Решение № 172 от 16.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА

Членове:

Веселин Г. Ганев

Милена Б. Рангелова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265000600337 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда рег. № 58 от 23.06.2026 година, постановена по НОХ дело № 720 по описа за 2026 г. на ОС-Пловдив, подсъдимият Т. А. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 от НК и е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На осн. чл. 59, ал. 1 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подс. Х. е бил задържан под стража, считано от 02.04.2025 година. Със същата присъда, на осн. чл. 68, ал. 1 от НК, е приведено в изпълнение определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 (девет) месеца, което е наложено на подсъдимия с определение № 1730 от 27.03.2025 г. по НОХ дело № 1607 по описа за 2025 г. на РС-Пловдив.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Т. Д. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, на осн. чл. 45 от ЗЗД, в размер на 80 000 евро.

1

В тежест на подсъдимия са възложени и направените в хода на досъдебното и съдебното производство разноски, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателста, приобщени в наказателното производство.

Въззивното производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от подс. Т. А. Х., чрез защитника му - адв. Г. К., против така постановената от ОС-Пловдив присъда. Със същата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановената присъда при индивидуализиране на размера на наложеното наказание, както и явната му несправедливост. Според защитника на подсъдимия, първоинстанционният съд е следвало да определи размера на наказанието при условията на чл. 55 от НК, което следвало от разпоредбата на чл. 58а от НК, доколкото съдебното производство било протекло по реда на диференцираната процедура. Иска се от въззивната инстанция атакуваната присъда да бъде изменена в частта на наложеното наказание, като същото бъде намалено като размер, както и да се отхвърли приетия за съвместно разглеждане граждански иск, като неоснователен и недоказан, или (алтернативно) да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура – Пловдив пледира, че жалбата е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение, а първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и аконосъобразна. Излага съображения за липса на основания за приложението на чл. 55 от НК, както и за намаляване на размера на наложеното наказание.

Гражданският ищец Д. Д., редовно призована за съдебно заседание, не се явява, както и повереникът на същата адв. К..

Адв. К., защитник на подс ъдимия, в съдебно заседание поддържа доводите, изложени в жалбата по отношение на индивидуализацията на така наложеното наказание, като счита, че същото е явно несправедливо, като изрично заявява, че не оспорва авторството на деянието, в което подзащитният му е признат за виновен.

Подс. Х. изразява съжаление за стореното (при личната си защита и последната дума). Иска от съда да бъде намален размера на наказанието 2

„лишаване от свобода“, наложено му с присъдата на първоинстанционния съд.

Въззивната жалба е допустима– подадена е от надлежна страна в съдебното производство, в предвидения от закона срок и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените във въззивната жалба доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното решение, намира жалбата за неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Първоинстанционното производство се е развило по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК- в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. След проведеното разпоредително заседание по делото, в което е кконституиран граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявеният от Д. Д. граждански иск, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съдът е пристъпил към предварително изслушване на страните. Подсъдимият Х. е изразил информирано съгласие да не се извършва разпит в съдебното производство на разпитаните в ДП свидетели, както и на вещите лица, изготвили химическата експертиза и съдебномедицинските експертизи на веществени доказателства, каквото е изразено и от неговия защитник и от повереника на гражданския ищец, одобрени от съда, като е пирел, че съответните действия по разслеването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК. Съдът е обявил на страните, че ще ползва съдържанието на протоколите за разпит и съответните експертни заключения при постановяване на присъдата. В хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимият се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение, разпитани са вещите лица, изготвили Комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на живо лице и тройната Съдебномедицинска експертиза на труп, които също са приобщени към доказателствената съвкупност.

Въззивната инстанция не констатира допуснато от първостепенния съд процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане.

Настоящата инстанция, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК – в хипотезата на чл. 371, т. 1, чл. 373, ал. 3 от 3

НПК, счита, че Окръжен съд – Пловдив правилно е приел от фактическа страна следното:

Подс. Т. Х. е роден на *** в гр. С., обл. П., българин, с българско гражданство, без образование /неграмотен/, неженен, осъждан, безработен.

През 2025г. подс. Т. Х. започнал почасова работа без трудов договор при свид. А. И. в кравеферма в землището на гр. С.. Същият вършел работа като общ работник по почистване и хранене на животните, за което свид. И.му заплащал възнаграждение. В кравефермата работел и Ст. Д., който идвал във фермата за по един час сутринта и за по час вечерта. През втората половина на месец март 2025г. Т. Х. и С. Д. работили често заедно - почиствали и зареждали храна за животните.

На 01.04.2025г. подс. Х. бил на работа във фермата. Около 19:00 часа свид. И. го видял да се разхожда и го запитал дали ще си ходи, но подсъдимият се засмял и му отговорил, че ще отиде при доячките, а след това ще спи във фермата. Свид. А. И. му казал, че няма условия за спане във фермата, но Х. не реагирал. С това разговорът им приключил и свид. И. си тръгнал.

Около 19:30 часа, на 01.04.2025г. С. Д. излязъл от дома си в гр. С. и тръгнал към фермата. По това време подс. Х. също бил във фермата. Около 20:00 часа подс. отишъл в постройка в района на фермата, която принципно била предназначена за жилищни нужди, но била в процес на ремонт. Същата се състояла от три стаи и коридор, като в една от стаите имало старо легло.

След като приключил работа Д. също отишъл в постройката при подс. Х. и двамата консумирали алкохол.

Около 21:00 часа, свид. М. С., работник във фермата, минал покрай постройката и през един от прозорците видял подсъдимия и пострадалия разговарят на висок тон. Били седнали на леглото и се карали, но св. С. не им обърнал внимание и се отдалечил. Действително между подс. Х. и пострадалия Д. бил възникнал конфликт, вследствие на който Х. взел дървен сап от счупена мотика с останал метален пръстен от основата на острието и започнал да нанася множество удари на пострaдалия Д. в областта на главата и тялото. Нанасянето на ударите от страна на подсъдимия били осъществени в самото помещение, в което се намирали, както и в коридора пред него.

Пострадалият С. Д. опитал да се защитава с ръце, за което получил кръвонасядания и охлузвания по горните крайници, но подсъдимият 4 многократно замахвал със сапа и му нанасял последователно удари в областта на главата, като му причинил 10 разкъсноконтузни рани с обилно кръвотечение, едно охлузване по главата и охлузвания по лицето. Вследствие на ударите по тялото подсъдимият причинил на Д. счупване на ребра вляво и вдясно по директен механизъм, две кръвонасядания и едно охлузване на лява гръдна половина. Подсъдимият нанесъл на пострадалия Д. и силни удари със сапа и в областта на долните крайници - с множество удари му причинил разкъсно-контузни рани на дясна подбедрица, една разкъсно-контузна рана на лява подбедрица, две разкъсноконтузни рани на лява седалищна половина, охлузвания по долните крайници, размачкване и дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на двете подбедрици, дълбоко кръвонасядане на лява седалищна половина. Вследствие на причинените травми, Д. паднал на земята в безпомощно състояние, с обилно кръвотечение от раните в областта на главата и крайниците. Подс. Х. легнал и заспал в стаята. Вследствие на острата кръвозагуба от множеството разкъсноконтузни рани по главата и подбедриците, С. Д. починал.

На 02.04.2025г. сутринта подс. Х. се събудил, отишъл при животните и започнал обичайната си работа. Около 7:30 часа свид. А. И. видял Х. и го запитал дали знае къде е С. Д., при което подсъдимият му отговорил, че Д. е пиян и спи в стаята в жилищната постройка.

Около 10:30 часа, след като привършил работа с животните, свид. М. С. отишъл в постройката, за да боядисва и видял кръвта по пода и трупа на Д., след което веднага съобщил възприетото на свид. И.. Последният се обадил на тел.112. Междувременно, свид. С. попитал подсъдимия какво се е случило с Д.. Подс.Х. му отговорил, че пострадалият спи, тъй като е пиян и не бил умрял. На място дошли екипи на СМП и служители от РУ-Труд към ОД на МВР- Пловдив. Местопроизшествието било запазено, било образувано досъдебно производство с първото дейтвие по разследване- извършен оглед на местопроизшествие в присъствието на съдебен лекар от катедра „Съдебна медицина“ при УМБАЛ “Свети Г.“ - гр. Пловдив, при който било установено, че по тялото и главата на починалия Д. има следи от травматични увреждания.

Иззети били биологични следи и други веществени доказателства. В условията на неотложност било извършено претърсване и изземване в помещение, ползвано от подс. Т. Х., а последният бил освидетелстван.

5

Гореизложената фактическа обстановка, идентична с приетата от първостепенния съд, въззивната инстанция счита за установена по несъмнен и категоричен начин, въз основа на всички събрани по делото доказателства.

Окръжен съд - Пловдив е направил правилни, законосъобразни и категорични изводи за действията на подсъдимия преди, по време и след деянието, както и настъпилия вследствие на тях вредоносен резултат. Подсъдимият се признава за виновен, но заявява, че не е искал да убие Д..

Съществено значение за изясняване механизма на деянието, характера и тежестта на причинените на пострадалия увреждания, както и причината за настъпилата смърт, имат заключенията на изготвените по делото съдебномедицински експертизи. Същите са обсъдени от първоинстанционния съд подробно. Последните правилно са възприети с доверие, като изготвени компетентно от специалисти със съответните научни познания в конкретната област.

От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп № 72/2025 г. (том 2, л. 40-43 от ДП), се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия са констатирани признаци на остра кръвозагуба – оскъдни трупни петна, обща бледост на вътрешните органи и малокръвие на слезката. В областта на главата са установени десет разкъсно-контузни рани, едно охлузване на главата, охлузвания на лицето и дълбоки кръвонасядания на меките черепни покривки. По гръдния кош са констатирани две кръвонасядания и едно охлузване на лявата гръдна половина, дълбоко кръвонасядане на лявата гръдна половина, счупвания на ребра вляво и вдясно по директен механизъм, както и контузия на левия бял дроб. Установени са още травматични увреждания и по крайниците – кръвонасядания и охлузвания по кожата на горните крайници и дълбоки кръвонасядания по тях, а по долните крайници – разкъсно-контузни рани на дясната подбедрица, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица, две разкъсно-контузни рани на лявата седалищна половина, охлузвания по долните крайници, обширно кръвонасядане на кожата на двете подбедрици, размазване и дълбоко кръвонасядане на меките тъкани на двете подбедрици и дълбоко кръвонасядане на лявата седалищна половина.

Разпечатката съдържа 39 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf590a3f-42d5-4ec3-a8f7-9b269667b843