Решение № 8 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Пазарджик, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Петрана Ив. Динева в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно частно наказателно дело № 20245200600850 по описа за 2024 година С определение от 03.10.2024г. постановено по НОХД № 1171/2024г.

Районен съд гр. Пазарджик , по реда на чл.306ал.1 т.4 от НПК , на основание чл.343б ал.5 от НК във връзка с чл.343б ал.3 от НК е присъдил в тежест на Й.

А. Д. да заплати равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението и не е негова собственост- лек автомобил марка „Х.“ модел „Т.“ с № **** в размера на 4355лв. платими в полза на държавата по сметка на НАП.

Против това определение е постъпила въззивна жалба от Й. А. Д. с която иска да се отмени определението като постановено в противоречие на разпоредбите на Конституцията, в частност чл.5 ал.3 от Конституцията на РБ.

Позовава се на вече образувано конституционно дело и иска съдът да спре разглеждането на настоящето дело до постановяване на решение от Конституционния съд на РБ №15 от 2024г.Позовава се на разпоредбата на чл.150 ал.2 от Конституцията.

В съдебно заседание жалбата се подържа и доводите се развиват.

1

Представителят на ОП-Пазарджик зае становище, че жалбата е неоснователна и определението като законосъобразно следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция не се ангажираха и събраха доказателства.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата и становището на страните изразено в съдебно заседание и като провери изцяло така атакуваното определение направи следните изводи:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена отправоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл.320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, по силата на което подс. Й. А. Д. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК, е присъдил в тежест на подсъдимия Д. да заплати в полза на държавата паричната равностойност от МПС лек автомобил марка „Х.“ модел „Т.“ с № **** в размера на 4355лв. /,тъй като МПС е послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК. Съдът е приел, че автомобила е семейна имуществена общност между подсъдимия и съпругата му, което е описано и в одобреното споразумение.

При постановяване на определението съдът се е съобразил с наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС; че същото не е изцяло собственост на подсъдимия; че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на сумата от4355 лева, установена по експертен път.

Районният съд обаче не е отчел факта, че ½ ид.ч. от автомобила е собственост на подсъдимия и съгласно разпоредбата на чл.343б ал.5 от НК следвало е да отнеме ½ ид.ч. от автомобила и да присъди половината от сумата която не е негова собственост, а именно 2 177,5лв.

Въззивният съд намира определението, в останалата му част, за 2 правилно и законосъобразно, поради следното:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл.

343бот НК, според която, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 - 4от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията по 3 транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в средство.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 4 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.Единствено неправилното в определението на съда е присъждането на цялата сума в тежест на подсъдимия. Както се отрази по – горе Д. е собственик на ½ ид.ч. от автомобила и тя следва да се отнеме и да се присъди само половината от сумата в размера на 2177,50лв. която не е негова собственост , а е СИО.

С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде споделено възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията и на правото на Европейския съюз. На това възражение следва да се отговори, че понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено оправомощения за това орган – Конституционния съд /КС/ на Р България.

Фактът, че пред КС понастоящем е налице образувано дело по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с КРБ.

Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в 5 редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52,ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като фактултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.3 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ определение от 03.10.2024г. постановено по НОХД № 1171/2024г. Районен съд гр. Пазарджик , по реда на чл.306ал.1 т.4 от НПК , в частта в която на основание чл.343б ал.5 от НК във връзка с чл.343б ал.3 от НК е присъдил в тежест на Й. А. Д. да заплати равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението и не е негова собственост- лек автомобил марка „Х.“ модел „Т.“ с № **** в размера на 4355лв. ВМЕСТО КОЕТО ОТМЕМА в полза на Държавата ½ ид.ч. от лек автомобил марка „Х.“ модел „Т.“ с № **** и НАМАЛЯВА ПРИСЪДЕНАТА СУМА, в тежест на Й.