Решение № 260202 от 21.12.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 260202

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр. Пловдив, 21.12.2020 година

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА

ПЛОЩАКОВА при секретаря Боряна Костанева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 499 по описа за 2019 г., намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 20.06.2019 год. от Ж.Д.Я. против Застрахователно дружество „Евро Инс” АД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно произшествие.

Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 20.03.2017 год. ищецът е пострадал при пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. Асеновград, на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Костадин Балтов“. Пътувал е на задната дясна седалка на л.а. „БМВ“, модел „316и“ с рег. № **, управляван от Д.К.Н., когато настъпил сблъсък с друг л.а. – „Киа Соренто“ с рег. № **, управляван от Н.Е.З.. Ударът за автомобила, в който пътувал ищецът, бил страничен, в задна лява врата. Причината за произшествието била нарушаването на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. „Киа“, който не пропуснал движещият се с предимство л.а. „БМВ“.

Във връзка с произшествието било образувано наказателно производство, приключило с решение № 13 / 14.12.2018 год. по АНХД № 108 / 2018 год. по описа на Военен съд – Пловдив. Със съдебното решение водачът **Н.З. бил признат за виновен в това, че на

20.03.2017 год. около 18 часа, управлявайки л.а. „Киа Соренто“ е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил на Ж.Я. парализа на н.радиалис и миелопатия – увреждане съставляващо средна телесна повреда по смисъла на НК.

Вследствие на произшествието ищецът загубил съзнание, а след това изпитвал силна болка в главата, дясната ръка, врата и горната част на гърба.

Отведен е бил с екип на Спешна помощ в МБАЛ – Асеновград, направени били изследвания, при които се установило, че от удара Я. е получил мозъчно сътресение и пареза н. радиалис. След изписването му от болницата, бил на домашно лечение и ползвал отпуск поради временна неработоспособност до 15.10.2017 год.

Здравословното състояние на ищеца започнало да се влошава, изгубил хватателна функция на дясната ръка, не можел да пази равновесие и да ходи без чужда помощ. През април постъпил на лечение в МБАЛ „Иван Рилски“ с диагноза шийночерепен синдром, настъпил в резултат на камшична травма при ПТП. Въпреки провеждането на предписаното му лечение, състоянието на Я. продължило да се влошава. През м. 06.2017 год., след консултация с невролог и магнитно резонансна томография била установена посттравматична фокална миеломалация, настъпила вследствие на камшичния удар при катастрофата. Заболяването представлявало необратимо увреждане на гръбначния мозък и било причината за загуба на хватателната функция, загуба на движенията на ръката назад и силно затруднение на движението на десния крак, а към настоящия момент било налице затруднение на хватателната функция и на лявата ръка.

С експертно решение на ТЕЛК от 04.12.2017 год. била призната 95% намалена работоспособност за срок от една година, а при преосвидетелстването на ищеца през 2018 год. с ново експертно решение на ТЕЛК отново била установена 95% намалена работоспособност за срок от 3 години.

Към момента на подаването на исковата молба ищецът изпитвал силни болки, слабост и изтръпване на ръцете и краката, походката му била спастично-паретична, възможна само с подкрепа, отслабени били юмручния и върховия захват, изпускал предмети. Не можел да се обслужва сам, налагало се съпругата му да се грижи постоянно за него, тъй като не можел сам да се облича и съблича, да се къпе и бръсне, дясната му ръка имала силен тремор, трудно използвал прибори за хранене. Не можел да пише; не задържал тазови резервоари. Вследствие на невъзможността да се придвижва, животът му се променил коренно, социалните му контакти били силно ограничени.

Към датата на произшествието ищецът работил по безсрочен трудов договор за ***, като размерът на последното брутно трудово възнаграждение /за м. 02.2017 год./ бил 471,04 лв. Трудовият договор бил прекратен поради невъзможността на ищеца да изпълнява възложената работа. Получавал пенсия за инвалидност в размер, който е по-нисък от трудовото възнаграждение, които би получавал.

По отношение на лекия автомобил, управляван от Н.З., била налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на събитието. На 05.02.2019 год. ищецът отправил до застрахователното дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за вреди, която била получена на 06.02.2019 год. В отговор на претенцията ответникът уведомил Я., че ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 39 904,30 лв., като в писмения отговор не било уточнено които точно вреди се обезщетяват с тази сума. Сумата 39 904,30 лв. била реално изплатена по банков път на 11.04.2019 год. Ищецът не бил съгласен с размера на така определеното и изплатеното му обезщетение, поради което за разликата предявява осъдителни искове.

Ж.Я. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което осъди Застрахователно дружество „Евро Инс” АД да му заплати обезщетения за претърпените вследствие на произшествието имуществени и неимуществени вреди, формирани както следва:

1. Обезщетения за неимуществени вреди:

1.1 сумата 60 095,70 лева, представляваща разликата между изплатеното от застрахователното дружество обезщетение в размер на 39 904,30 лв. и дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.03.2017 год. до окончателното плащане, 1.2. сумата 8 346,59 лева - обезщетение за забавеното плащане на изплатеното от ответното дружество обезщетение за вреди в размер на 39 904,30 лв. за периода на забавата – от 20.03.2017 год. до 11.04.2019 год., в размер на законната лихва;

2. Обезщетения за имуществени вреди, както следва:

2.1. Преки вреди в размер на 316,40 лева – разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното плащане;

2.2. Пропуснати ползи в общ размер на 13 768,26 лева, която сума е формирана както следва:

- сумата 686 лв., представляваща разлика в размера на получаваното обезщетение за временна неработоспособност и нетното трудово възнаграждение, което би получавал в периода от 20.03.2017 год. до 19.12.2017 год.;

- сумата 388,28 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 20.12.2017 год. до 30.04.2018 год.;

- сумата 299,56 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 01.05.2018 год. до 30.06.2018 год.;

- сумата 699,75 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 01.07.2018 год. до 30.11.2018 год.;

- сумата 407,62 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год.;

- сумата 1 579,93 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 01.01.2019 год. до 19.06.2019 год.;

Претендират се и обезщетения за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи за период след подаването на исковата молба до изтичането на срока на инвалидизирането на ищеца /04.12.2021 год./, платими периодично, всеки месец, както следва: сумата 2 105,23 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 20.06.2019 год. до 31.12.2019 год.; сумата 3 926,64 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност в периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год., формирана на база 327,22 лв. месечно; сумата 3 675,25 лв., представляваща разликата между възнаграждението, които би получавал по трудовия договор и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност в периода от 01.01.2021 год. до 04.12.2021 год., формирана на база 329,83 лв. месечно.

В първоначалната искова молба е била заявена претенция за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, които ще настъпят в периода след изтичане на срока на инвалидизацията /04.12.2021 год./ до 15.07.2022 год., но тази претенция, според изявлението в т. 6 от уточняващата молба постъпила на 15.07.2022 год. не се поддържа и същата не е предмет на настоящото производство.

Според т. 7 от уточняващата молба, постъпила на 15.07.2019 год., обезщетенията за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за бъдещ период се настоява да бъдат заплащани периодично, всеки месец.

Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.

Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ, а искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане на изплатеното преди завеждането на делото обезщетение – по чл. 86 ЗЗД.

Ответникът Застрахователно дружество „Евро Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.

Изрично заявява, че признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ досежно л.а. „Киа Соренто“, управляван от Н.З..

Оспорва се описания механизъм на произшествието, като се акцентира, че протоколът за ПТП с пострадали лица не се ползва с доказателствена сила досежно механизма на произшествието. Неизяснено оставало обстоятелството на кое място в л.а. „БМВ“ е седял Ж.Я. към момента на произшествието. Оспорва се причинно-следствентата връзка между произшествието и описаните неимуществени и имуществени вреди.

Формулирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия, поради неизползване от негова страна на предпазен колан. Неизползването на обезопасително средство е довело до появата на травми, които са били предотвратими и е могло да бъдат избегнати. Ответникът счита, че приносът на пострадалия е 90%. Изложени са и твърдения за наличие на физически увреждания и други заболявания, предхождащи датата на събитието, които са имали пряко и непосредствено отношение към настъпилите телесни увреждания и за периода на възстановяването.

Оспорва се по размер претендираното обезщетение за неимуществени вреди, което ответникът счита за завишено, некореспондиращо с формираната съдебна практика и социално-икономическата конюнктура в страната.

Оспорват се изцяло претенциите за обезщетения за имуществени вреди. Инициативата за прекратяването на трудовия договор е била на работника, а не на работодателя му, като липсвали доказателства дали работодателят е предложил на ищеца друга работа, съвместима със здравето му.

Липсвали доказателства и за това ищецът да е търсил при друг работодател съвместима със здравето му работа или, проявявайки грижа за своите работи, да се е регистрира в бюрото по труда и да потърси работа, съвместима със здравословното му състояние. Акцентира се, че според двете експертни решения на ТЕЛК ищецът не се нуждае от чужда помощ, което не кореспондирало и с твърденията, че Я. се е нуждаел постоянно от помощта на съпругата си. ТЕЛК описвала в решенията противопоказните условия на труд, което означавало, че тя не счита ищеца за негоден да работи каквато и да е работа. Оспорва се първоначалната претенция за обезщетение за вреди за период след изтичането на срока на инвалидизация, които обаче са неотносими към спора, предвид изявлението на ищеца в п. 6 от уточняващата молба,постъпила на 15.07.2019 год., че не поддържа /“оттегля/ този иск. При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме претенциите за обезщетяване на пропуснати ползи за доказани по основание, същите се оспорват по размер.