Решение № 754 от 19.06.2019, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Варна, …………………2019г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА

ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

Мл.с. Н. ДОЙЧЕВ при секретар ГАЛИНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев в.гр. дело №

458 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от В.А.Б. срещу решение № 4669/19.11.2018г. по гр.д № 1820/2018г. на ВРС, с което е признато за установено на основание чл.108 от ЗС, по отношение на В.А.Б., че Н.Д.Д. и А.Д.Д., са собственици на по 1/8 (една осма) идеална част всеки от тях, а Ю.Т.П. на 6/8 (шест осми) идеални части от находящите се в поземлен имот с идентификатор *** два самостоятелни обекта с идентификатори ***, с площ от 18 кв. м. и

*** с площ от 19 кв. м. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение: няма, с начин на трайно предназначение: хангар, депо, гараж, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, както и че ищците Ю.Т.П. и Д.Б.С., са собственици на по 1/4(една четвърт) идеална част (или общо на 1/2 идеална част) от Поземлен имот, находящ се в град Варна, Община Варна, област Варна, район „Аспарухово", м. „Вилите", с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.0б.2008г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-6609/25.08.2015г. на Началника на СГКК-Варна, с трайно предназначение на територията: земеделска, с номер по предходен план 172, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, *** и ***, с площ от 1428 кв. м., попадащ в имот с пл. № 2173 по кадастралния план от 1968г. на кв."Аспарухово", гр. Варна, с площ от 2412 кв.м., като е осъден ответникът В.А.Б., да предаде на ищците Н.Д.Д., А.Д.Д., Ю.Т.П. и Д.Б.С., владението на гореописания поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изградените в него два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***, в съответствие с притежаваните от ищците идеални части, както следва:

1) 1/2 (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** на Н.Д.Д.;

2) 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** на А.Д.Д.;

3) 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, 6/8 (шест осми) идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** и 6/8 (шест осми) идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** на Ю.Т.П.;

4) 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор *** на Д.Б.С..

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС противоречи на материалния закон, постановено е при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Посочва се, че районният съд е направил неправилни фактически и правни изводи. Твърди се, че въззивникът е придобил имота чрез осъществявано давностно владение, което било доказано. От първостепенно значение били събраните по делото свидетелски показания, като се прави анализ на показанията на свидетелите, разпитани по делото. В тази връзка се посочва, че именно свидетелите на ответника са доказали периода на придобивната давност. Моли се за отмяна на първоинстанционото решение, а искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата страна Н.Д.Д. и А.Д.Д.. Намира жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно. Посочва, че въпросът за придобивната давност е решен в предходен съдебен процес с решение на ВРС, с което е било прието, че владение с намерение за своене не е осъществявано от въззивника, поради което било недопустимо да се въвежда отново в настоящия процес. Отделно от това, намира за недоказано възражението за придобивна давност, като се излагат подробни съображения. Счита, че въззивникът има качеството на държател. Прави се подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Моли за оставяне без уважение на въззивната жалба, а решението на ВРС да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

По делото е постъпил и отговор от процесуалния представител на въззивамите Ю.Т.П. и Д.С.. Изразява подробно становище, свързано със законосъобразността на решението на ВРС.

Счита, че ангажираните от въззиваемите писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин упражняваната фактическа власт от ответник-въззивник, която представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 от ЗС. Прави се подробен анализ на събрания доказателствен материал и се коментира,респ. оспорва всеки един довод във въззивната жалба. Цитира съдебна практика на върховния съд. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за постановяване на решението, с което да бъде потвърдено решението на ВРС.

Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

В о.с.з. въззивникът, чрез своя процесуален представител поддържа подадената въззивна жалба. Моли за уважаването й. Въззиваемите, чрез своите процесуални представители, оспорват въззивната жалба, поддържат писмените отговори. Молят за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

По така предявените искове:

Производството по делото е образувано по искова претенция, с правно основание чл.108 от ЗС, предявена от Н.Д.Д., А.Д.Д., Ю.Т.П., Д.Б.С. срещу В.А.Б. за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на В.А.Б., че Ю.Т.П. и Д.Б.С. са собственици на по 1/4(една четвърт) идеална част (или общо на 1/2 идеална част) от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр. Варна, както и да се приеме за установено по отношение на В.А.Б., че на основание наследствено правоприемство Н.Д.Д. и А.Д.Д., са собственици на по 1/8 (една осма) идеална част всеки от тях, а Ю.Т.П. на 6/8 (шест осми) идеални части от находящите се в поземлен имот с идентификатор *** два самостоятелни обекта с идентификатори ***, с площ от 18 кв. м. и *** с площ от 19 кв. м. по

КККР на гр. Варна, както и да се осъди В.А.Б. да предаде на ищците - Н.Д.Д., А.Д.Д.,

Ю.Т.П. и Д.Б.С. владението на гореописания поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изградените в него два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***, в съответствие с притежаваните от ищците идеални части, както следва:

1. 1/2 (една втора) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** на Н.Д.Д.;

2. 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** и 1/8 (една осма) идеална част от самостоятелен обект с идентификатор *** на А.Д.Д.;

3. 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, 6/8 (шест осми) идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** и 6/8 (шест осми) идеални части от самостоятелен обект с идентификатор *** на Ю.Т.П.;

4. 1/4 (една четвърт) идеална част от поземлен имот с идентификатор *** на Д.Б.С..

Ищците твърдят, че са придобили процесния поземлен имот с идентификатор *** по следния начин:

Посочват, че Александър

Теохаров Дошков е закупил през 1942г. недвижим имот (хавра), находящ се съгласно доказателствен акт за собственост в град Варна, във варненските лозя, в м. „Кьошк баалар" с площ от 2 500 (две хиляди и петстотин) кв.м., а съгласно актуална скица с площ от 1 428 кв.м., който имот е със стар пл. № 2173, включващ поземлен имот с идентификатор *** и част от имот с идентификатор ***, по КККР на гр. Варна.

На следващо място се посочва, че през 1967г. А.Д. дарил закупеното от него дворно място на неговата съпруга З. Т. и неговата дъщеря Е. Д. – на всяка по ½ ид.ч.

Твърди се, че Дъщеря му Е. Д. е оставила за наследници своите деца Н.Д. и А.Д., който са придобили притежаваните от нея 1/2 идеални части – всеки по ¼ ид.ч. В тази връзка се посочва, че Н.Д. и А.Д. са предявили срещу ответника В.А.Б. положителен установителен иск за собственост, който бил уважен с влязло в сила решение на ВРС по гр.д. № 10130/2015г. на 03.07.2017г. След това, А.Д. на 22.11.2017г. дарила нейната ¼ ид.ч. от поземления имот на брат си Н.Д., който станал собственик общо на ½ ид.ч. от процесния имот.

На следващо място се посочва, че съпругата на А. Д. – З. Т., от своя страна, дарила през 1969г. на своята племенница Д.Б. ¼ ид.ч. от поземления имот, а останалата ¼ ид.ч. била придобита от Ю.П. по наследство след смъртта на майка му З. Т..

Въз основа на горното, ищците твърдят, че са собственици поземления имот както следва: 1) Н.Д. – на ½ ид.ч.; 2) Ю.П. – ¼ ид.ч.; 3) Д.Б. – ¼ ид.ч.;

Ищците твърдят, че са придобили процесните две постройки върху поземлен имот с идентификатор *** по следния начин:

През 1969 г. А. Д. и съпругата му З. Т. построили процесните две постройки – едната масивна с железобетонна конструкция (бунгало), а другата – с паянтова конструкция, ползвана като склад. Навеждат твърдения, че постройките са придобити от тях в режим на СИО, тъй като били построени по време им. След смъртта А. Т., неговата ½ ид.ч. от постройките била наследена от съпругата му З. Т. и дъщеря му Е. А. Д., поради което З. Т. станала собственик на ¾ ид.ч. от постройките, а Е. Д. – на ¼ ид.ч. След смъртта на Елена Д., нейните ¼ ид.ч. били наследени от децата й Н.Д. и А.Д., всеки по 1/8 ид.ч.

Останалите 6/8 ид.ч. притежавани от З. Т., били наследени от нейния син Ю.П.Т..

По отношение на издадения в полза на В.А.Б. констативен нотариален акт, се навеждат следните твърдения:

В.А.Б. потърсил помощ от своя първи братовчед Ю.П., тъй като ответникът нямало къде да живее. Ю.П. се съгласил, като му предоставил за временно и безвъзмездно ползване поземления имот, ведно с построените в него постройки. Съгласието си дали и останалите трима съсобственици (ищци по делото), при условие, че В.Б. не възпрепятства достапа на всички съсобственици (ищци по делото) при желание от тяхна страна да ползват имота. В.Б. приел условието, като е осигурявал до лятото на 2014г. безпрепятствен и постоянен достъп до процесните имоти до лятото на 2014г. След това бил отказан достъп до имота, когато Ю.П. пристигнал със семейството на почивка, което правил всяка година. Впоследствие в полза на В.Б. бил признат бил издаден констативен нотариален акт за собственост, с който бил признат за собственик на поземления имот.

В с.з., ищците, чрез процесуалните си представители поддържат исковата си претенция и настояват за уважаването й.

Ответникът, чрез процесуален представител, поддържа тезата си, изложена в отговора, че е собственик на процесния имот на самостоятелно придобивно основание – изтекла в негова полза певече от 10 годишна придобивна давност, като в тази връзка настоява за отхвърляне на иска.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно доводите във въззивната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 73, том VII, per. № 5109, дело № 1311 от 20.10.1942г. на нотариус при Варненски областен съд, А. Т. Д. е закупил недвижим имот (хавра), находящ в град Варна, във варненските лозя, в м. „Кьошк баалар" с площ от 2500 (две хиляди и петстотин) кв.м. От приетата по делото СТЕ се установява, че по кадастралния план от 1968г. на кв. Аспарухово, гр. Варна закупеният от А. Т. Д. недвижим имот представлява имот с пл. № 2173 с площ от 2412 кв.м., който попада с изцяло понастоящем в процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна с площ от 1428 кв.м. и частично в имот с идентификатор *** с площ 726 кв.м. Този имот с пл.№ 2173 по КП от 1968г., е записан в разписните листи на А. Т. (л. 17).

През 1967г. А. Т. Д. е дарил на съпругата си З. Т. Т. и на дъщеря си Е.А. Д. по ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния поземлен имот, което се установява от представените два договора за дарение, обективирани в нотариален акт №145, том X, дело № 3763/1967г. и в нотариален акт № 175, том X, дело № 3810/19б7г. на нотариус при Варненски Народен съд. Вследствие на тези разпоредителни сделки от 1967г. А. Т.