Решение № 3733 от 21.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3733 гр. София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110102446 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК *****, представлявано от А А - Изпълнителен директор срещу Н. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, АДРЕС и ЮЛ. Б. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, АДРЕС, с която се иска да бъде прието за установено спрямо ответниците, че дължат на ищеца при режим на разделност, при равни квоти – всеки по 1/2 сума в общ размер 2728,86 лева, от които 2389,04 лева - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 312,13 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 02.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение 22,99 лева - главница за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4,70 лева лихва за периода от 31.07.2018 г. до 02.07.2021 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 43245/2021 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 1

10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като е приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент не са погасили задължението си.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват като недопустими, алтернативно като неоснователни и необосновани.

Излагат се съображения, че искът е недопустим поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответниците, като се оспорва същите да са били собственици на топлоснабдения имот в процесния период. Със същия аргумент искът се оспорва като неоснователен. Оспорва извършването на услугата доставка на топлинна енергия – твърди, че ищецът не е доставял такава в процесния имот. Едновременно с това се оспорва и размерът на доставената топлинна енергия. Претенциите, обективирани в исковата молба се оспорват по размер, по съображения, че издадените от дружеството общи фактури не представляват основание за плащане. Въведено е възражение за погасяване на вземанията по давност.

Във възражения, подадени след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК се излагат твърдения, че претендираните вземания са били предмет на предходно дело.

Претендират се разноски.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 26.07.2022 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК солидарно срещу Н. С. Р., и ЮЛ. Б. Р. за сумата от 2389.04 лева- главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 312.13 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.07.2021г., сумата от 22.99 лева – цена на услуга дялово разпределение за периода от м.06.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от 23.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането и 4.70 лева - лихва за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021г.

С разпореждане от 09.10.2021 г. по ч. гр. д. № 43245/2021 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 54.58 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение

В срока по чл.414, ал.2 ГПК са депозирани възражения от длъжниците, с които са оспорени вземанията по издадената заповед за изпълнение.

2

В срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Представен по делото е Договор за продажба на недвижим имот №94, том **, рег. № ***, дело №*** от 2002 г., с който В П Б е продала на Н. С. Р. следния твой недвижим имот:

АДРЕС

С молба-декларация от 10.09.2002г. ответникът Н. С. Р. до директора на Т.Р. „СофияИзток“ е поискал да бъде открита партида на адрес: АДРЕС като е посочено, че семейството на заявителя се състои от двама члена.

С договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №17 , том I, рег.

№1477, дело №37 от 212 г. ипотекарните длъжници са учредили договорна ипотека върху АДРЕС като са декларирали, че същите са собственици на имота.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС от 31.07.2022 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор от 20.09.2022 г. между с „ФДР“ ООД и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор от 06.11.2007 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и „ФДР“ ООД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че aбонатната станция топлозахранва два входа - В и Г. Общия топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на ТЕ в 00.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители: за отопление /имот и сградна инсталация/ и БГВ.Вещото лице е посочило, че радиаторите в имота са били демонтирани преди процесния период, а банята има щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред. За процесния период има служебно изчислена ТЕ за отопление от щранглира в банята, за която няма техническа възможност за монтаж на ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление. Служебното изчисление е на база обща инсталирана мощност на щранг-лирата в размер на 680W, умножена по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/, умножена по к- фактор 0.34, умножена по ТЕ за една редуцирана единица. През процесния период сградната инсталация е изчислявана по формула приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007г. върху пълната отопляема кубатура 204куб.м., съгл. акт за разпределение на кубатурата, представен на в.л. Към изчислената стойност по формулата се прибавя ТЕ на отоплителни тела надхвърлили инсталираната топлинна мощност. В процесния имот през процесния период няма поставен, узаконен водомер за 3 топла вода, което е отбелязано в отчетен формуляр от предходен период 20.05.2017г. с подпис на потребител. За двата периода 18/19г. и 19/20г. в отчетните формуляри от 02.06.2019г. и 06.06.2020г. с подпис на потребител са отбелязани 2 броя потребители. За процесния период има изчислена ТЕ за БЕВ на база 2 броя потребители, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител. Поради разлика в показанията на общия водомер в абонатната станция за 18/19г., изчисленото количество топла вода е коригирано с коефициент на специфичният разход за подгряване на вода: за период 05.201810.2018г. с 1.210817 и за 11.2018-04.2019г. с 1.068862. Корекцията е за всички абонати, вместо само за неотчетените абонати или абонати с нередовни водомери. Вещото лице счита,че изравнителните сметки изчислени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334/07г. изменение от 01.06.2014г. Вещото лице е заключило, че изчислената сума за БГВ за период 18/19г. е занижена, тъй като разликата от показанието на общия водомер е следвало да се разпредели само на абонати с нередовни водомери или неотчетени водомери. ТЕ за отопление от сградна инсталация е изчислена в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г. и Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за процесния период за отопление на сградна инсталация и имот и БГВ е 2338.78 лева.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания от страна от ответниците за процесния период по издадените фактури за топлинна енергия, както и по фактурите за дялово разпределение.