Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5575 от 15.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12212/2025
Вид
Решение № 5575
Подписан
15.12.2025
В сила
19.05.2026
Състав
Костадин Божидаров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5575 гр. Пловдив, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20255330112212 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т., ЕГН **********, от ******, против „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, общ. Хасково, ул. „Иван Вазов“ № 3, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30 лв., платена без основание в полза на ответното дружество в периода 01.10.2022 г. – 25.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на дата 24.09.2022 г. ищцата била получила от „Сити Корект Кредит” ООД паричен заем в размер на 850 лв.

Доколкото предметът на дейност на ответното дружество, вписан в ТР, касаел отпускане на парични заеми, то се поддържа от ищцата, че отпуснатия й кредит е такъв, предоставен на потребител, респ. в отношенията между страните се прилагал ЗПК. При сключването на кредитната сделка ищцата не била получила писмен екземпляр от договора, нито погасителен план, нито общи условия, а единствено „схема за погасяване“. Изложеното според ищцата водело до недействителност да договора за кредит на специалните основание на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което платеното от потребителя над главницата подлежало на връщане. В тази насока се сочи, че за периода 01.10.2022 г. – 25.02.2023 г. ищцата била заплатила на ответното дружество сумата от 1100 лв., формирана от главница, възнаградителна лихва и неустойка по договора. Поради това се предявява иск за връщане на 1 недължимо платените суми. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити Корект Кредит” ЕООД, с който се оспорват основателността на исковата претенция и твърдения на ищцата. Поддържа, че изложените факти и твърдения в исковата молба не са подкрепени с писмени доказателства, нито са направени доказателствени искания. Поради това счита исковата претенция за недоказана и моли за нейното отхвърляне.

На основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато изменение на иска чрез увеличаване размера на същия от сумата от 30 лв. на сумата от 250 лв., която сума окончателно се претендира от ищцата като неоснователно платена от нея на ответника през посочения в исковата молба период.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД за възстановяване на ищцата на заплатена от нея на ответника без правно основание сума в общ размер от 250 лв. За уважаване на исковата й претенция в тежест на ищцата бе да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, включително и като докаже факта на плащане на процесната сума през посочения от нея в исковата молба период.

В тази връзка ищцата е ангажирала писмени доказателства – общо седемнадесет на броя преводни нареждания с наредител А. Т. и получател „Сити Корект Кредит“ ООД с основание на превода „вноска по кредит“.

Предадената сума е в общ размер от 1100 лв., като преводите са извършвани ежемесечно в периода от 20.10.2022 г. до 23.02.2023 г. Тези платежни нареждания са представени в открито заседание с оглед на дадени от съда с доклада по делото указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК. До приключване на проведеното открито съдебно заседание писмените доказателства не са оспорени.

Следователно съдът намира за доказано извършването на парични преводи от ищцата А. Т. в полза на ответника „Сити Корект Кредит“ ООД през процесния период в общ размер на 1100 лв.

При доказателствена тежест за ответното дружество по делото не се установи наличие на валидно правно основание за извършените преводи. От „Сити Корект Кредит“ ООД не сочат доказателства, нито изтъкват да е съществувало облигационно правоотношение между дружеството и ищцата, в това число и по договор за кредит. Единствените данни в тази насока са предоставени от ищцата, която твърди в исковата си молба, че е получила заем от ответното дружество в размер на 850 лв. Тези нейни твърдения се ценят с оглед разпоредбата на чл. 175 ГПК като признание на неизгоден за страната факт. Отново по почин на ищцата е приобщено по делото и писмено доказателство във връзка с твърденията за кредита – схема на погасяване към договор № ******, обективиращ параметри по договор за кредит, сключен 2 между А. Т. като кредитополучател и „Сити Корект Кредит“ ООД като кредитор. Други писмени данни за възникналата между страните кредитна сделка не са налични по делото.

В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото кредитополучателя е физическо лице, а кредиторът – дружество, което по занятие предоставя кредитни продукти, видно от данните в Търговския регистър, то неминуемо се достига до извода, че процесният заем е потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Сключването на подобен договор обаче, с оглед качеството на страните и по аргумент от чл. 10, ал. 1 ЗПК, би следвало да е обективирано в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. В случая няма данни това да е сторено, поради което и на основание чл. 22 ЗПК цялата кредитна сделка се намира за недействителна. Така по силата на чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност по кредита. По данни на самата ищцата, това е сумата от 850 лв. Последното се подкрепя и от представената схема на погасяване. Следователно липсва основание за заплащане на сумата от 250 лв., явяваща се разлика между чистата стойност на кредита и общия размер на извършените преводи от 1100 лв.

Предвид гореизложеното съдът намира исковата претенция за доказана по основание и размер и като такава ще се уважи изцяло.

При този изход на спора право на разноски има ищцата, като в полза на същата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще се присъди сумата от 43,10 лв. – разноски за държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищцата дейност по защита на нейните интереси, то в полза на адв. К. К., доколкото с нея е сключен представения ДПЗС, следва да се присъди сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищцата по настоящото дело.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, общ. Хасково, ул. „Иван Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Т., ЕГН **********, от ******, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата от 250 лева - платена без основание от А. В. Т. в полза на Сити Корект Кредит” ООД в периода 01.10.2022 г. – 25.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, общ. Хасково, ул. „Иван Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на А. В. Т., ЕГН **********, от ******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 43,10 лева – сторени разноски за държавна такса по 3 настоящото дело.

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит” ООД, ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление гр. Харманли, общ. Хасково, ул. „Иван Вазов“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на ****** К. Й. К. от АК-П., с личен номер ****** с адрес на кантората ******, сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана безплатна правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Сумите могат да бъдат платени по банкова сметка IBAN:

***********************************, банка „УниКредит Булбанк“ АД.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4