Решение № 4609 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4609 гр. София, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100500549 по описа за 2022 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по въззивна жалба от М. П.-Й. чрез адвокат И. Н. срещу Решение № 20213309 от 18.11.2021г., постановено по гр. д. № 15224/2021г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Топлофикация София“ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост на сумите по изпълнителен лист от 14.03.2017г. по гр.д.

33953/2016г. на СРС, а именно 3353,35 лева главница-цена на ТЕ за периода 01.05.2013-30.04.2015г.; 479,34 лева лихва за периода 30.06.2013г. – 01.06.2016г., които са предмет на събиране по изп. дело 20178410404940 на ЧСИ Н.М..

С жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи иска като се претендират и разноски за двете инстанции.

Изтъкват се съображения за неправилност на решението. Посочва, че по изпълнителното дело (образувано въз основа на изпълнителния лист) не са извършвани годни да прекъснат давността действия, а приложимия срок бил три годишен, а не 5 както приел СРС. Не бил съобразен и чл. 433, т. 5 от ГПК-изпълнителното дело било спряно и действията на ЧСИ незаконни.

Иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговорна жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на 1 решението.

СГС при проверка по чл. 269 ГПК намира решението за валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

От фактическа страна няма спор между страните че срещу ищцата е издадена на 01.12.2016г. (видно от изпълнителния лист) заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е влязла в сила. Няма данни за датата на влизането в сила на заповедта, но предвид датата на издаване на изпълнителния лист и това, че заповедта е по чл. 410 ГПК следва да се приеме, че е влязла в сила най-късно на 14.03.2017г, когато е издаден ИЛ.

Изпълнителното дело е образувано по молба от 08.06.2017г.. в молбата се съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което я прави редовна и с нея давността се прекъсва. На 19.06.2017г. е наложен запор върху трудово възнаграждение, което отново прекъсва давността, считано от 21.06.2017г, когато е връчено на работодателя.

На същата дата са изпратени запорни съобщения до няколко банки, като всички те са наложили запори видно от изпратените по делото отговори.

Искани са през 2018 и 2019г извършване описи на движими вещи-несъстояли се и нови запори-не са налагани.

На 17.03.2020г. е депозирана исковата молба за установяване на недължимост на вземането с позоваване на изтекла тригодишна погасителна давност.

Спорът е какъв е приложимия давностен срок за вземания обективирани в изпълнителен лист издаден след влязла в сила заповед за изпълнение, както и дали и кога са извършвани действия прекъсващи давността и дали същата е изтекла.

По спорния въпрос за приложимия давностен срок настоящият състав на СГС споделя виждането, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността е пет години за всички вземания включително лихвите съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в случая към датата на исковата молба не е изтекла.

Характерно за влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за спорното право.

Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за изпълнение.

Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва вземането с 2 възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения. Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо действие.

Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания по реда на чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК.

Редът по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след приключване на устни състезания и съответно не се преклудират.

Основанията по чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред.

Видно от гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Изрично в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и срока на давността е вече по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

В случая давността е прекъсната с изпращане на запорните съобщения на 19.06.2017г., които както е видно са породили своя ефект-банките са наложили запори.

Липсата на средства по запорирани сметки не води до формалност на запорите и неги лишава от тяхното прекъсващо давността действие-фактът на изпращането им е достатъчен според ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС.

От тази дата започва и нова давност, която според мнозинството от настоящият състав не спряна, нито прекъсната с предявяването на настоящият иск и е която е изтекла на 19.06.2022г.-в хода на въззивното производство при липса на данни в хода на исковия процес да са предприемани други действия прекъсващи нейното течение.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК въззивни съд е длъжен да вземе това предвид и да зачете възражението за давност.

С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено и искът уважен.

При този изход на делото въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на СГС 3 сумата от 229,95 лева за държавните такси за две инстанции (ищцата е освободена от заплащане на такси).

Адвокатът на ищцата има право на хонорар общо за двете инстанции по реда на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата в размер на 900,00 лева. Възражението за прекомерност е неоснователно тъй като претендираните в двете инстанции хонорари са под минималния размер по наредба 1/2004г.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 20213309 от 18.11.2021г., постановено по гр. д.

№ 15224/2021г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в, Признава за установено, че М. Й. П. с ЕГН ********** не дължи на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* сумите от 3353,35 лева-цена на доставена топлинна енергия период 01.05.2013г. до 30.04.2015г. и сумата 479,34 лева мораторна лихва за период 30.06.2013г. – 01.06.2016г. , за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.03.2017г. по ч.гр.д. 33953/2016г на СРС, 59 с-в и е образувано изпълнително дело 20178410404940 на ЧСИ Н.М. с рег. N. 841 на КЧСИ поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение в периода 19.06.2017г-19.06.2022г.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката за държавни такси на СГС сумата от 229,95 лева за държавните такси за две инстанции.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ******* да заплати на адвокат И.

А. Н. от САК с адрес в гр. Б., ул. „******* възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер общо на 900,00 лева за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4