Протокол № 137 от 04.07.2022, Окръжен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 137 гр. Разград, 01.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Й.а

Членове:

Атанас Д. Христов

Петър М. Милев при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева

Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223300600148 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. КР. Н. лично с адв.М.М..

ВЪЗЗИВАЕМАТА Ц. ИЛ. М., уведомена по телефона, не се явява, за нея адв. Д.Б..

Адв.М.: Да се даде ход на делото.

Адв.БОРИСОВ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото:

С Присъда № 8 от 22.02.2022 г. по НЧХД № 223/2021 г. по описа на РС Разград подсъдимият Н. КР. Н. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 31.03.2021 г. в гр. Разград е причинил лека телесна повреда на Ц. ИЛ. М. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.

130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54 във връзка с чл. 57, ал. 1 от НК му е наложено наказание „пробация“, включващо следните пробационни мерки: (а) задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност на изпълнение два пъти седмично; и (б) задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Със същата присъда подс. Н. е осъден да заплати на Ц.М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 800 лв. ведно със законната лихва от датата на деликта 31.03.2021 г., като за горницата до пълния предявен размер от 1 500 лв. искът е отхвърлен 1 като неоснователен. Подсъдимият е осъден за плати на Ц.М. 174 лв. като разноски за съдебното производство, като и е осъден да заплати по сметка на РС Разград съдебни разноски в размер на 170 лв., както и 50 лв. държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Против осъдителната присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник адв. М.М., с която се обжалва така постановената присъда както в наказателната й част, така и в гражданската й част. Жалбата е бланкетна, като адв. М. сочи, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде оправдан изцяло, а предявеният граждански иск да бъде отхвърлен.

Алтернативно, ако се приеме, че в хода на производството са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

На основание чл. 320, ал. 4 от НПК е постъпило и допълнително писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата. Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушения на основните принципи на НПК за разкриване на обективната истина (чл. 13 от НПК) и на правото на защита (чл. 15 от НПК), като е отказано доказателственото искане на защитата за повторен разпит на свид. Валентина Габровска за изясняване на пълнотата относно фактическата обстановка по случая. Наведени са доводи, че свидетелката не е изложила изявления напълно подкрепящи изпълнителното деяние, като липсата на доказателствена дейност от страна на тъжителката е заместена от съда от предположения, което съставлява съществено процесуално нарушение. Посочено е, че свид. Габровска е единственият свидетел очевидец, като нейният разпит може да доведе до разкриване на обективната истина. Сочи се, че като е отказал допълнителния разпит на свидетелката, съдът е ограничил правото на защита на подсъдимия.

На следващо място, като съществено процесуално нарушение жалбоподателят счита, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, понеже не се установявало от доказателствения материал сочения в тъжбата механизъм на причиняване на установените при тъжителката наранявания. Защитникът изтъква, че при силно блъскане от страна на подсъдимия и падане на земята на пострадалата последната би следвало да има и счупвания, за каквито няма събрани данни. Навеждат се твърдения, че възприетият механизъм на настъпване на травматичните увреждания не се подкрепя от доказателствения материал по делото.

Жалбоподателят твърди, че в нарушение на процесуалните правила съдът е тълкувал показанията на свид. Й. и свид. Габровска и заключението на вещото лице по СМЕ. Сочи се, че съдът съзнателно е игнорирал показанията на служителите на ЦСМП-Разград, в присъствието на които тъжителката не е сподели за наличието на някакви травматични увреждания, нито е пожелала да бъде хоспитализирана, дори кръвното й е било нормално.

2

Жалбоподателят изтъква, че обвинението не е доказано по несъмнен начин от частния тъжител. Не се установява от доказателствата по делото, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на пострадалата. Свидетелите очевидци свид. Й. и свид. Габровска не сочат наличие на действия на подс. Н., насочени към причиняване на телесни увреждания на пострадалата, нито е установен механизмът на причиняване на нараняванията. Наведено е твърдение за неправилно приложение на материалния закон, понеже в случая бил налице институтът на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК. В същото време приложение следвало да намери и правилото на чл. 132, ал. 1, т. 4 от НК, тъй като подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение. На първо място, установявало се, че тъжителката е нападнала първа подсъдимия. За краткото време, през което се е случил инцидентът, нямало как раздразнението на подс. Н., предизвикано изцяло с поведението на пострадалата М., да отшуми за секунди.

В тази връзка жалбоподателят навежда твърдения, че наличието на това състояние се установява от разпита на свидетелите служители на МВР, посетили инцидента, и служителите на ЦСМП-Разград. В обобщение се моли за отмяна на присъдата в наказателната и в гражданската й част, като бъде постановен нов съдебен акт, с който подс.

Н. да бъде признат за невиновен и да се отхвърли изцяло предявения граждански иск.

Алтернативно, ако се приеме, че в хода на производството са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

В допълнителното писмено изложение за допълване на доводите, посочени в жалбата, е направено доказателствено искане за повторен разпит на свид. Габровска при режим на призоваване с цел изясняване на обстоятелствата около деянието, включително и относно сочените от подсъдимия факти, че пострадалата е паднала сама от собствен ръст на площадката пред жилището си и че същата се е търкаляла самоволно по пода.

Адв.М.: Поддържаме жалбата. Молим да се проведе допълнително съд следствие като доверителя ми даде обяснения.

Адв.БОРИСОВ: Считам жалбата за неоснователна и недоказана. Нямам искане по доказателствата.

СЪДЪТ дава възможност на подсъдимия да даде обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ Н. Н.: Искам още един път да кажа, че аз нито съм блъскал, нито съм удрял, даже и с твърд предмет съм бил удрял ищцата Ц.М., което абсолютно не отговаря на истината. Това го потвърди и медицинското лице, което дойде на место, че тя няма никакви наранявания ни по глава, ни по гръб, никъде, че кръвното и е било 80 на 140, което един нормален на моята възраст и 30, 40 годишен поддържа, а тя е на 80 и поддържа такова, значи тя нито е била под някакво разстройство, напрежение.

Искам още да кажа, че във времето след това, тя сама, на собствен ход пада в тях, чупи става. Как аз съм нанесъл тези удари, как съм я блъскал по земята, в стъпалата, това въобще не отговаря на истината. Напротив, тя ме буташе след като аз се обадих на 112, тя ме 3 буташе да се прибере, аз вече бях със синьо око. То има и записи от 112, където аз се обадих.

След това взе да блъска на бати М. комшията, който живее срещу нейния апартамент по вратата, аз бях на минимум 2 метра от нея, тя беше до стената, направи се, че й прилошало и направо си легна женицата. Е как аз съм я блъскал в тия стъпала, а няма никакви наранявания, както установява доктора от Спешна, който дойде да я прегледа.

И искам още нещо да кажа тя не е замахвала да ме удря, тя от втория етаж слезна на полуетажа на първия етаж, аз бях на партера, тя беше едно, две стъпала и бяхме с ляво рамо, ляво рамо, тя беше се хванала за парапета и аз бях за парапета и тя докато ми сочеше така, ме наплю и ме копна в окото с ключовете за жилището си, които държеше в нея. Аз днеска щях да съм без ляво око. Тя тръгна нагоре, това нещо много ясно се видя от Данчо, аз също бях трудно подвижен тогава, на 27.01. смених дясна тазобедрена става. Качих се нагоре след нея, аз, ако исках да отвръщам на удара, щях веднага да отвърна и да се прибера или да избягам. Аз просто исках да извикам 112 да установят случая. Веднага се снимах с телефона си, съжалявам даже, че не направих клип да се види какъв цирк изигра баба Цонка. Нито съм я удрял, нито нищо, направо си изигра един цирк жената след като се обадих на 112, тя тогава отиде и реши да легне на земята. Както питаха полицаите в какво състояние била нали легнала. Главата й беше на първото стъпало, което води към втория полуетаж, ръката и така и си кръстосваше крак върху крак. Това ударен, бит човек ли може да го направи?

Полицаите виждат ключовете в ръката й. Просто съм обвинен неправилно. Искам да отпадне тази присъда. Аз от потърпевш, ставам виновен. Днес щях да съм без едно око. Тя както стоеше с ключовете в ръката й и с един пръст ме посочва, за втори път ме плюе. Викам й:

„Жена, какво искаш от мене, че постоянно ме клеветиш?“ Пу, наплю ме. Викам: „Ти кого плюеш, защо ме плюеш?“ и в този момент е така ме копна, не е замахвала, аз не очаквах тя така с ключовете да посегне срещу мене. Има съдебно медицинско. Аз на 01.04. трябваше да отиде на контролен преглед в София при доктора, който ме оперира, наложи се синът ми да дойде от Търново да ме вземе и той да ме закара в София на контролен преглед и аз с тъмни очила се явявам пред професора, за срамотите, да си крия синьото око.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Адв.М.: Моля ви да уважите въззивната жалба и да отмените изцяло присъдата на РРС постановена по нчхд № 223/2021 г. по описа на същия съд. Да приемете, че обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Поддържаме изцяло съображенията изложени в допълнително писмено изложение сочещи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Считам, че от събраните по делото доказателства – гласни, писмени, експертизи не се установи по несъмнен начин механизма на причиняване на телесните увреждания на тъжителката като сочения такъв в частната тъжба не кореспондира на обективно 4 установените находки на тъжителката.

Както сме заявявали многократно в хода на производството няколко месеца по-късно от провеждане на първото по делото заседание тъжителката е паднала от собствен ръст и е получила изключително тежки фрактури, което означава, че костната й система е такава, щото, ако доверителят ми беше осъществил това деяние, за което е обвинен, тъжителката нямаше да получи само такива наранявания, каквито установява СМЕ, а значително потежки такива. Тъжителката сочи в тъжбата, че била хващана с две ръце, че е блъскана първо в дървената врата, притискана, блъскана в стена, удряна с ръце, съборена на земята, всичко това според нас е недоказано по несъмнен начин в хода на производството.

От друга страна поддържаме и съображенията изложени в раздел втори от допълнителното писмено изложение за неправилно приложение на материалния закон института на неизбежна отбрана по чл. 12 от НК, съответно приложение на нормата на чл.

132, ал. 1, т. 4 от НК.

Поведението на подсъдимият по обаждане на национален телефон 112, запазване на местопрестъплението осъществено спрямо него от тъжителката са правомерни действия.

Налице са показания на свидетели, пристигнали непосредствено след инцидента, както полицейски служели, така и служители от ЦСМП. Тези доказателства незнайно защо са убягнали на съдебния състав при анализа на доказателствата и са игнорирани от съда. Не са проверени всички възможни версии. Според нас неправилно съдебният състав е приел, че доверителят ми е причинил телесните увреждания на Ц. ИЛ. М., за което го е признал за виновен и го е осъдил с осъдителната присъда.