Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 19.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 614/2022
Вид
Решение № 18
Подписан
19.01.2023
В сила
07.03.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Николай Илиев Уруков, Атанас Димов Атанасов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Стара Загора, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20225500500614 по описа за 2022 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от М. И. Д. от гр.С.З. против Решение № 88 от 15.08.2022г. постановено по гр.дело № 289/2022г. по описа на Районен съд Раднево.

Въззивникът обжалва изцяло първоинстанционното решение. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилен и погрешен анализ и преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон, което е довело до издаване на порочен съдебен акт. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си. Счита, че от основно значение за правилното решаване на спора е да се установи дали е извършил нарушение на трудовата дисциплина, в какво се изразява това действие или бездействие, извършени ли са умишлено и каква е формата на вина, както и настъпилите обществено опасни последици.

Излага твърдения, че констатациите на комисията извършваща проверката са неверни и неадекватни. Сочи, че нито комисията, нито първоинстанционният съд са посочили негово действие или бездействие извършено с пряк умисъл или по непредпазливост, с което е причинил тези липси или е нанесъл съответните вреди на работодателя. Счита, че неправилно цялата вина от констатираните липси при извършване на 1 проверката е стоварена върху него, а изобщо не се разглежда поведението на останалите му колеги, които изпълняват трудовите си задължения на същото работно място.

Твърди, че комисията назначена със Заповед на Изпълнителния Директор на „М.М.И.“ ЕАД няма необходимите счетоводни и технически познания, за да извърши тази проверка.

Въззивникът сочи, че работодателя не е изпълнил изискването на чл.193 от КТ съгласно, който преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.

Посочва, че в обжалваната заповед не е изрично упоменато пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, което е съществено нарушение на материалния закон.

Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени атакуваното решение, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови съдебен акт, с който на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ да бъде признато уволнението му за незаконно и да бъде отменено изцяло, да бъде възстановен на преди заеманата длъжност и му бъде присъдено обезщетение за времето, за което е останал без работа, поради уволнението съгласно заключенията на приетата по делото ССЕ.

Претендира присъждане на направените разноски в производството.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „М.М.И.“ ЕАД, град Р., чрез старши юриск.С. В., в който заявяват, че въззивната жалба е неоснователна и излагат изключително подробни съображения в тази насока. Считат, че оплакванията на въззивника за преценка на вината и нейните форми са преклудирани, тъй като се въвеждат едва с въззивната жалба, като няма изразено такова нито в исковата молба, нито в цялото първоинстанционно производство. Молят същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон да бъде оставено в сила.

Претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Правят възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК, съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата следва да се разгледа по съществото си относно нейната материална основателност.

Въззивникът М. И. Д., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, надлежно упълномощен по делото.

2

Въззиваемия рудник "Т. - с." с К., клон на "М.М. и." ЕАД гр.Р., редовно и своевременно призовани чрез процесуалния си представител, явява се старши юрисконсулт С. В., надлежно упълномощена по делото, като молят жалбата да се остави без уважение и молят решението на районния съд да бъде потвърдено. Подробни съображения за това са изложени в съдебното заседание по съществото на делото от датата 16.11.2022 год.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344 от КТ и чл.224 от КТ.

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка: Въззивникът М. И. Д. към датата на уволнението си е работил в М. "М.И." ЕАД – Р. като “Началник склад”. Същият твърди, че трудовото му правоотношение е било прекратено на датата 23.02.2022 г. със заповед под № ЧР-02-46 от 23.02.2022 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагането на дисциплинарното наказание „уволнение” на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена му на 23.02.2022 г. Твърди, че работил като „Началник склад”, с работно място клон рудник „Т.-*”, в звено „Доставки и складово стопанство” към отдел „Инвестиции” при „М.М. - и.” ЕАД. Твърди, че като причина за наложеното наказание работодателят е посочил следните обстоятелства - на 14.01.2022 г. около 15:45 часа е излязъл извън района на рудник „Т.-*” със служебен автомобил „НИВА” и е претоварил в личния си автомобил две бутилки с вместимостта 10 л. и 5 л. бензин, за които не е представил документ; Че е причинил липси и нанесъл вредата на дружеството в размер на 2825,23 лв. за периода от 01.12.2021 г. до 04.02.2022 г., както следва: липса на гориво - бензин в размер на 21,72 лв. на стойност 52,99 лв. при извършена проверка на МПС нива с рег. СТ *** АХ, управлявана от него; липса на актива на обща стойност 2662,84 лв. в склад № 1007 с МОЛ М. И. Д. - кабел ШКПТ (H07N-F)5x7 в размер на 20 метра на стойност 2254,80 лв., кабел ШКПТ (H07N-F) 4 х 70 в размер на 2 метра на стойност 16,80 лв. и 4 броя гума външна 215/70 R 15 на стойност 391,24 лв.; липсата на кабел ШКПТ (НО7 RN-F) 4 х 95 с номенклатурен номер 3/10089 на единична стойност 10,94 лв. и обща стойност 109,40 лв., съгласно счетоводна справка - приложение 5 и че липсата е установена по намерени обелки от кабела в размер на 10 метра в склад № 1007 с МОЛ М. И. Д. констатиран с протокол под № 7 от 04.02.2022 г. Ищецът твърди, че гореописаните факти са установени от работодателя, като със заповед № РД-09-19 от 17.01.2022 г. на изпълнителния директор на „М.М.И.” ЕАД е назначена комисия в състав:

Председател И. И. - Ръководител „Вътрешен одит” и членове: Д.Д. Ръководител отдел „Сигурност”, В.И. - вътрешен одитор „Вътрешен одит” и Д.С. - юрисконсулт „Правна служба”. Назначената комисия е била със задачи:

3

1. Да извърши спешна проверка на фактите и обстоятелствата описани в писмо № 32700-288/17.01.2022 г.;

2. Да извърши спешна инвентаризация към 17.01.2022 г. на водещите се стоково - материални ценности на склад № 1007 с МОЛ М. Д. - началник склад и С.К. - началник склад;

3. 3. Да изиска писмени обяснения от всички длъжностни лица, имащи отношение към проверяваните факти и обстоятелства, като определения срок на проверката е бил от 17.01.2022 г. до 21.01.2022 г., удължен до 28.01.2022 г., с определен нов срок за доклад – 01.02.2022 г.

Ищецът твърди, че в този период той и колежката му С.К. са били в отпуск по временна нетрудоспособност и проверката е извършена в тяхно отсъствие. Твърди, че в склад № 1007 в Рудник „Т.-*” в звено „Доставки и складово стопанство” към отдел „Инвестиции” при „М.М. - и.” ЕАД, работели още осем служителя и още един Началник - склад, като всеки един от тях имал достъп до съхраняваните в склада ценности и че лек автомобил „Нива Шевролет” с рег. № номер СТ *** АХ е управляван от още шест негови колеги от рудника, както и че разходът на гориво е засечен на 19.01.2022 г., но към тази дата не са представени пътни листи за периода от началото на месеца, с което се обяснявала липсата на 21,78 литра гориво.

Ищецът твърди, че не бил запознат със съдържанието на писмо с вх. № 866 от 28.01.2022 г. на РП-Стара Загора, поради обстоятелството, че не му е осигурен достъп до него. Твърди, че отразените в него обстоятелства са неверни и че лесно може да се удостовери произхода на горивото, поради факта, че горивото на територията на ММИ е индикирано. Твърди, че неправилно се стоварва цялата вина от констатираните липси при извършване на ревизията изцяло върху него.

Счита, че работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 от КТ - не е изслушал ищеца или да приеме неговите писмени обяснения, както и да събере и оцени посочените доказателства. Твърди, че писмени обяснения са му поискани от всички членове на комисията, назначена със заповед № РД-09-19/17.01.2022г., издадена от Изпълнителния директор на дружеството - А.А., но подписана от Зам. изпълнителния директор - Д.Ч., както и че тази комисия няма качества на работодател. Твърди, че никога не са искани от работодателя писмените му обяснения или да бъде изслушан от работодателя. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 14 280 лева. Претендираната сума е за периода от 24.02.2022 г. до 24.08.2022 г.

Работникът се възползвал от правото си и на 30.03.2012г. е депозирал писмени обяснения. По случая е изготвен и писмен доклад вх. № 36/80/2012г. на Комисията назначена със заповед под № РД – 09-533/18.04.2012г. на 4

Управителя на въззиваемото дружество. Въз основа на изготвения доклад и дадените писмени обяснения от ищеца е издадена процесната заповед под № 1/21.05.2012г. на Управителя на Рудник ”Т.-с.” село К., клон на М. "М.И." ЕАД-Р., с която трудовият договор на въззиваемия е прекратен на основание чл. 330, ал.2, т.6 и чл.188, т.3 КТ, във вр. с чл.190, т.4 и т.7 КТ и чл. 187, т.8, 9 и 10 от КТ, с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”. Видно от мотивите на заповедта работодателят е обосновал налагането на това дисциплинарно наказание с доклада под № 3680/27.04.2012г. на назначената с неговата заповед Комисия за извършване на проверка, както и на даденото обяснение от работника, изискано с писмо изх. № УП-01-153/29.03.2012г.

След съпоставката на констатациите по двата акта, която съпоставка е извършил надлежно и РС се установява, че работодателят е възприел следните действия, с които е нарушена трудовата дисциплина от въззиваемия: наличието на излишъка от 79 литра дизелово гориво и опит на изнасянето им, които са вследствие от надписаните по пътните листи 184.64 км. в работа на автомобила в зимни условия.

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаването уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската /дисциплинарната власт/; че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение; че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.