Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 158 от 06.04.2022, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 29/2022
Вид
Решение № 158
Подписан
06.04.2022
В сила
21.06.2022
Състав
ДИМИТЪР КРЪСТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2,т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 102ал · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 5 и ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 139, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Велико Търново, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР КРЪСТЕВ при участието на секретаря СТЕФКА СТ. И. като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно наказателно дело № 20224110200029 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от адв. М.Б. в качеството на проц.представител на Л. Г. Р., против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8504472806, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за административно нарушение на чл. 139ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП вр.чл. 102ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 179ал.3 вр. чл.187а ал.1 от ЗДв.П, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. В жалбата се твърди, че при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия материален закон. Счита, че в случая не е извършено административно нарушение, тъй като била заплатена винетна такса за конретното МПС. В случая е допусната техническа грешка от друго лице - служител на бензиностанция, при въвеждане на регистрационния номер на лекия автомобил, което не можело да бъде вменено във вина на собственика на МПС. Отправя искане за отмяна на обжалвания електронен фиш, както и присъждане на направените по делото разноски.

В последното съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез упълномощения си процесуалния си представител, заема становище, с което оспорва подадената жалба и направеното в нея искане. Отправя искане до съда да потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразенн. Претендира присъждане на юрк. възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Административнонаказателното производство е инициирано с издаването на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №8504472806, издаден от АПИ гр. София. С него на Л. Г. Р. е вменено извършване на нарушение на чл. 139ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. чл.

102ал.2 от ЗДвП. При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено е било отразено, че на 07.03.2021г. в 09:25часа, било установено нарушение №ВD1667278FE769E1E053031F160A44F2, с ППС лек автомобил "Фолксваген Пасат", с регистрационен номер А 5223 МХ, с обща техническа допустима максимална маса 1880, брой оси 2, категория ППС: ЕВРО 2, в Община Велико Търново, по път I - 4, км 133+194, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. За описаното нарушение и на основание чл. 179ал.3вр.чл.187а ал. 1 от ЗДвП, на Л. Г. Р. било наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. Същият бил връчен на лицето на 17.12.2021г. Нарушението e било установено с устройство №40291, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I - 4, км 133+194.

Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка, такава е била заплатена на 24.04.2020г. - винетка №20042460597634 за сумата от 97 лева, Категория - К3, за ППС с рег. № А 5223 МК, валидна от дата 24.04.2020 г. до 23.04.2021г..; Електронна тол система - Интелегинтни трафик системи - АД чрез партньор ОМВ България ООД /стр. от 10-12 от делото/. От представеното заверено копие на декларация за активиране на електронна винетка, подписана от лицето Д.Р. се установява, че същият собственоръчно е вписал като рег. № на л.а. /правилния такъв/, а именно - А 5223 МХ, като е отразил начална дата на валидност - 24.04.2020г., но служителят при ОМВ България, погрешно, е въвел в информационната система последния знак от номера, а именно вместо правилно декларирания номер А 5223 МХ, е отразен А 52 23 МК. Видно е от декларацията, че деклараторът /Д.Р./ не е потвърдил съвпадението на собственоръчно отразените от него в декларацията данни при активиране на електронната винетка, с тези в електронния вариант и не е положил подпис на мястото за "декларатор", а неговия подпис е налице единствено в частта, в която се изисква собственоръчно деклариране на данните.

При това е налице техническа грешка, при въвеждането на данните за регистрационен номер на лекия автомобил, осъществено от трето лице - служител при ОМВ България ООД. От представеното копие от СР МПС Част II /стр. 13 от делото/ се установява, че собственик на процесното МПС е жалбоподателят Л.Р.. От приложения снимков материал към ел.фиш/стр. 20 и 21/ се установява, че л.а. с рег. № А 52 23 МХ се е движел по път, включен в обхвата на платената пътната мрежа и по конкретно - път I - 4, км 133+194 нарастващ километър, за който в информационната система на АПИ липсват данни за заплатена винетна такса.

Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

2

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

Съобразно Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата, е предвидено, че се заплащат такси за преминаване по платената пътна мрежа, с която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време, и на база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни последици за всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси. Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - за движение на ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, се дължи заплащане на винетна такса. В чл. 10 а, ал. 7 от ЗП е предвидено, че това са МПС, които имат най малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които имат най малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост. Съобразно разпоредбата на чл. 139ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на ППС-то.

Санкционната разпоредба на чл. 179ал.3 от ЗДв.П, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. В разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че "При установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното 3 средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице". За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата разпоредба по чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е извършено виновно, т.е. умишлено или по непредпазливост.

Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е извършено административното нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, е необходимо да бъде установено, че субекта на адм.нарушение/водач, собственик или ползвател/ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената пътна мрежа. В конкретния случай, от обективна страна е установено, че към дата - 07.03.2021г., е била заплатена годишна винетна такса за ППС с рег.

№ А 52 23 МХ. При закупуването на винетен стикер лицето /Д. Р./ декларира регистрационния номер и категорията на превозното средство. Техническата грешка при посочването на последния знак от рег. № А 52 23 МХ на превозното средство или неправилното отразяване - в конкретния случай от служител при оператора ОМВ България ООД, не може да бъде вменено във вина на собственика и/или лицето, което управлява 3

ППС-то и в този смисъл не се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за заплащане дължима винетна такса при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл липсва умисъл/пряк или евентуален/ и непредпазливост/под формата на самонадеяност или небрежност/ за осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е било уверено, че след като заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за лек автомобил с рег № А 52 23 МХ, е изпълнило добросъвестно задължението, което законът му вменява. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние е предвидено, че отговорността при неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. Следва да се отчете, че към момента на нарушението - 07.03.2021 г., законът не съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса /при неправилно деклариране или допусната техническа грешка./ Възможност за коригиране и поправяне на контатирани грешки към момента на извършване на нарушението (07.03.2021г.) не е съществувала, тъй като такова е предвидено, едва към момента на произнасяне на съда, с направените изменение в закон за пътищата (ДВ. бр. 23, вл. в сила на 19.03.21г.) Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че съгласно раздел ІV от Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване, не съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса. Дори нещо повече - изрично е отразено в т. 24, изречение 2 от Общи правила е предвидено, че "не подлежат на възстановяване суми, събрани за пътни превозни средства, когато не са правилно декларирани неговата категория, държавата по регистрация, емисионен клас или регистрационният номер". При това положение, след като не е предвидено връщане на заплатена винетна такса, то във всеки случай, при който е констатирано разминаване между регистрационен номер и категория на превозното средство, следва да бъде разгледан от контролните органи/респективно административнонаказващия орган и да бъде признато заплащане на винетна такса за конкретния автомобил. В този смисъл административно наказващият орган е следвало да съобрази начина на закупуване на винетки, възможностите на системата, наличието на техническа грешка и получаването на паричните средства от административния орган и да приложи чл. 28 от ЗАНН, като предупреди нарушителя. Като не е извършил това е налице неправилно приложение на материалния закон. На следващо място - сочената норма обаче, не би могла да обоснове административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП, тъй като от доказателствата по делото се установи, че жалбоподателя е собственик на МПС - л.а. "Фолксваген Пасат", с рег. № А 52 23 МХ, и поражда задължението за съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати наново винетна такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. В случая обаче данните са 4 били декларирани от лицето Д.Р. - стр. 10. Ако се приеме противното, то лицето би понесло административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните, а не за самото административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, тъй като нормата предвижда задължение за водача за заплащане на винетна такса, което самият той добросъвестно е изпълнил. В този смисъл аргументирането на административнонаказващият орган на сочената норма, противоречи от една страна на действителния смисъл на разпоредбата, а също така и на целта на закона. Освен това и към настоящия момент единственият вид винетна такса от категория КЗ и стойността й е еднаква, независимо от категорията на превозното средство. В случая е изключен умисъла/в двете форми пряк и евентуален/ и самонадеяността, тъй като предполагат съзнаване от дееца на обстоятелството, че не е заплатена винетна такса. При това е била заплатена такава, като е допусната техническа грешка от трето лице при въвеждане данните на МПС. Единствено би могла да се обсъжда небрежността, т.е. деецът да не е съзнавал това обстоятелство, но да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасните последици. Виновното поведение на трето лице изключва и тази форма на вина.