Решение № 392 от 30.12.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. Варна, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20223001000612 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по приета за разглеждане въззивна жалба на „МАРК 1“ ЕООД срещу решение № 215/03.06.2022, постановено по ТД792/2021г на

ВОС(електронно дело

20213100900792), с което са били отхвърлени предявените от този производител срещу купувача „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, подпомаган от НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, искове за присъждане на дължима и незаплатена преференциална цена по Договор № 176 от 30.08.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник ВяЕЦ

"Храброво 2" през м. септември 2018 г. в размер на 36544.46 лв. с ДДС, фактурирана с ДИ №296/30.11.2018 г. към Ф№293/11.10.2018г, със съответно обезщетение за забавеното изплащане на това задължение в размер на 10831,43 лв. и законна лихва до окончателно плащане и през м. октомври 2018 г. в размер на сумата 162449.90 лв. с ДДС, фактурирана с ДИ №297/30.11.2018 г. към Ф№ 295/12.11.2018 г., задължение със съответно обезщетение за забавеното му изплащане в размер на 48148,27 лв. и законна лихва до окончателно плащане.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение № 705/26.10.22г, обявено на страните ведно с неоспорения доклад на изложените подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът "МАРК 1 " ЕООД, чрез пълномощника адв. М. се оплаква за обосноваване на обжалвания акт с приложение на адм. акт(Решение №СП-1/15.10.2020г. КЕВР), издаден в нарушение на закона и 1 предмет на неприключил спор за валидност и законосъобразност. Сочи, че незачитането на значението на преюдициалното производството по обжалване на този акт(заместил по нищожен начин по-рано отменен от съда незаконосъобразен акт със същото съдържание) е опорочило процеса поради наличие на процесуална пречка за упражняване на правото на иск и постановяване на допустимо решение. Евентуално се позовава на неправилно прилагане на този нищожен административен акт въпреки възраженията срещу валидността му, които не са били разгледани и обсъдени по реда на косвен контрол от първата инстанция. Отделно сочи, че изводите по приложението на закона не са обосновани, тъй като не се обсъден ефекта на нормативна промяна на ЗЕВИ от м. юли 2015г. върху заварените договорни отношения, нито е аргументирано ограничаването на прилагането на въведени с административен акт ценови параметри до само една възможност и игнорирането на вече установени в отношенията между страните практики на ценообразуване. Счита че не са обсъдени и последиците от пълната отмяна на незаконосъобразния първи административен акт на КЕВР(Решение СП1/31.07.2015г.), определящ границите за преференциално изкупуване (нетно специфично производство „НСП“) и липсата на критерии за разграничаване на производителите, ползващи се от различните ценови категории. Сочи, че не са били разгледани доводите на ищеца по тълкуването и прилагането на закона, допускащ прилагане на различни преференциални цени за изкупуване на продукцията според фактическата продължителност на работата на производствения обект за възобновяема енергия, която по естеството зависи от непостоянен първичен енергиен ресурс и не може да бъде фиксирана като критерий за разграничаване на различни производители.

В пледоария по същество, преупълномощен представител на въззивника моли за отмяна на необоснованото обжалвано решение и уважаване на предявените искове, като в допълнително писмено становище се излагат отново аргументите за недействителност и незаконосъобразност на актове на КЕВР и за липса на каквото и да е ограничение за пълно изплащане по приложимите за съответния период на ефективна работа преференциални изкупни цени на произведената енергия.

Насрещната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ АД , чрез упълномощена адв. Т., оспорва жалбата с доводи за правилно и законосъобразно решение. Счита, че административния контрол по решенията на КЕВР за определяне на размери на НСП поради спецификата на изпълняемостта им нямат преюдициален характер, а валидността на последно издадения акт е била потвърдена в редица административни производства.

Сочи, че в обжалвания акт правилно е отчетена регулацията на отношенията по изкупуване на произведена възобновяема енергия от крайния снабдител, която е променена с нова редакция на ЗЕВИ, въвеждаща ограниченията в обемите на производството, както и специфичното предназначение на първоначалния и заменилия го в последствие акт на КЕВР, с които само са констатирани заложени в размерите на преферентните цени(по т.7 от Решение Ц-18/20.06.2011г.), но неоповестени ценообразуващи параметри като количества, за които се отнасят съхранените преференции за всеки вид от производителите. Позовава се и на установената практика при обжалване на последния, действащ и подлежащ на предварително изпълнение 2 административен акт(Решение №СП-1 и СП-2/15.10.2020г. на КЕВР) и на предназначението на разграничаването на обемите за всяка от ценовите категории според продължителността на производството за постигане на заложените от законодателя цели на реформата на пазара на електроенергия.

С доводи за изплатени изцяло в съответствие с тези нови правила цени на енергия, до размерите в рамките на лимита на първата по-висока тарифа и остойностения по цена на излишък на останалото количество, въззиваемия поддържа възраженията си за пълно изпълнение на задълженията си към продавача.

Преупълномощен адвокат пледира по същество бланкетно за потвърждаване на правилното отхвърляне на неоснователната претенция на производителя, в съответствие с вече установена съдебна практика по тези спорове.

Подпомагащото въззиваемата страна трето лице НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, чрез юрк. Маринкова излага становище за неоснователност на жалбата, като се позовава на липса на обусловеност на делата по административен контрол върху актовете за определяне на НСП и приложимостта на различните ценови тарифи за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, респективно липса и на интерес от инцидентен контрол на спорния административен акт. Счита изводите в обжалването решение за достатъчно обосновани и в синхрон с установената практика по прилагането на относимите законови норми.

Становището за неоснователност на иска се поддържа и пред въззивния съд.

Страните претендират насрещно за присъждане на разноските и във въззивното производство. Само въззиваемият е конкретизирал искането си в списък по чл. 80 ГПК (л.58), а пълномощник на въззивника е оспорил размер на договорено адвокатско възнаграждение като прекомерен.

За да се произнесе, въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявените от "Марк 1" ЕООД - производител на електрическа енергия от възобновяем енергиен източник срещу "Енерго-Про Продажби" АД – краен снабдител на електрическа енергия, искове за присъждане на фактурирани суми, претендирани като неплатена продажна цена на произведена от вятърна електроцентрала и доставена електрическа енергия за м. септември и октомври 2018г. остойностени по нормирани преференциални цени за нетно специфично производство над 1907 Квтч до достигане на 2250 ефективни часа работа и искове за суми, претендирани като обезщетение за забава на дължимите плащания за периода от 16.12.2018 г. до предявяване на иска в съда и законна лихва след 16.11.2021до окончателно изплащане на главницата. Разгледаните като обективно кумулативно съединени искове претенции по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на неудовлетворен кредитор за реално изпълнение и обезщетение за забава са допустими.

В рамките на подготовката си за разглеждане на спора по 3 същество(л.47), въззивният съд е изложил съображенията си по неоснователното оплакване за допуснато процесуално нарушение като е обосновал липсата на преюдициално значение на посочения от въззивника неприключил административен спор относно законосъобразността на акт на държавен регулаторен орган, определящ крайни размери на производство, изкупувано по преференциални цени (Решение №СП-1/15.10.2020г. на КЕВР).

По същите съображения въззивният съд не намира процесуална пречка, която да е осуетила упражняването на правото на иск на производителя и постановяването на допустимо решение. В тази връзка въззивният съд отчита и вече установена практика по този процесуален въпрос в съответствие с разрешението, дадено в ТРОСГТК № 1/2017 г. на ВКС(решение №60185/16.08.2022г. на ВКС по т. д. № 2108/2020 г., I т.о.), включително и по дела, водени между същите страни (Определение № 357 от 8.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1935/2021 г., II т. о., ТК, Определение № 104 от 9.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1054/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 41 от 1.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 673/2021 г., I т. о., ТК). Оплакванията по допустимостта на обжалвания акт са изцяло неоснователни.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по съществото на делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по делото, така както са били установени от първата инстанция:

Между въззивното дружество, като производител на електрическа енергия от възобновяем източник и въззиваемият – лицензиран краен снабдител на електрическа енергия е сключен договор № 176 от 30.08.2011 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем източник, по силата на който купувачът е поел задължение да изкупува електрическата енергия, произведена от вятърна електроцентрала ( ВяЕЦ „Храброво 2“) по цена, установена с решения на ДКЕВР. Предвид обвързаността на договора от нормирането на цените и предварителното прогнозиране на производството, страните изрично са предвидили, че до достигане на 2250 пълни ефективни годишни часове на работа енергията се изкупува по по-високата преференциална цена, а след този праг цялото производство до края на годината се тарифира по втората по-ниска, но пак нормирана преференциална цена.

Не е спорно че към месец септември 2018 г. централата, собственост на въззивника, е достигнала нетно специфично производство от 1907 КВтч, като произведената електроенергия за този месеца е изкупена с две фактури по цена 191лв за първите 592.392 мвч и по цена от 12.9466лв за излишъка от 171.037мвч, а цялото количество за следващия месец е фактурирано като излишък и тези стойности (фактури № 264/30.09.2018, 293/11.10.2018 и 295/12.11.2018г ) са били изплатени изцяло. Тъй като работата на централата продължила и пред следващия месец били достигнати 2250 ефективни часове работа, без да се надхвърли количеството на НСП от 2139 квч за по- дълго работещи централи, производителят остойностил по преференциалната цена 178.0534лв вече доставения излишък и издал дебитни известия за спорните горници 36544.46лв с ДДС и 162 449.90лв с ДДС вече получени за тези два 4 месеца цени (ДИ №296/30.11.2018 и ДИ № 297/31.11.2018г).

Въз основа на тези неоспорени факти, съдът преценява, че отношенията между страните са възникнали при действието на нормативна уредба(ЗЕВИ в сила от 03.05.2011 г.), която е претърпяла промени и спорът се концентрира върху влиянието на новата законодателна концепция върху заварения регулиран пазар на ел. енергия и конкретно върху специалните преференции, насърчаващи производството на енергия от възобновяеми източници.

Дългосрочният договор за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници е сключени по преференциални цени за изкупуване, определени с акт на държавния регулатор според производителността на съответния енергиен обект. С цитираното в него Решение Ц-18/20.06.2011г. на ДКЕВР(действащо и в процесния период на 2018г.), са въведени диференцираните тарифи, като по-високата (посочена в процесните фактури) цена от 191лв съответства на изкупна цена за работещи по-кратко (до 2250 ефективни часа годишно) централи, а по-ниската 173.06 лв за обекти с подълъг производствен капацитет (работещи повече от 2250 часа).