Определение № 2692 от 18.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Частно наказателно дело 4477/2025
- Вид
- Определение № 2692
- Подписан
- 18.08.2025
- В сила
- 18.08.2025
- Състав
- Мирослава Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл. 21, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 282 · Наказателен кодекс
- чл. 304, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 304а · Наказателен кодекс
- чл. 321 · Наказателен кодекс
- чл. 61 · Наказателен кодекс
- чл. 93, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 56, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 57 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 61, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2692 гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мирослава Т.а като разгледа докладваното от Мирослава Т.а Частно наказателно дело № 20251100204477 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 61, ал. 3 НПК .
Образувано е по жалби на защитника на Р. В. П.-Й. и на С. К. К., обвиняеми по досъдебно производство № КПК-ДП-58/2025 г. по описа на КПК, пр. пр. № 14925/2025 г. по описа на СГП, срещу наложените му с постановлението за привличането им в процесуалното качество на обвиняеми мярка за неотклонение гаранция в размер съответно 5000 лв. и 10000 лв.
В жалбата на обв. С. К. К. се твърди, че определената мярка гаранция в размер на 10000 лв. е неадекватна, защото разследващият орган е игнорирал заложените в НПК критерии за определяне на такава. Обвиняемата посочва, че била привлечена в това процесуално качество понеже отказала да бъде разпитана като лъжесвидетел и да установи по настояване на разследващите неверни факти, включително че познава другите две лица, посочени в постановлението. Изтъква, че преди връчване на постановлението не е била поканена да попълни декларация за семейно и имуществено състояние, като размерът на гаранцията е произволен, защото е бил определен, без да бъдат отчетени данните за семейното и имущественото й състояние. Наред с това излага и доводи за неясно обвинение по чл. 321 НК за група с още две непознати лица, създадена за извършване на престъпления занапред.
Отбелязва, че е неосъждана, с установена самоличност и адрес, упражнява адвокатска професия, което обосновавало липса на реална опасност от извършване на престъпление и/или укриване. Позовава се на решението на ЕСПЧ по делото Илийков срещу България, като подчертава, че е недопустимо да се извеждат опасностите по чл.
57 НПК единствено въз основа на обвинението. Изтъква и това, че е съдействала на разследването, като е предала доброволно поисканите от разследващите договори за правна помощ с клиенти и служебен телефон, въпреки че това било в противоречие с чл. 33 ЗА. Излага възражения и срещу конкретния размер на гаранцията, който определя като необосновано висок и несъобразен с изискванията на чл. 61, ал. 2 НПК.
1
Прави искане за отмяна на гаранцията или за намаляване на нейния размер.
В жалбата на защитника на обв. Р. В. П.-Й. се твърди, че постановлението на СГП, с което на подзащитната му е определена гаранция в размер на 5000 лв. е необосновано и незаконосъобразно. На първо място се изтъкват доводи, че независимо от началния етап от развитие на разследването, не може да се направи обосновано предположение, че обвиняемата е съпричастна към инкриминираното деяние, тъй като са събрани доказателства, които са твърде противоречиви по своята същност относно действията, за които е привлечена. На следващо място се поддържа, че при определяне на размера на гаранцията не е съобразено основното изискване, залегнало в чл. 61 НК – имущественото състояние на дееца, като не е отчетено, че обвиняемата е безработна, регистрирана в Бюрото по труда, както и че е майка на непълнолетно дете. Освен това се отбелязва, че е с установена самоличност, добри характеристични данни, без противообществени прояви, бивш депутат е и защитник на правата на децата с диабет.
Поради това се прави искане за намаление на размера на гаранцията или за нейната отмяна.
Съдът, като обсъди доводите в жалбите и провери фактите по разследването и доказателствените материали, събрани до настоящия етап на развитие на досъдебното производство, намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като с тях в законоустановения срок се упражнява предвиденото в чл. 61, ал. 3 НПК право на обвиняем да обжалва определената му гаранция.
Досъдебното производство е започнало на 23.06.2025 г. в Специализираната дирекция „Противодействие на корупцията“ при Комисията за противодействие на корупцията с първото следствено действие – разпит на свидетел, за това, че:
– на 17.06.2025 г. в гр. София лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1 ЗПК, предложило подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – кмет на Столична община, район „Люлин“ – Г.Е.Т. – престъпление по чл.
304а НК;
– на неустановена дата в периода края на февруари – началото на март 2025 г. в гр. София лице, заемащо публична държавна длъжност по чл. 6, ал. 1 ЗПК, предложило подкуп на длъжностно лице, което заема отговорно положение – кмет на СО, район „Люлин“ – Г.Е.Т. – престъпление по чл. 304а НК.
С постановление от 25.06.2025 г. на разследващ инспектор в отдел “Разследване” на СД “ПК” на КПК С. К. К. е привлечена като обвиняема за това, че в периода от началото на февруари 2025 г. до 24.06.2025 г. в гр. София участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три или повече 2 лица, с участници – Н.Д.Б. и П.П.Р., с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.
282 НК, чл. 304а НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице по чл. 93, ал. 1, б. “а” НК – престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 НК.
С постановлението е взета мярка за неотклонение на обвиняемата гаранция в размер на 10 000 лв., платима в 10-дневен срок.
С постановление от 25.06.2025 г. на разследващ инспектор в отдел “Разследване” на СД “ПК” на КПК Р. В. П.-Й. е привлечена като обвиняема за това, че на неустановена дата февруари 2025 г. в гр. София, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от Закона за противодействие с корупцията – зам.-кмет на район Люлин – Столична община, предложила дар – парична сума в размер на 2500 лв., на Г.Е.Т., в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на район “Люлин” – Столична община, загдето е извършил действия по служба: на 25.11.2024 г. сключил договор между СО – р-н Люлин и дружество “ТО Архитекти” ЕООД с предмет проектиране: “Ремонт и реконструкция на двора на 79 СУ в УПИ ХIII – за училище, с административен адрес “Полк. Стоян Топузов” № 6, р-н Люлин в размер на 49 500 лв. – престъпление по чл.
304а вр. чл. 304, ал. 1 НК.
С постановлението е взета мярка за неотклонение на обвиняемата гаранция в размер на 5000 лв., платима в 10-дневен срок.
В нито едно от постановленията за привличане на двете обвиняеми не се съдържат мотиви за индивидуализиране на мярката за неотклонение.
От възведените факти и правна квалификация несъмнено следва, че местно и родово компетентен да се произнесе по реда на чл. 61, ал. 3 НПК е Софийският градски съд.
В рамките на компетентността си, разглеждайки жалбите на обвиняемите, съдът може да се произнесе, като запази съществуващото положение и остави без уважение искането за отмяна или изменение на определената от органите на досъдебното производство мярка за неотклонение или като облекчи процесуалното положение на всяка от тях. След като не е предвидено изрично, че съдът контролира само размера на гаранцията, това означава несъмнено, че чл. 61, ал. 3 НПК въвежда пълен съдебен контрол върху законността на мярката, който следва да започне от 3 проверката на основанията за вземането й.
Ето защо съдът първо трябва да извърши анализ на доказателствата за обоснованото предположение и на доказателствата за наличие на опасности от осуетяване на целите по чл. 57 НПК. Едва когато се направи положителен извод за наличие на базисните предпоставки за вземане на мярка за неотклонение, следва да се провери дали взетата от органа на досъдебното производство е тъкмо необходимото по вид и интензитет ограничение върху правата на всяка от обвиняемите, т.е. целите на този вид процесуална принуда да не могат да бъдат постигнати с по-лека по тежест мярка за неотклонение от избраната.
Същевременно следва да бъде съобразено и това, че при осъществяване на съдебния контрол в досъдебното производство съдът не разполага с процесуални средства да извърши детайлна проверка за достоверност на събраните в хода на разследването гласни доказателства, тъй като те не са събрани непосредствено от него, а от други органи на наказателния процес. За да прецени, при външен на процеса на събирането им първоначален прочит (prima facie), съответстващ на етапа на първия стадий на досъдебното производство, че доказателствата установяват наличие на обосновано предположение за вероятна обективна съпричастност на всяка от обвиняемите към инкриминираната й дейност, съдът следва да се увери, че не са допуснати очевидни процесуални нарушения при извършване на съответните процесуалноследствени действия, включително такива, които демонстрират необективност и тенденциозност, както и че от представените по делото доказателства могат да се изведат конкретни фактически твърдения в подкрепа на обвинителната теза. В рамките на съдебния контрол доказателствата се преценяват като негодни да обосноват разумно подозрение за извършване на престъпление само ако изначално е несъмнена тяхната невалидност – събрани са в очевидно нарушение на процесуалните правила, страдат от непреодолими съдържателни празноти или вътрешни логически противоречия, демонстрират явна тенденциозност или изграждат обективно невъзможна версия.
Съблюдавайки изтъкнатите правни положения, съдът обсъди доказателствените материали, които се отнасят до обв. К. и обв. П.-Й. и се свеждат до следното.
1. По отношение на обв. П.-Й.
Представени са преки гласни доказателства чрез показанията на св. Г.Т., кмет на район “Люлин” – СО, депозирани в два разпита, за проведен разговор между 4 обвиняемата и него, в който тя му предложила посочената в обвинението сума.
В тези показания се съдържат твърдения за това, че в края на октомври 2024 г. на р-н “Люлин” били отпуснати около 200 000 лв. за проектиране на строителномонтажни работи за училища и други обекти, като във връзка с проектите за строителство районът бил притиснат от срокове. Тогава Р. П.-Й. предложила на св. Т. фирма, свързана с В.В., бивш народен представител от Политическа партия “Продължаване промяната” (ПП “ПП”), която се занимавала с проектиране. Св. Т. преценил, че действително е възможно с директно възлагане споменатото дружество „ТО Архитекти“ ЕООД да изготви проектите. Сумата по договора, която възлизала на близо 50 000 лв., била изплатена на изпълнителя в края на 2024 г. В разпита си от 26.06.2025 г. св. Т. заявява, че подписал договора за директно възлагане след изготвен доклад от св. Г. в тази насока. През втората половина на февруари обв. П.-Й. казала на св. Т., че “имат” 5000 лв., дадени от В. и му предложила да си ги поделят. Т. отказал и заявил, че не иска да води втори път такъв разговор.
Показанията на св. Т. съдържат твърдения и за това, че през втората половина на февруари 2025 г. обв. П. му отправила “намеци” във връзка с изграждане на частни паркинги на терен. Предложила да си разделят “20-30 000 лв.”, които щели да бъдат дадени от “разни хора от ж. к. “Люлин”. Той приел това като предложение за подкуп.
Допълва, че оттогава започнал да търси възможност да освободи обв. П. от длъжността.
В следващата част на показанията на св. Т. се съдържат твърдения относно това кога и с кого е споделил за разговорите с обв. П.:
– В началото на март споделил разочарованието си от нея със зам.-кмета Г., както и с началника на финансовия отдел св. М.С..
След това, на 9.03.2025 г., заминал на двуседмично обучение в Германия.
Казва, че там разполагал с възможност да осмисли ситуацията с П..
– На 24.03.2025 г. св. Т. повикал на оперативка св. Г., св. С., обв. П. и секретарката Т.. Тогава изтъкнал, че не е доволен от работата на обв. П. и вижда у нея липса на управленски капацитет, тъй като тя проявявала своеволия и вършела нещата по “нейния начин”. Казва, че не може да даде конкретен пример, но поведението й било “системно”.
След това св. Т. заявява, че отношението на обв. П. рязко се влошило към него, не поддържала “нужната дистанция да спазва йерархията”, не уважавала замкметовете. Обв. П. отговорила на критиката му с изявлението, че е “висш партиен кадър на ПП “ПП”.
След това св. Т. описва задълбочаване на конфликта между него и обв. П., като отбелязва, че се затвърдило впечатлението му, че обв. П. иска да бъде кадровик и да 5 управлява района му.