Определение № 418 от 20.10.2022, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 418 гр. Разград, 20.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Валентина П. Димитрова

Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20223300500283 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх. № 7719 от 08.09.2022г. , по описа на РС - Разград, подадена от адвокат В. А. П. от АК – Пловдив, действащ като пълномощник на ищеца А. С. И., п р о т и в протоколно определение по Протокол № 591 от 01.09.2022г. постановено по гражданско дело № 20213330102270 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за постановяване на привременни мерки, /упражняването на родителските права по отношение на децата бъде предоставено на ищеца, да бъде определено местоживеенето на децата при ищеца, а на майката бъде определен режим на лични отношения с децата, както и майката да заплаща издръжка на децата/, при висящност на настоящия процес по реда на чл. 59, ал. 9 СК, на осн. чл. 323 ГПК.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като делото бъде върнато за произнасянето на съда по съществото на искането. Сочи, че по въпроса за допустимостта на привременни мерки по чл. 323 ГПК в производство по чл. 59, ал.9 СК съдебната практика е противоречива, но уважаването на искането за привременни мерки ще бъде в интерес на децата. Излага подробни съображения. Представя съдебна практика.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна - Д. Р. Д..

Разградският окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба 1 оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за не основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Настоящият състав възприема мотивите на първоинстанционният съд за правилни и на основание чл. 272 във вр. чл. 278, ал.4 ГПК препраща към тях. В допълнение счита за нужно да отбележи следното:

Производството по делото пред РС е образувано по предявен от настоящия частен жалбоподател иск, с правно основание чл. 59, ал. 9 във вр. чл. 127, ал.2 СК, за иземение на постановените мерки с влязло в сила съдебно решение от 30.10.2013г. по гр.д. № № 9503/2013г. на СРС, I I I г.о., 84-ти състав.

По заявеното от частния жалбоподател особено искане за постановяване на привременни мерки РС се е произнесъл с обжалваното определение, оставяйки го без разглеждане като процесуално недопустимо.

За да постанови това РС е приел, че определянето на привременни мерки е недопустимо, доколкото по отношение на чл. 59, ал.9 от СК няма изрична законова уредба, липсва и възможност за постановяване на привременни мерки в такъв процес. Посочил, че в случая са налице мерки, тъй като има влязло в сила решение, което регулира отношенията на всеки от родителите с децата.

Основният спор по настоящото дело е: Допустимо ли е постановяване на привременни мерки във висящо производство по иск по чл. 59, ал.9 СК за изменение на мерките за регулиране на отношенията на родителите с дете, постановени по влязлото в сила решение?

Действително, както сочи и частния жалбоподател, съдебната практика по този въпрос е противоречива, като са налице следните две становища.

Според първото становище: Допустимо е постановяване на привременни мерки във висящо производство по иск за изменение на мерките постановени по влязлото в сила решение. В този смисъл са: Определение № 2887 от 6.11.2017 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 2146/2017 г., Определение от 15.05.2018 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 136/2018 г., Определение № 193 от 16.10.2018 г. на ОС - Видин по в. ч. гр. д. № 304/2018 г., протоколно определение от 08.10.2019 г. изменено с Определение № 40 от 10.01.2020 г. и двете на РС - Провадия по гр. д. № 1279/2019 г., Определение от 08.11.2019 г. на РС - Ямбол по гр. д. № 2604/2019 г. на XVI-ти граждански състав, Определение о т 09.06.2016 г. изменено с протоколно определение от 14.07.2016 г. постановени по гр. д. № 74097/2015 г. на Софийски районен съд, 117-ти състав. В този смисъл е правната теория - С.Г., " Практически проблеми на новия Семеен кодекс ", издателство Сиби, 2011 година, ISBN 9789547307353, стр. 130 и сл., където се приема, че: "Последващите спорове 2 за изменение на мерките не съдържат никакви особености относно лицата, предпоставките и сроковете, за да не се отнася и до тях възможността да се даде временно разрешение на спора, докато тече процедурата по събиране на доказателствата за окончателното разрешаване на спора".

С п о р е д в то р о то становище: Не е допустимо постановяване на привременни мерки във висящо производство по иск за изменение на мерките постановени по влязлото в сила решение. В този смисъл са: Определение № 1701 от 17.06.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1144/2020 г. и потвърденото с него определение № 3714/5.03.2020 на ВРС-ХVІ с-в по гр. д.

№ 18857/2019г., Определение № 3779 от 16.11.2020 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 3171/2020 г.

Тази противоречива практика не е преодоляна с тълкувателно решение по чл. 130 ЗСВ.

Настоящия съдебен състав споделя второто становище.

Целта на привременните мерки във висящ брачен процес, посочени в чл. 323 ГПК, както и във висящи производства при спор между родителите за упражняването на родителски права /чл. 127, ал. 3 СК/ или в производства за ограничаване или лишаване от родителски права /чл. 133, ал. 3 СК/ е да бъде защитен интересът на децата, докато липсва все още трайна уредба на мерките. Така случаите, в които е възможно постановяването на такива мерки са изрично посочени от законодателя в нормите на чл. 323 ГПК, чл. 127, ал. 3 СК и чл. 133, ал. 3 СК и касаят висящи производства, в които предстои да бъдат определени първоначалните мерки за регулиране на отношенията на всеки от родителите с детето/децата. Посочените норми са специални и не могат да бъдат тълкувани разширително, за да се приеме, че и в други хипотези, непосочени изрично в закона, биха могли да бъдат постановявани привременни мерки. От изложеното следва, че щом като по отношение на производството по чл. 59, ал. 9 СК няма изрична законова уредба, следва, че липсва и възможност за постановяване на привременни мерки.

В процесния случай, вече има постановено и влязло в законна сила решение, т. е. налице е трайна уредба на отношенията на родителите с децата.

Макар съдебните решения в частта за упражняването на родителските права, режима на лични отношения, определяне местоживеенето на детето да имат характера на спорна съдебна администрация и затова не се ползват със СПН, налице е трайна уредба на личните отношения между родителите и детето, която има действие докато не бъде установено по съдебен ред наличието на новонастъпили съществени обстоятелства, даващи основание за промяната им. Казано с други думи, определените мерки са приложими до момента на постановяването на нови такива с влязло в сила решение.

С оглед изложеното по-горе въззивният съд приема, че молбата на жалбоподателя за определяне на привременни мерки от РС е процесуално недопустима и затова следва да бъде оставена без разглеждане.

Съвпадащите правни изводи на двете съдебни инстанции предпоставят 3 потвърждаване на обжалваното определение.

Воден от горното, СЪДЪТ,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по Протокол № 591 от 01.09.2022г. постановено по гражданско дело № 20213330102270 по описа за 2021 година на Районен съд – Разград, с което е оставена без разглеждане молбата на А. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. Х., бл.

61, ет.2, ап. 79, с настоящ адрес гр. Пазарджик, ул. Преспа № 2, ет. 11, ап. 54 , за постановяване на привременни мерки.

Препис от определението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определение подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховен касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на основание чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4