Определение № 747 от 26.04.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. Плевен, 25.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500265 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от Г. В. В., понастоящем в Затвора–гр.Ловеч срещу определение № 721/21.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6244/2023 г. по описа на Пл.РС, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо.

Жалбоподателят моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното определение на Пл.РС, като неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото, в противоречие с материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика по такъв род дела, вкл. чл.6 пар.1 вр. чл.13 от ЕКПЧОС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Постъпил е писмен отговор от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуалния представител – ст. юрк. П. Г., в който се изразява становище, че депозираната частна жалба е неоснователна, а първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Моли Окръжния съд, да остави без уважение частната жалба на Г. В. В. и да потвърди Определение № 721/21.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6244/2023 г. по описа на ПлРС, като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски в настоящото производство в размер на 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част.

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод подадена искова молба от Г. В. В., ЕГН **********, понастоящем в Затвора – гр.Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП – гр.

София, като е предявен иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. и цена на иска 50 000,00 лв.

С обжалваното определение №721/21.02.2024г. по гр. дело № 6244/2023 г. по описа на Пл.РС, е прекратено производството по делото, поради недопустимост на исковата претенция.

Окръжният съд намира, че постановеното определение от Пл.РС е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено.

Пред Пл.РС са предявени искове по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. ,чл.71 ал.1 т.2 и т.3 от ЗЗДискр. Разпоредбата на чл.71 ал.1 от ЗЗДискр. предвижда, че извън случаите по раздел I, лицата, чийто права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането са нарушени, могат да предявят иск пред районния съд.

На първо място следва да се посочи, че основен принцип в правото, залегнал в чл.2 от ГПК е,че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като правото на иск е субективно право на всеки гражданин и съгласно разпоредбата на чл.124 от ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

2

Предмет на проверка в производството, в което сезираният съд проверява процесуалните предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск е валидното възникване на процесуалното правоотношение, обусловено от упражненото право на иск. Въпросът за допустимостта на иска е процесуалноправен и свързан единствено с наличието на процесуалните предпоставки за разглеждане на иска, а основателността на иска е материалноправен въпрос, който се решава в исковото производство с възможност за страните да изложат твърденията си, да представят доказателства и да направят доказателствени искания, при анализ на които съдът постановява съдебен акт по съществото на спора.

При проверка за допустимостта на иска съгласно чл.130 от ГПК, когато съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба и не разглежда делото по съществото на спора. Съгласно тази разпоредба, за първоначална констатация за недопустимост на иска, съдът може да се позове само и единствено, след като извърши проверка на исковата молба, т.е. в исковата молба следва да бъдат посочени фактите и обстоятелствата, от които произтичат претендираните с исковата молба материални субективни права и те да могат да се индивидуализират, за да може съдът да очертае предмета на спора. Исковата молба е недопустима, когато за ищеца не съществува право на иск или ако има такова право, той го упражнява не по надлежния начин.

На следващо място следва да е налице правен интерес като предпоставка за допустимост на иска, който би следвало да се извлече от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, а доколко същите кореспондират с доказателствата по делото е въпрос на преценка за основателност на предявената претенция. Също така следва да се извърши проверка, дали искът е насочен към надлежен ответник, т.е. дали от изложеното в исковата молба може да се направи заключение, че лицето, което е визирано като ответник наистина е страна по спорното материалноправно отношение. Искът е недопустим и когато с исковата молба се търси невъзможна защита, както и когато е предявен пред ненадлежен орган. За допустимостта на иска дори не е от значение дали е преклудирано материалното право, от значение е само преклудирането на процесуалното право на иск. Само при наличието на посочените предпоставки съдът може да приеме искът за недопустим и да върне исковата молба, т.е. да откаже на 3 ищеца търсената защита.

В случая първоинстанционният съд е направил извод за недопустимост на иска не съобразно това законово изискване, а след като е предприел действия по обсъждане на основателността на предявения иск, т.е. съдът е изложил мотиви, които касаят основателността на предявения иск, а не неговата недопустимост. Преценката за допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата основателност, т.е. съдът е длъжен, след постъпване на исковата молба и преди разглеждане на спора по същество, да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима, ръководен единствено от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, а именно: правен спор, интерес от търсената защита, надлежна процесуална легитимация на страните в спорното право, процесуална правоспособност у ищеца и подведомственост на спора. В случай, че тези предпоставки са налице, искът е допустим, а това обуславя задължението на съда да го разгледа и да постанови акт по същество, като обсъди и подложи на анализ събраните по делото доказателства.

В обжалваното определение не са коментирани основанията за допустимост на исковата молба, а мотивите, изложени от първоинстанционния съд касаят съществото на спора. В случая, първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по допустимостта на иска, обсъждайки основателността на твърденията в исковата молба, без да е предприел действия по събиране и обсъждане на доказателствата. Събирането на доказателства, анализа на същите и преценката за относимостта им към спора са действия, последващи преценката за наличието на интерес от заявената защита, респективно за нейната допустимост, т.е. за допустимостта на иска е без значение дали същият е основателен или не.

В настоящия случай с Разпореждане № 13747/30.11.2023 г., постановено по гр. дело № 6244/2023 г. по описа на Пл.РС, първоинстанционният съд е постановил изпращане на препис от исковата молба на ответника, което процесуално действие е последващо това по чл.130 от ГПК и показва преминала проверка за допустимост на исковата молба, т.е. след като съдът е изпратил препис от исковата молба на ответника означава, че е разгледал въпросите относно редовността на исковата молба, както и нейната допустимост и е приел същата за редовна и допустима. Когато исковата 4 молба е редовна и допустима, съдът допуска до разглеждане по същество предявеният иск и се произнася със съдебен акт по съществото на спора.

Следва да се посочи, че цитираните в обжалваното определение съдебни актове касаят аналогични случаи, по които съдът е приел иска за допустим, допуснал го е до разглеждане и се е произнесъл със съдебен акт по съществото на спора.

Предвид изложеното, следва да бъде отменено обжалваното определение № 721/21.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6244/2023 г. по описа на Пл.РС и делото да бъде върнато на Пл.РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 721/21.02.2024 г., постановено по гр. дело № 6244/2023 г. по описа на Пл.РС и ВРЪЩА делото на Пл.РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5