Определение № 648 от 21.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. София, 18.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20238002901127 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ / НББАЗ / против решение № 28/27.02.2023 г. по гр.д.№ 435/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 260019/12.07.2022г. по т.д. №211/2020г. на Окръжен съд - Русе. С потвърденото решение е уважен предявеният от А. Н.

М. против НББАЗ иск, с правно основание чл. 513 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от ПТП на 22.03.2018 г., настъпило по вина на водача на товарен автомобил с турска регистрация, определено в размер на 180 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение единствено досежно извода за недоказано съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен предпазен колан. Не е оспорван както във въззивна инстанция, така и с касационната жалба, приетият от съдилищата за справедлив размер на претендираното обезщетение. Касаторът се позовава на съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд, поради несъобразяване на всички относими към възражението за съпричиняване доказателства в тяхната съвкупност, едностранчивата им оценка в полза на ищцата, игнорирайки съдържанието им за обстоятелства в полза на ответника.

Страната акцентира на въззивните си доводи, за неизясненост от първоинстанционния съд на фактическата обстановка по спора, относно ползването от пострадалата на предпазен колан към момента на ПТП, предвид необоснованост и неправилност на заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза / КМАТЕ / и неоснователно недопусната повторна такава, въпреки посочените противоречия между заключението на същата и тези на единичните експертизи, приети предходно, противоречия 1 между заключенията и обясненията на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, както и с показанията на разпитаните свидетели.

Позовава се на неотстранено от въззивния съд нарушение, с отказа му да допусне експертизата във въззивна инстанция. Счита, че по делото е останал неизяснен един важен, за установяване твърдяното съпричиняване, въпрос – дали е възможно при поставен обезопасителен колан да настъпи не просто счупване – двустранно - на множество ребра на ищцата , а счупване на няколко места на едно ребро / по две линии – на 6,7,8 ребра вляво и на 5,6,7,8,9 ребра вдясно, вкл. с разместване /. Несъобразено е и положението, в което е установен предпазния колан на място - прибран, доколкото не е коментиран изобщо протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума от същото. Съображенията на съда, основани на тезата че ако не би ползвала предпазен колан, ищцата е щяла да претърпи много по-сериозни нарушения, според страната са произволни и неподкрепени с експертен извод, какви по-сериозни от действително претърпените увреди същата е могла да претърпи. Необоснован се счита и експертният извод, на който се позовава съда, че всички получени травми, извън тази на лява подбедрица, са получени от механичното въздействие на колана върху гръдния й кош и коремната област. С последното, според касатора, е невъзможно да се обяснят множеството счупвания на гръдния кош двустранно и преди всичко тежкото нараняване на вътрешни органи. Според касатора, в хипотеза на неизяснена фактическа обстановка въззивният съд и сам е бил длъжен да допусне повторна КМАТЕ.

Ответната страна - А. М. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като процесуалните действия на въззивния съд са съобразени със задължителните указания в ППВС № 1/1953 г., т.19 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с които касаторът обосновава допълнителния селетивен критерий. Акцентира се на задължението за пълно и главно доказване на съпричиняването от страната, която носи доказателствената тежест за същото – ответникът, каквото пълно и главно доказване не е проведено.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, касаещи единствено допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, при обосноваване извода за липса на съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, настоящият състав съобрази следното :

В открито съдебно заседание от 18.04.2022 г. ищцата заявява, че е заемала задна средна седалка, без други пътници на същата , и е била с поставен предпазен колан. Заявява, че след настъпването на ПТП не е могла да мръдне , коланът бил стегнат, заяждал и се наложило съпругът й да го 2 разкопчае. В първоинстанционното производство първоначално са изслушани единични медицинска и автотехническа експертизи. СМЕ установява настъпили при ПТП следните тежки увреждания на А. М. : счупвания на 2,3,4,5,6,7,8,9,10 и 11 ребра вляво и 2,3,4,5,6,7,8,9 ребра вдясно, колекции на въздух в плевралните пространства и вляво на гръдния кош, разкъсване на слезката, наложило хирургичното й отстраняване, разкъсване на тънко черво и опоръка на тънко черво, колекция от кръв и тънкочревно съдържимо в коремната кухина, ретроперитонеална колекция от кръв, остра кръвозагуба, счупване на десни напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти поясни прешлени, счупване преден ръб на втори поясен прешлен и на лява голямопищялна кост, травма на нервните коренчета на лумбосакралния отдел на гръбначния стълб. Посочено е, че уврежданията са резултат от действието на твърди тъпи предмети и на инерционни сили при сблъсъка. Единичната САТЕ с вещо лице инж. Найденов е установила, че автомобилът, в който е пътувала пострадалата, е бил снабден с 5 бр. предпазни колани, с триточково окачване към купето, на предни и задна седалки и с въздушни възглавници само на предни седалки. Коланите от този тип са с комбинирано придържане на тялото в областта на гърдите и на корема. При действието на инерционни сили, коланът ограничава придвижването напред, но не е достатъчен за предпазване от удари в странични, корпусни детайли на автомобила. За заеманото от ищцата място вещо лице Найденов е съобразило данните в протокола за оглед на ПТП – задна седалка. От получаната травма на лява голямопищялна кост вещото лице е допуснало, че се касае за заемана задна лява седалка / зад водача /, където е бил и най-силен удара , предизвикан от товарния автомобил на делинквента. Вещото лице е посочило, че с оглед механизма на ПТП, към момента на удара върху пътниците са действали големи инерционни сили / повече от 40 пъти теглото на пътника /– основно напред, но и със странична компонента от въртене на автомобила. С оглед увредите на ищцата, вещото лице е приело, че вероятно тя е била без поставен предпазен колан, доколкото тялото е осъществило контакт с предната седалка на автомобила с цялата гръдна област. Това, според вещото лице, обяснява „настъпило масивно чупене на ребрата двустранно„ и „ травми в коремната област с остра кръвозагуба“. С инерционните сили от въртенето на автомобила се обясняват счупванията на напречни израстъци на поясни прешлени и на лявата голямопищялна кост, като изрично е посочено, че спрямо страничните инерционни сили предпазните колани не ограничават движението и контакта на телата на пътниците в страничните части на купето на автомобила, т.е. тези увреди не могат да се възприемат в причинност с непоставен предпазен колан. При разпита си в открито заседание вещото лице д-р Димитров е заявило, че прецизен отговор, за причинност между получените травми и не/ползването на предпазен колан, може да даде само комплексна медико-автотехническа експертиза. Вещото лице е пояснило, че вътрешните разкъсвания са резултат от движението и на вътрешните органи при действието на инерционни сили, което продължава и след внезапното спиране на автомобила, но счупването на ребрата, предвид анатомията им, не може да се обоснове с действието на 3 инерционните сили, а с удар в тъп, твърд предмет. Посочва, обаче, че счупване на ребрата може да се получи и вследствие на поставен предпазен колан, в който случай трябва да се проследи в кои фрактурни линии е възникнало счупването. Само „по принцип„ вещото лице е посочило, че счупване на такъв голям брой ребра не е характерно в хипотеза на поставен колан. Вещото лице от автотехническата експертиза е посочило, че от значение е типа на колана, като, в случай че е закопчаван отдясно наляво и отдолу има поясна част, не би следвало да има двустранно, а само вдясно, счупване на ребра. Оглед на автомобила, обаче, е бил невъзможен, тъй като не се пази като веществено доказателство,като каквото е бил иззет след ПТП.

Вещото лице е подчертало, че инерционните сили, в конкретния случай, са били доста високи, позовавайки се на деформаците на автомобила от снимковия материал / фотоалбума от ПТП /. Предвид голямата инерционна сила напред, при разпита си вещото лице допуска, че тялото на ищцата, заемайки средно място отзад, е влязло в контакт и с двете предни седалки.

Пак при разпита си, вещото лице е заявило, че предвид въртенето на автомобила, предпазния колан не успява да осуети движението на тялото вляво и вдясно, поради което, според заеманото конкретно място, пътникът е възможно да контактува с ляво или дясно стоящи едрогабаритни части от купето на автомобила. Експертът допуска и възможна техническа неизправност на колана, при което да е забавено действието му или да блокира при по-голямо изтегляне, в който случай е възможен контакт на тялото с двете предни седалки. Категоричност вещото лице заявява единствено по отношение на обстоятелството, че ако предпазният колан е бил изправен и е задействал съобразно техническите норми, бидейки поставен, то последствията биха били „по-малки„. Изрично и вещо бице Найденов е изключило категоричност в извода си за непоставен от пострадалата колан и посочило нуждата от изследване на въпроса от комплексна медикоавтотехническа експертиза, каквато е и допусната от съда със същите вещи лица - Пламен Димитров и Николай Найденов. В заключението на същата ударът при ПТП е констатиран като челно – страничен, нецентрален, в предна лява част за автомобила, в който е пътувала ищцата и при който автомобилът се е завъртял по посока обратна на часовниковата стрелка. При такъв удар върху телата на пътниците пърночално действат големи инерционни сили напред и наляво, а във втората фаза – допълнителна странична компонента от завъртането на автомобила първо наляво, а след това надясно. Движението на А. М. е следвало възникналите инерционни сили – първоначално напред и наляво, а впоследствие – встрани. Насетне в заключението счупванията на ребрата двустранно изрично е прието „като да отговаря да е получено от действието на диагоналната част на триточковия предпазен колан със закопчаване вляво„ . Част от вътрешните увреди са възприети като последица от счупването на ребрата и от въздействието на резки инерционни сили при внезапното спиране на автомобила, в съчетание с притискащото действие на деформирания вече гръден кош, счетено за

„ възможно да настъпи в резултат на диагоналната част на триточков предпазен колан със закопчаване в ляво „. Разкъсването на 4 тънко черво и опоръка на тънко черво са приети „ добре да отговарят като получени от действието на поясната част на триточков предпазен колан„.

Друга поредица увреди - на гръбначния стълб - са възприети в причинност с рязкото му огъване при възникналата комбинация от предно-странични инерционни сили, също прието за възможно да настъпи при поставен триточков предпазен колан - ако диагоналната част на колана е била в поразхлабена позиция и е позволила известно изместване на тялото напред , с огъване на гръбначния стълб в поясния му отдел. Увредата на голямопищялната лява кост е обяснена със съприкосновение с предна лява седалка на автомобила, но както предходно е уточнило вещото лице Найденов, ефективността на предпазния колан по отношение крайниците е ограничена. В експертизата е посочено, че при конкретния тип предпазен колан / съобразен по технически данни за автомобила /, правилно поставен и изправен и при заемана от ищцата задна средна седалка на автомобила, не е бил възможен контакт на долните й крайници / колене и подбедрици / с предните седалки и на тялото със странични корпусни детайли при установената ниска степен на деформация в страничните части на автомобила. Техническата изправност на колана, обаче, не е могло да бъде установена, поради невъзможен оглед на автомобила / разкомплектован и предаден на вторични суровини /. Така посоченото кореспондира с последващите пояснения на експертите, защо всички констатирани увреди е възможно да се получат и при поставен предпазен колан / т. 1 на ІV въпрос / , както и какви, неустановени в случая увреди, би следвало да се получат при непоставен колан / т. 2 на ІV въпрос / - травми на главата и лицето, на коленете, бедрени кости и на таза, счупване на подбедриците от огъване, вследствие заклещване на долните крайници под предните седалки. Посочено е, че категоричен отговор - какви биха били увредите при непоставен предпазен колан в конкретната хипотеза - по начало е невъзможен. При това, част от увредите са посочени като характерни за коланна травма - косо счупване на гръдната кост, счупвания на ребра по хода на косата лента на колана, разкъсване на черва. Счупванията на ребра е посочено като възможно както от действието на самия колан, така и индиректно – от огъването на гръдната клетка, но в конкретния случай може да се обоснове като последица единствено от действието на колана. Потвърдена е от вещите лица причинност с въздействието на косата лента от колана, съобразявайки конкретния механизъм на ПТП , на счупванията на ребра по две линии и с разместване. При разпита си в с.з. от 20.06.2022г. вещите лица не са се отклонили от тези си изводи. Изрично вещо лице Найденов е коментирало установим от снимковия материал факт, че предпазният колан е прибран, т.е. механизмът не е блокирал в състояние да не може да се прибере след откопчаване. Извод от прибраното му състояние - че изобщо не е задействан – не е възможен, след като вещото лице не изключва , според състоянието на колана, да се прибере и сам след задействане. Подчертано е, че видът на уврежданията на А. М. е „решаващ за заключението, че е била с поставен предпазен колан„. Уврежданията в коремната област и конкретно - на червата, са коментирани като достатъчни за категоричен извод , че са 5 следствие от поставен колан, тъй като при непоставен, при конкретния механизъм на ПТП, първо би възникнал контакт на долните крайници / коленете /, главата или горните крайници, докато коремът обичайно остава защитен. Вещо лице Димитров допълнително пояснява, че при счупване на ребрата коланът не е ефикасен, защото се намалява обема на гръдния кош.