на МВР, тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.

На следващо място в чл. 188, ал. 2 ЗМВР е прието, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма, обаче, обуславя извода, че това препращане е само към Глава XV от КТ – „СПЕЦИАЛНА ЗАКРИЛА НА НЯКОИ КАТЕГОРИИ РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ“. Нормата на чл. 140, ал. 1 КТ е в Глава VII „РАБОТНО ВРЕМЕ И ПОЧИВКИ“, респективно същата не намира приложение за служителите на МВР.