Определение № 718 от 06.12.2023, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 414/2023
- Вид
- Определение № 718
- Подписан
- 06.12.2023
- В сила
- 06.12.2023
- Състав
- Полина Пенкова, Кремена Големанова, Велемира Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.3, предл.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 718 гр. Габрово, 06.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Полина Пенкова
Членове:
Кремена Големанова
Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500414 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Кепитъл дивелъпмънт 4“ ЕООД против Разпореждане №641/05.10.2023г. по ч.гр.д.№345/2023г. по описа на РС Дряново, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК против длъжника М. Н. М. за сумата от 14000евро – непогасени задължения по Нотариален акт за продажба на недвижим имот №61, том ІІ-1, рег.4239, дело №173 от 2016г. на нотариус Ж.Б., с район на действие района на СРС, с рег.№003 на НК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като неоснователно и недоказано.
В жалбата се твърди, че снабдяването с Акт обр.16 било задължение на продавача по договора. Последното задължение на купувача било в размер на 14 000евро и било поставено в зависимост от издаването и снабдяването на Акт обр.16 за обекта предметна сделката. В нотариалния акт изрично било записано, че последното плащане следва да се извърши след представяне на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата.
Самото представяне на документа нямало кат да бъде обективирано в никакъв документ, в противен случай страните щели да запишат „предоставяне, предаване“ или друго действие.
Смисълът и житейската логика били продавачът да изпълни докрай своето задължение до пълното извършване на строежа и въвеждането му в експлоатация. Това задължение било изпълнено, което било видно от представеното удостоверение. Заявява, че безспорно купувачът знаел за издаденото удостоверение, тъй като при последваща отчуждителна сделка то било цитирано в нотариалния акт.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение.
Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „Кепитъл дивелъпмънт 4“ ЕООД срещу длъжника М. Н. М. за сумата от 14000евро-непогасено задължение по Нотариален акт за продажба на недвижим имот №61, том ІІ-1, рег.4239, дело №173 от 2016г. на нотариус Ж.Б., с район на действие района на СРС, с рег.№003 на НК.
1
Първоинстанционният съд е приел, че за да бъде издаден изпълнителен лист в това производство, съдът следва да провери дали представените документи са сред изброените в чл.417 от ГПК, дали са редовни от външна страна и удостоверяват ли подлежащо на изпълнение, изискуемо вземане срещу лицето, против което се иска издаването. Ако тези предпоставки кумулативно са налице, съдът постановява издаване на изпълнителен лист.
В конкретния случай нотариалният акт представлявал годен документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК, но не удостоверявал подлежащо на изпълнение, изискуемо вземане срещу длъжника. От нотариалния акт се установява, че заявителят е продал на сочения длъжник следния недвижим имот: еднофамилна къща №2 на два етажа, изградена в груб строеж, находяща се в гр.*****, район ********, ж.к. ******, *********, с идентификатор *********, заедно с 351,44кв.м идеална част от поземлен имот с идентификатор *************, в който е разположена сградата, за обща продажна цена в размер на 140000 евро, платима, както следва: 14000 евро - преведени по банкова сметка на продавача преди сключване на договора; 112000 евро - преведени по банкова сметка на продавача при сключване на договора, като останалата част в размер на 14 000евро купувачът се е задължил да преведе по банкова сметка на продавача в десетдневен срок от деня, в който дружеството-продавач му представи удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и разрешаване на ползването й. Заявлението се основавало на твърдения, че Удостоверение №626/23.07.2020г., издадено от Главен архитект на Столична община, с което сградата, предмет на сделката, е въведена в експлоатация, е представено веднага на длъжника, без да са представени доказателства в тази насока.
Заповедния съд приел, че изискуемостта на вземането от 14000 евро, представляващи последната част от продажната цена, е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение от страна на заявителя – продавач да представи на купувача удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и разрешаване на ползването й, от който момент започва да тече десетдневният срок за превеждане на сумата по банкова сметка на продавача. В тези случаи, съгласно разпоредбата на чл.418, ал.3, предл.2 от ГПК, изпълнението на задължението на заявителя трябва да бъде установено или с официален, или с изходящ от страна на длъжника документ. Такива документи, удостоверяващи, че удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата и разрешаване на ползването й е представено на сочения длъжник, не били представени със заявлението, поради което не можело да се приеме, че вземането е изискуемо.
Настоящият състав намира следното :
Проверката, която следва да се извърши от заповедния съд, сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на доокумент по чл.417 ГПК се ограничава до това дали представените документи са сред изброените в чл.417 от ГПК, дали са редовни от външна страна и удостоверяват ли подлежащо на изпълнение, изискуемо вземане срещу лицето, против което се иска издаването.
В настоящия случай представения Нотариален акт за продажба на недвижим имот №61, том ІІ-1, рег.4239, дело №173 от 2016г. на нотариус Ж. Б., с район на действие района на СРС, с рег.№003 на НК е валиден документ по смисъла на чл.417, т.3 от ГПК, но същият не удостоверява подлежащо на изпълнение, изискуемо вземане срещу длъжника.
Съгласно трайно установената съдебна практика когато изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. Законът изисква съществуването на вземането да се удостовери с документите, изрично посочени в чл.417 от ГПК, като относно настъпването на изискуемостта може да се преценяват и други доказателства по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК.
Видно от съдържанието му страните по нотариалния кат са се договорили последната вноска от цената в размер на 14000евро да се заплати от купувача в десетдневен срок от дена, в който дружеството –продавач (заявителя) му представи удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата и разрешаване на ползването й. По делото не са представени доказателства, че заявителя е изпълнил своето насрещно задължение да представи удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация на купувача, поради което следва се приеме, че вземането му не е изискуемо.
Обстоятелството, че купувача се е възползвал от процесното удостоверение е наведено едва във въззивното производство. Освен това от този факт не следва и не може да 2 следва извода, че това удостоверение му е било предоставено то продавача. Възможно е купувача да се е снабдил с него от трето лице- напр.Общината или друг собственик на имот в сградата. Задължението на купувача възниква от момента, в който продавача му представи удостоверението за въвеждане в експлоатация на обекта, а не от момента, в който купувача узнае за него или се снабди с него.
Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на Дряновски районен съд следва да бъде потвърдено, като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №641/05.10.2023г. по ч.гр.д.№345/2023г. по описа на РС Дряново
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3