Решение № 64 от 25.04.2017, Районен съд - Карнобат

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64 / 25.4.2017г. гр.Карнобат,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав

На двадесет и втори март, две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Татяна Станчева

Секретар: В.Х. като разгледа докладваното от съдия Татяна Станчева гр.дело № 570 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба на ищеца Д.С.Г. *** с ЕГН **********, с която е предявила срещу ответника ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат, ЮИДП Сливен с адрес: гр.Карнобат, ул.“Москва“ № 1, ЕИК: 2016176540260, представляван от инж.С.Т.В., при условията на кумулативно обективно съединяване искове по чл. 344, ал.1, т.1- т. 3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за незаконно и отменено като такова уволнението ѝ въз основа на Заповед № РД-019/17.06.2016 г. на Директора на ТП „ДГС Карнобат“ и възстановяването ѝ на заеманата преди уволнението длъжност. Обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ - за оставането на ищцата без работа, поради незаконното ѝ уволнение е за периода от 17.06.2016г. до 17.12.2016г. в размер на 6 брутни възнаграждения, всяко по 800лв. или в общ размер от 4800лв. Предявен е иск по чл.220 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на едно брутно трудово възнаграждение на ищцата в размер на 800 лв. В случай, че не бъдат уважени исковете по чл.344, ал.1 от КТ, при условията на евентуалност се предявяват искове по чл.222 от КТ – обезщетение оставане без работа за периода от 17.06.2016г. до 17.07.2016г. в размер на 800 лв. и по чл.224 от КТ, за полагаем и неползван от ищцата платен годишен отпуск за последните три години от 17.08.2013 г. до 17.06.2016 г. общо за 20 дни, в общ размер от 800.00 лева, както и за обезщетение по чл. 159 от КТ за неначислен и незаплатен допълнителен платен годишен отпуск за синдикален член за периода от 17.08.2013 г. до 17.06.2016 г. в общ размер от 872.70 лева. Предявен е иск за присъждане на премиални заплащания –допълнително трудово възнаграждение за периода от 17.08.2013г. до 17.06.2016г. в размер на 2400лв., както и иск за осъждането на ответника да плати на ищцата зимно и лятно облекло за периода от 17.08.2013г. до 17.06.2016г. в общо размер на 1800.00 лева, и за осъждане на ответника да плати на ищцата обезщетение за полагаеми очила за работа с компютър, за периода от

17.08.2013г. до 17.06.2016г. в размер на 300.00 лева, дължими от ответника в края на всяка календарна година, както следва: за периода 17.08.2013 г. – 31.12.2013 г. – 50.00 лева, за периода 01.01.2014г. - 31.12.2014 г. – 100.00. лева, за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – 100.00 лева и за периода 01.01. 2016 г. –17.06.2016 г. – 50.00 лева.

Твърди се от ищцовата страна че при уволнението не са спазени принципите на чл.329 от КТ и в предприятието не са оставени на работа работниците с по-висока квалификация и тези които работят по-добре. Твърди се че ищцата е член на синдикалната организация на КНСБ от постъпването си на работа в ДГС Карнобат и се ползва от закрила при уволнение като синдикален член, което е предвидено в КТД и КТ, като преди уволнението работодателят не е поискал съгласието на съответния синдикален орган, с което е нарушил чл.333, ал.4 от КТ. На следващо място се сочи, че ищцата е трудоустроена и съгласно чл.333 от КТ, преди прекратяването на трудовото правоотношение работодателят е бил задължен да вземе разрешение от Инспекцията по труда, което не е направил, което е основание за отмяна на уволнителната заповед като незаконна.

Върху предявените искове се претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба -17.08.2016г. до окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа исковите претенции и моли за тяхното уважаване.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът ТП "ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО" –Карнобат е представил писмен отговор, с който е оспорил предявените искове, за което е изложил подробни съображения и моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание, ответникът чрез упълномощените си процесуални представители моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.

Представя писмени бележки. Претендира разноски.

По делото беше приета ССчЕ, неоспорена от страните.

Карнобатският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника като отчетник - счетоводство с трудов договор за неопределено време. Видно от заключението на ССчЕ брутното трудово възнаграждение на ищцата е в размер 978,20 лв., формирано от основна заплата 730,00 лв. и 34 % клас - 248,20 лв.

Ищцата е освободена от заеманата длъжност със заповед № РД-10-019/17.06.2016г. на директора на ТП“ДГС Карнобат” на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ-съкращаване в щата, като в мотивите на заповедта е посочено, че прекратяването на ТПО е извършено въз основа на Решение по Протокол № 12 от 19.10.2015г. на УС на ЮИДП – Сливен, поради промяна на длъжностното разписание – закриване на щатната бройка „отчетник-счетоводство“. Заповедта е връчена на ищцата на 17.06.2016г.

Предвид направеното от ищеца оспорване на заповедта за уволнение, законосъобразността ѝ следва да се преценява от съда съобразно съответствието на посоченото в нея основание за това и действителното фактическо положение. Доказателствената тежест за доказване на законосъобразно упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в заповедта основание, има работодателят.

До прекратяването на ТПО на ищцата се е стигнало след като със заповед № РД – 49-230 от 17.06.2015 г. на Десислава Танева –министър на земеделието и храните е закрито ДГС Сунгурларе, поделение на ЮИДП Сливен и неговата територия е преминала към ТП ДГС Карнобат.

С писмо изх. № ПО 09-01936/20.10.2015г./л.д.355, том втори/ директорът на ЮИДП –Сливен е уведомил директора на ТП „ДГС Карнобат“, че с решение на Управителния съвет на „ЮИДП ДП Сливен” е утвърдена нова структура и щат на ТП ДГС Карнобат. Съгласно утвърдената нова структура /л.д. 359, том втори/ общата численост на персонала е намалена от 70 на 50 щатни бройки, считано от 04.01.2016г., като длъжността „отчетник –счетоводство“ е съкратена и не съществува в новото щатно разписание.

Със заповед № РД-05-134 от 19.06.2015г., директорът на ТП ДГС Карнобат всички работници и служители, включително и ищцата, са уведомени за предстоящата промяна, срещу подпис /л.д.334, том втори/.

Към трудовото досие на ищцата е представено решение на ТЕЛК № 0703 от 078/21.04.2016г. В тази връзка, преди предприемане на действия по прекратяване на ТПО с ищцата, работодателят е отправил писмено запитване, връчено на ищцата на 13.11.2015г. която е посочила, че страда от психично заболяване и попада в категорията на защитени лица по чл.333 от КТ. От решението на ТЕЛК се установява, че ищцата страда от заболяване и попада под особена закрила на чл.333, ал.1 т.3 от КТ във вр. Наредба № 5 /1987г., преди прекратяване на ТПО, ответникът с писмо изх.№ 16243330 от 09.06.2016г. е поискал от ИА „Главна инспекция по труда“, разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата. С писмо № 16198326 от 15.06.2016г./л.389, том втори/ директорът на ИА „Главна инспекция по труда“ Дирекция „Инспекция по труда“ –Бургас е дал предварително разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата Д.Г..

В предприятието на ответника е създадена синдикална организация към КНСБ.

С решение № 16/01.09.2015г. УС/л.358 том втори/ на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ е приел за редовен член новоучредената синдикална организация при ТП ДГС Карнобат с трима синдикални члена, като ищцата е била секретар на синдикалната организация. Преди уволнението на ищцата, работодателят е поискал и получил съгласието на ръководството на

Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ за прекратяване на ТПО с ищцата /л.д.391, том втори/.

Предвид изложеното, съдът намира, че правото на уволнение е надлежно упражнено работодателя. Ищцата е освободена от заеманата длъжност, поради съкращаване на щатната бройка „отчетник-счетоводител“, която е единствена, в който случай задължение за работодателят да извърши подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ няма. Подборът е задължителен само когато се съкращават една или повече от няколко еднакви длъжности. В случаите на съкращаване на единствена длъжност, работодателят има право да уволни лицето, което я заема, без да е необходимо да извършва подбор. В предприятието не е назначено друго лице което да изпълнява служебните задължения на ищцата, които след нейното уволнение са разпределени между заемащите длъжностите технически секретар и завеждащ административна служба. Преди уволнението работодателят е изпълнил задължението си и е поискал съгласие от ръководството на Федерацията на синдикалните организации от горското стопанство и дървообработващата промишленост към КНСБ за прекратяване на ТПО с ищцата. Работодателят е поискал и получил разрешение за прекратяване на ТПО с ищцата и от ИА „Главна инспекция по труда“ Дирекция „Инспекция по труда“ –Бургас. По изложените съображения претенциите по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Поради неоснователността на посочените две претенции, неоснователна се явява и претенцията по чл.225 ал.1 от КТ за обезщетение за оставането на ищцата без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.06.2016г. до 17.12.2016г., общ размер от 4800лв.

По претенцията по чл.220, ал.1 от КТ.

Съгласно посочената норма, страната която има право да прекрати ТПО с предизвестие може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

В заповедта за прекратяването на ТПО на ищцата е отразено че работодателят ѝ дължи обезщетение по чл.220, ал.1 във вр. чл.326, ал.2 от КТ за срока на неспазеното предизвестие. В брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.юни е включено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ в размер на 978,20 лева, което се установява от приетата по делото СЧЕ, с оглед на което тази претенция на ищцата е неоснователна.

По претенцията по чл.222 от КТ в размер на 800 лв., предявена при условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на претенцията по чл.344, ал.1 от КТ.

Съгласно чл.222 от КТ, при на прекратяване на ТПО с работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Съгласно чл.15, ал.1 от Браншовия трудов договор на работещите в отрасъл „Горско стопанство” работодателят дължи обезщетение по чл.222 от КТ за не повече от 2 месеца. Това обезщетение, в размер на две брутни заплати - 1956,40 лв. е начислено в брутното трудово възнаграждение за м.юли 2016г. Начислената сума е преведена по дебитната карта на ищцата, което се установи от неоспорената от процесуалният представител на ищцата ССчЕ, с оглед на което претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.

По претенцията по чл.224 ал.1 КТ, предявена при условията на евентуалност.