Решение № 6642 от 04.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6642 гр. София, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100503721 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №19023/20.11.2023г. постановено по гр.д. №12534/2023г. по описа на 180-ти състав, Софийски районен съд, М. С. К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: 1 239,39 лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2020г. – м.04.2022г. до обект с абонатен №128885, представляващ ап. 55, находящ се в гр. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 149,39 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 01.03.2023г. и 55,69 лева – дялово разпределение за периода м.02.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, като са отхвърлени предявените срещу нея искове за доставена топлинна енергия, в частта за сумата от 233,13 лева за периода м.05.2019г. – м.12.2019г., за мораторна лихва върху доставената топлинна енергия, в частта за сумата от 62,24 лева и за сумата от 10,31лева – мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода 31.03.2020г. – 01.03.2023г., като неоснователни. С постановения съдебен акт изцяло са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. В. К., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на законния си представител И.М.Л., искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за 1 заплащане на следните суми: 736,26 лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 105,82 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 01.03.2023г., 27,84 лева – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.02.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата и 5,15 лева – мораторна лихва за периода от 31.03.2020г. до 01.03.2023г. върху главницата за услуга дялово разпределение, като неоснователни.

Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове е подадена въззивна жалба от ответницата М. С. К., с която се оспорва неговата правилност.

Поддържа се, че постановеното решение не само противоречи на материалния закон, но е и необосновано и явно несправедливо. Твърди се, че същото е в нарушение на европейското право, като уронва престижа на съда и съдиите. С оглед на изложеното се отправя искане за неговата отмяна с всички законни последици от това.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД не е подала отговор на въззивната жалба.

С Разпореждане от 04.01.2024г. съдът е указал на жалбоподателката М. С. К. да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 74,79 лева за разглеждане на депозираната от нея въззивна жалба.

На 06.02.2025г. по делото е постъпила частна жалба от М. С. К., с която се обжалва определения от първоинстанционния съд размер на дължима държавна такса, като се поддържа, че същият е неправилно изчислен, тъй като дължимата държавна такса е 27,80 лева.

В рамките на предоставения от съда срок насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД не е взела становище по депозираната частна жалба.

Третото лице- помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ не взема отношение по подадените жалби.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание жалбоподателката навежда доводи за недължимост на начислената за имота топлинна енергия за отдадената топлинна енергия на сградната инсталация, като обосновава допустимостта на тяхното релевиране на този етап от производството с нововъзникнало обстоятелството, а именно постановено решение на ВАС, с което е отменена методиката, свързана с начина на нейното начисляване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по 2 валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Тъй като в депозираната от ответницата въззивна жалба не се съдържат конкретни доводи относно неправилност на обжалвания съдебен акт, проверката на въззивният съд се ограничава до наличие на нарушение на императивна правна норма, каквото в случая липсва.

За пълнота и във връзка с наведените от страната в рамките на въззивното производство доводи относно отмяната на приложимата Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради-етажна собственост следва да бъде посочено, че служебно известно на съда е, че с Решение №7276/03.07.2023г. по адм. дело №746/2021г. на ВАС, II отделение, оставено в сила с Решение №1037/10.02.2025г. по адм. дело №85/2024г., 5-членен състав, II колегия, са отменени т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. на министъра на енергетиката, както и §2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-041/12.03.2020г. на министъра на енергетиката, касаещи метода за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители. В същото време съгласно чл.195, ал.1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила, като в ал.2 е предвиден специален ред за уреждане на правните последици от отменените или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение №2 ОТ 19.11.2014г.. по тълк.д. №2/2014г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че съдът по висящ граждански спор следва да съобрази специалния характер на чл.190, ал.1, във вр. чл.195 АПК като правила, регулиращи действието на правен източник, като съобрази, че включително при прогласена нищожност законът изрично в чл.195, ал.2 АПК определя правните последици от акта като „възникнали“, като посочва административният орган, а не съдът като компетентен да преуреди същите. В случая не намира приложение общата уредба за правомощията на административния съд при нищожност или отмяна на административен акт по чл.173 АПК, нито общите правила, свързани с последиците от това. Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.

В случая т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020г. на министъра на енергетиката, както и §2 и 3 от ПЗР на Наредба 3

№ Е-РД-04-1/12.03.2020г. на министъра на енергетиката са отменени с влязло в сила на 25.02.2025г. решение, като от този момент същите спират да се прилагат. Доколкото предмет на разглеждане в настоящото производство е претенцията на топлофикационното дружество за потребена в периода от м.01.2020г. до м.04.2022г. топлинна енергия, то спрямо същия методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия намира приложение, а доводите на страната в обратния смисъл се явяват неоснователни.

С оглед на гореизложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба- оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивницата, която следва да заплати на въззиваемото дружество сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По подадената частна жаба:

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от въззивницата, срещу разпореждането на съда, с което е указано да внесе държавна такса за разглеждане на подадената от нея въззивна жалба в размер на 74,79 лева.

Съгласно чл.274, ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени от закона, като по силата на чл.279 ГПК това правило се прилага съответно и спрямо частните жалби срещу разпорежданията на съда. В настоящия случай обжалваното разпореждане, с което се указва на страната да внесе държавна такса в размер на 74,79 лева за разглеждане на подадената въззивна жалба не прегражда развитието на производството, като в закона липсва изрична разпоредба, която да предвижда неговата обжалваемост. От изложеното следва, че същото не подлежи, като подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №19023/20.11.2023г. постановено по гр.д.

№12534/2023г. по описа на 180-ти състав, Софийски районен съд, в частта, в която М.

С. К., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: 1 239,39 лева – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.01.2020г. – м.04.2022г. до обект с абонатен №128885, представляващ ап. 55, находящ се в гр. ****, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата, 149,39 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2020г. – 01.03.2023г. и 55,69 лева – дялово разпределение за периода м.02.2020г. – м.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на 4 исковата молба 09.03.2023г. до окончателно изплащане на сумата ОСЪЖДА М. С. К., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от М. С. К., ЕГН **********, частна жалба с вх. №38421/06.02.2024г. срещу Разпореждане №38421/06.02.2024г., постановено по гр.д. №12534/2023г. по описа на 180-ти състав, Софийски районен съд.

Решението в останалата необжалвана част е влязло в сила.

Решението в частта, в която е оставена без разглеждане подадената частна жалба има характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

В останалата част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5