Решение № 177 от 23.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело № 20224500500158 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "УНИВЕРСИТЕТСКА

МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "КАНЕВ"" АД

(УМБАЛ „КАНЕВ“), ЕИК 117505556, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. „Независимост“ № 2, чрез адв. Е.Н. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Русе, ул. „Любомир Пипков“ № 2, против Решение № 1148/20.12.2021 г. по гр.д. № 1986/2021 г. на РС – Русе, с което е уважен искът на Р. Х. Р. против жалбоподателя за признаване на уволнението на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, извършено със Заповед № 27/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, за незаконно.

Жалбоподателят счита обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Изводите на съда за правилното провеждане на дисциплинарното производство по чл.

195 КТ били правилни. Съгласява се с извода на съда, че твърдяното нарушение, извършено от въззиваемата страна на 19.12.2020 г., можело да се квалифицира само като „неявяване на работа“, а не едновременно като 1 неявяване и „неизпълнение на възложената работа“. По другите обстоятелства въззивникът счита, че съдът не обсъдил в пълнота представените от работодателя доказателства. С Определение № 1144/03.06.2021 г. районният съд, след изтичане на срока по чл. 131 ГПК, произнесъл своя доклад по делото и разпределил доказателствената тежест между страните, като задължил ответника УМБАЛ „КАНЕВ“ АД да представи работните графици на многопрофилното спешно отделение (МСО) за периода януари 2020 г. – януари 2021 г., както и издадените от изпълнителния директор на болницата заповеди за промяна на мястото и характера на работата на основание чл. 120 КТ. Тези указания били изпълнени от жалбоподателя, но съдът, съобразявайки се с направеното от ищеца възражение за преклудиране на доказателствата в първото заседание по делото отказал да приеме представените от ответника графици. Не следвало да се приеме, че макар и след срока за отговор по чл. 131 ГПК възможността за представяне на именно тези доказателства е преклудирана. Съдът не направил разграничение между първоначални и окончателни графици, които по същество били свързани. По този начин съдът лишил жалбоподателя от възможност да защити законосъобразността на действията си. От доказателствата се установявало, че въззиваемата – *-* Х., съвършено съзнателно отказала да положи подпис върху предоставената заповед, както и върху първоначалния график за дежурствата в МСО и не се явила на работа на посочената в заповедта дата – нощно дежурство на 19.12.2020 г. За това, че същата се запознала с нея, свидетелствала св. Надя О., според която ищцата отказала да се подпише, че е уведомена за заповедта, но я снимала с телефона си. Едва след като разбрала, че срещу нея започва дисциплинарно производство, депозирала на 04.01.2021 г. изявление, че нямало да поема дежурства без изрична заповед, а на 05.01.2021 г. е поискала от Отдел „Човешки ресурси“ да се връчи по надлежен ред Заповед № 577/2021 г.

Съдът приел, че не било доказано по безсъмнен начин нарушението на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа, тъй като направил извод, че Заповед № 577/2021 г. не била редовно връчена на ищцата.

Със същите аргументи съдът достигнал до погрешен извод за липсата на несъмнени доказателства относно второто нарушение на ищцата, извършено на 23.12.2020 г., което се изразявало в неизпълнение на заповед да поеме по спешност дежурството в МСО. Тя не се явила на работа, като било 2 докладвано на св. *-* Д., че в Спешното отделение имало отсъстващ л.. *-* Д. проверил, че работата във Второ вътрешно отделение, където било мястото на работа на ищцата, била обезпечена от наличен л. и вторият такъв – ищцата, можела да замести колегата си в Спешното. Вместо това ищцата посетила личния си л., който издал болничен лист, обхващат датата 23.12.2020 г., но последният, след като узнал, че *-* Х. била се явила на работа и отработила част от смяната, анулирал болничния лист. Тогава *-* Х. потърсила друг л. и представила втори болничен лист със сходна диагноза. Независимо, че била търсена по телефона, включително и с настоявания да се яви пред изпълнителния директор, тя напуснала района на болницата. Самият факт, че ищцата осъществила „рейд“ – посетила един л., след което входирала издадения от нея болничен лист в Отдел „Човешки ресурси“, но след това го взела обратно и посетила кабинета на втори л. и депозирала нов болничен лист, сочело на възможността на *-* Х. да отработва часове в МСО. Съдът не обсъдил в достатъчна степен липсата на професионална ангажираност и професионална етика, съвършено съзнателното отклонение да се яви на работа в Спешно отделение – второ по ред за месец декември. Ищцата давала противоречиви обяснения за страданието си – веднъж, че било последица от Ковид, а втори път – че било хронично. Моли за отмяната на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което искът за незаконно уволнение да бъде отхвърлен.

Въззиваемата страна Р. Х. Р., ЕГН: **********, с адрес с. Б, общ. Д. м., обл. Р., ул. „И. В.“ № *, чрез адв. М.П. и мл. адв. Т.Е., и двете от АК – София със съдебен адрес гр. София, ул. „Георги Бенковски“ № 16, ет. 1, офис 2, в законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на въззивната жалба, с който счита същата за неоснователна. Твърдението за необоснованост на решението било бланкетно, доколкото липсвали доводи за конкретно допуснати нарушения на правилата на логиката, науката или техниката. Не отговаряли на обективната истина твърденията за недопуснати доказателства от съда, доколкото не било направено разграничение от ответника за това кои графици били първоначални и окончателни, както и липсвало изрични доказателствени искания за представяне на същите.

Въпреки че писмените доказателства били представени извън срока за отговор на исковата молба, първоинстанционният съд докладвал същите и го допуснал и приложил към делото. Съдът задължил ответника на основание 3 чл. 160, ал. 1 ГПК да представи процесните работни графици за периода януари 2020 – януари 2021 г. С оглед липсата на възражение на страните по доклада по делото, направен в заседание на 04.10.2021 г. намира, че е настъпила преклузия за представяне на доказателства. Правилно съдът отказал в о.с.з. от 01.12.2021 г. да приеме представените от УМБАЛ „КАНЕВ“ писмени доказателства с оглед спазването на императивните разпоредби на процесуалния закон. По отношение авторството на ръкописния текст за отказа за връчване на Заповед № 577/23.11.2020 г. жалбоподателят за първи път въвел твърдението, че бил изпълнен от юрк. А.. Посочените като свидетели на отказа на връчването на тази заповед на ищцата отразили с подписите си, че същата отказала да получи заповедта на 11.12.2020 г.

Ищцата оспорила писменото доказателство, поискала съда да открие производство по оспорване на документ, но били изложени съображения за неприложимост на производството по чл. 193 ГПК, доколкото документът бил частен и се оспорвала истинността, а не автентичността на изявленията в него. Правилно решаващият състав приел свидетелските показания на св. Д. и св. О. като противоречиви и недостоверни. Първият изрично заявил, че не бил пряк свидетел на самия отказ, поради което отбелязването му като свидетел на невръчването на заповедта се явявало невярно. Св. О. от своя страна заявила, че не предоставила въобще копие от заповедта на ищцата, поради което било невярно отразеното в заповедта за отказ от получаване, защото свидетелят отричал да е предоставял копие от заповедта на въззиваемата.

Липсвали доказателства на св. Д. да са били делегирани правомощия да действа от името на изпълнителния директор и така от името на работодателя – болницата, за да издава заповеди по чл. 120 КТ, като този извод на районния съд се явявал правилен. Недопустими били коментарите в жалбата относно представения от ищцата болничен лист, защото последният бил влязъл в сила административен акт, който задължавал валидно своите адресати. УМБАЛ „КАНЕВ“ е могла като активно легитимирано лице да обжалва съдържанието на болничния лист по законоустановения ред. Той имал силата на официален свидетелстващ документ относно наличието на състояние за временна неработоспособност, като ищцата ползвала отпуск поради такова състояние на 23.12.2020 г. Според правната доктрина и съдебната практика в този случай работникът или служителят се явявал освободен от задължението си да полага труд, поради което ищцата не била 4 длъжна да полага такъв на 23.12.2020 г. Въззивникът навеждал доводи за допуснати нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в необсъждане в достатъчна степен липсата на професионална ангажираност и професионална етика, което твърдение, доколкото не било известно на въззиваемата страна дали произтича на базата на правна норма, било лишено от юридически смисъл и опора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждането на разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Разгледана по

НЕОСНОВАТЕЛНА. същество, въззивната жалба се явява

По делото се установява, че за пръв път трудово правоотношение между страните е възникнало по силата на Трудов договор № 176/27.10.2017 г., по силата на който въззиваемата се съгласила да изпълнява длъжността „л.“ с място на работа „Второ отделение по вътрешни болести, ендокринология и болести на обмяната“. На 29.01.2018 г. с договор за допълнителен труд – Трудов договор № 15/29.01.2018 г., страните уговорили ищцата да заема длъжността „л.“ и с място на работа „Спешно отделение“.

Със Заповоед № 163/28.08.2018 г. този договор за допълнителен труд бил прекратен, считано от 01.09.2018 г., поради което мястото на работа на ищцата останало само „Второ отделение по вътрешни болести“ към УМБАЛ „КАНЕВ“. На 12.02.2021 г. на ищцата била връчена Заповед № 27/11.02.2021 г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД, с която се констатирали извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина – неизпълнение на възложената работа и неявяване на работа на 19.12.2020 г. в МСО на УМБАЛ „КАНЕВ“ съобразно Заповед № 577/23.11.2020 г. на изпълнителния директор, и неизпълнение на законните нареждания на работодателя на 23.12.2020 г., изразяващи се в изразяване на несъгласие да положи труд в МСО, поставяне на ръководството в невъзможност да осъществи среща с нея с цел изясняване на ситуацията и връчване на заповед 5 за изменение на мястото и характера на работата, както и че въпреки че се явила на работа преди да съобщи за здравословен проблем, не изпълнила нареждане на работодателя си за осъществяване на среща с него и не уведомила същия, че нямало да се яви на срещата. В диспозитивната част на процесната заповед работодателят за първи път упоменал текстово съобразно разпоредбите на КТ, че е налице и нарушение по чл. 187, ал. 1, пр. 3 КТ (неявяване на работа), макар и да не изложил обстоятелства за това кое от изброените от него деяния представлява такова нарушение. Квалифицирал цялостното поведение на ищцата като такова по чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ, а именно, че то представлявало извършване на „други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Това обусловило и извода му да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, а именно „уволнение“.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя във връзка с неприемането на представените от него писмени доказателства. Както правилно изтъква въззиваемата страна същите са били докладвани от първоинстанционния съд, допуснати са и са приложени към делото.